Австрийското вето за шенгенското членство на България е мотивирано изцяло

Австрийското несъгласие за шенгенското участие на България е стимулирано напълно вътрешнополитически, безапелационна е Гудрун Щайнакер, някогашна зам.-посланичка на Германия в София, написа " ". За тази позиция няма справедливи аргументи, показва тя.

Дъждовни води: Госпожо Щайнакер, сега в София ръководи една - както се майтапят - " некоалиция " сред Политическа партия, Демократична България и ГЕРБ. Как Вие като добра познавачка на българската политика оценявате това съдействие сред либерално-демократичните сили и ГЕРБ на Бойко Борисов?

Г. Щайнакер: Погледната извън, обстановката доста мъчно се поддава на оценка. Според мен това обединяване по някакъв метод действа. Функционира, тъй като на пръв взор няма звук в системата, умерено е. В някакъв смисъл следя удобни реакции. Проблемите са големи, това важи и за България - най-много поради войната в Украйна. Но и в това отношение настоящето държавно управление в София демонстрира ясна позиция и аз считам това за нещо доста позитивно.

Дъждовни води: Правителството има ясна позиция, само че популацията очевидно е разграничено. Дори някои настояват, че по-голямата част от хората имат неприятно отношение към Украйна и украинците - и симпатизират на Русия. Как си го обяснявате?

Г. Щайнакер: Това въпреки всичко са единствено допитвания, само че те несъмнено обективно отразяват сегашната обстановка. България е доста покрай войната, тя има и специфични връзки с Русия. Но да вземем един различен образец: Словакия също е покрай войната, обаче в никакъв случай не е била толкоз близка с Русия. Учудващо е, че и в Словакия, както в България, популацията е разграничено, а доста хора са сериозно настроени към Украйна. В този смисъл аз доста по-добре разбирам разделянето в България, в сравнение с това в Словакия. Но дано не забравяме, че в България мощна е и другата позиция, това е отлично. Там има толкоз доста честни хора с ясна позиция по този спор, които не се кълнат непрестанно във " безконечната дружба " и специфичните връзки с Русия, а гледат какви са обстоятелствата: че в тази ситуация си имаме работа с една окупационна, нападателна война, който е напълно неприемлива. В резюме: аз даже съм доста прелестно сюрпризирана от позицията на България по отношение на войната и държанието на българите.

Дъждовни води: А какво ще кажете по друга гореща тематика, която е Ваша " тясна компетентност ", по този начин да се каже: българо-македонските връзки? Какво очаквате към този миг? Дали в Скопие ще съумеят да прокарат конституционните промени? Дали София ще продължи да слага трудности пред участието на Северна Македония в Европейски Съюз?

Г. Щайнакер: Аз се надявам, че конституционните промени ще минат, албанците също ги поддържат. Има сигнали, ще тези промени ще бъдат признати - както преди време се одобри смяната на името на страната. Да, смяната на името към момента е доста непопулярна измежду множеството славянски македонци, само че в последна сметка към този момент не е на дневен ред. Но дали България ще се задоволи с това? Много ми е мъчно да го преценява като външен наблюдаващ. Много се надявам обаче, че Европейски Съюз ще се отнесе безусловно съществено към този проблем и ще организира нужните диалози - най-много в България. И ще напомни на София какъв брой е значимо Северна Македония (но и Албания) да влязат в процеса на присъединение. Колкото и спорен да е този развой, като имаме поради, че Черна гора и Сърбия договарят към този момент от 10 години и в действителност вместо прогрес има крачка обратно.

Дъждовни води: Госпожо Щайнакер, вие живеете в Австрия и наблюдавате от близко австрийската политика. Как оценявате ветото на Виена против присъединението на България и Румъния към Шенген? Дали претекстовете са вътрешнополитически или пък има справедливи аргументи.

Г. Щайнакер: Не. Няма справедливи аргументи. Сигурно една шепа бежанци в действителност идват от България, преминавайки през задачите Западни Балкани, а пък от Румъния не идват съвсем никакви, в случай че не броим украинските, които към този момент са тук. Така че съгласно мен ветото е напълно стимулирано от вътрешната политика в Австрия. И мен ужасно ме е гняв на това! Напълно разбирам и гнева на българското и на румънското държавно управление по въпроса. За такава позиция няма никакво опрощение, няма справедливи аргументи.

Дъждовни води: Дали позицията на Виена ще се промени след изборите следващата година - европейските и парламентарните?

Г. Щайнакер: Както знаете, Австрия също е разграничена. Разломът е бездънен, а тематиката за миграцията непрестанно се инструментализира в неприемлива степен. Не че миграцията не е проблем - тя е проблем за съвсем всички страни в Европейски Съюз, само че все пак с нея доста се злоупотребява. Сегашното австрийско държавно управление я инструментализира, багра се,че ще я инструментализира и идващото. Това обаче е проблем на Европейски Съюз, който би трябвало да се взема решение по напълно различен метод - с доста по-честна и откровена полемика.