Украйна трябва да внимава: Унгаро-австрийската империя се завръща
Австрийският политик Херберт Кикъл е проруски и антиамерикански теоретик на конспирацията, който предлага нетрадиционни способи като лек за COVID-19 и желае да трансформира алпийската страна в „ цитадела “ против миграцията. Той също по този начин е любимец за идващ водач на страната си, като концепциите му крият опасности за Европа , предава „ BBC “.
Крайнодясната „ Партия на свободата на Австрия “ на Кикъл води с няколко пункта в националните изследвания в страната от ноември насам, защото внезапно покачващата се инфлация и внезапното увеличение на молбите за даване на леговище подхранват недоволството от настоящето държавно управление – коалиция сред дясноцентристката Австрийска национална партия и Зелените. Тъй като другата съществена опозиционна партия, социалдемократите, е разтърсена от вътрешни несъгласия, на този стадий партията на Кикъл има най-хубавия късмет от години насам да поеме властта. Това би означавало съществени проблеми за Европейския съюз , който изпитва усложнения да реализира консенсус по редица въпроси с Унгария , където националистическият министър-председател Виктор Орбан систематично поема контрола върху всички съществени лостове на властта и подкопава самостоятелните медии, трансформирайки страната в това, което критиците дефинират като полуавторитарна страна , функционираща в средата на Европейски Съюз.
Австрия не е единствената страна в района, която е податлива на по този начин наречения орбанизъм . Съседна Словакия също се намира на ръба на популистко възобновление . Проруската партия „ Смер-СД “ , чийто водач, някогашният министър-председател Роберт Фицо , беше заставен да напусне поста си през 2018 година на фона на вълна от национални митинги, провокирани от бруталното ликвидиране на проверяващ кореспондент и неговата избраница, води в социологическите изследвания преди предварителните избори, планувани за септември. Ако бъде определен, Фико дава обещание да приключи военната поддръжка на Словакия за прилежаща Украйна . Европейски високопоставени лица предизвестяват, че успеха на проруските сили в Словакия и Австрия би дала на съветския президент Владимир Путин мощен инструмент против Украйна , улеснявайки го в подкопаването на глобите и напъните на Европейски Съюз за подкрепяне на Украйна.
„ Това ще бъде злополука “, съобщи с паника почитан чиновник на Комисията от района.
Макар че Кикъл има шансове за победа , това надалеч не значи, че той е сигурен победител. Благодарение на грубия му жанр персоналният му рейтинг е измежду най-ниските измежду тези на всички австрийски политици. Нещо повече, поддръжката за неговата „ Партия на свободата “ се е оказвала непостоянна в предишното и този позитивен скок евентуално е провокиран по-скоро от разочарованието от това, което доста австрийци считат за нефункционалност на настоящето държавно управление, в сравнение с от очакванията за нов образ на ръководството при крайната десница. Все отново, възходът на партията, който се следи в последно време, не може да бъде подценен.
Миналата седмица председателката на Европейския парламент Роберта Мецола съобщи пред австрийски вестник, че има „ съществени подозрения “ по отношение на способността на Кикъл да заема какъвто и да е министерски пост. По мотив на това тя разяснява с думите: „ На него просто не може да се има вяра. “
Следващите постоянни избори в Австрия ще се проведат едвам през есента на идната година, само че продължаващото напрежение в актуалната коалиция под управлението на канцлера Карл Нехамер , чиято „ Народна партия “ сега изостава с осем пункта от „ Партия на свободата “, усилва вероятностите за по-ранно осъществяване на изборите .
„ Не станах водач на партията, с цел да повеждам в социологическите изследвания, а с цел да печеля изборите, “, съобщи неотдавна Кикъл , като даде обещание да употребява правото на несъгласие на Австрия в Европейския съвет, с цел да анулира „ безсмислените “ съгласно него наказания на блока против Русия.
„ Партия на свободата “ , учредена от някогашни нацисти през 50-те години на предишния век и известна в интернационален проект най-много с така наречен скандал в Ибиса, поради който беше свален предшественикът на Кикъл – Хайнц-Кристиан Щрахе, има дългогодишни връзки с Русия . През 2016 година Щрахе подписа съглашение за партньорство с партията на Путин „ Единна Русия “ . Въпреки че Кикъл упорства, че срокът на съглашението е изминал, той и други фигури от партията не крият афинитета си към Русия . За това свидетелства фактът, че партията е внесла десетки проруски резолюции в австрийския парламент от началото на пълномащабната война на Путин против Украйна досега. През миналата година партията разгласява и десетки известия в пресата, в които приканва за анулация на глобите против Русия.
Миграцията обаче остава главният проблем , с който се бори „ Партията на свободата “. С утрояването на броя на молбите за леговище в Австрия през миналата година, което е най-голямото процентно нарастване в Европейски Съюз, този въпрос става все по-наболял. В сходство с реториката на Кикъл за „ крепостта “ , доста от целите на партията му са ориентирани към опазване на културната еднаквост. Една самодейност, ориентирана към спасяването на австрийските гостилници в дребните градове да вземем за пример, дава обещание дотации, само че единствено в случай че получателите им оферират „ обичайни и районни специалитети “ . Друг самодейност предизвиква децата, които играят на учебните стадиони, да бъдат принуждавани да приказват немски език. Подобни хрумвания постоянно са посрещани с подигравка от страна на австрийските медии и специалисти, само че наподобява, че тези политики се харесват на доста гласоподаватели.
На национално равнище Кикъл надали ще одобри да свири втора цигулка. През последните 25 години партията му се е съгласявала на такова съглашение два пъти като младши сътрудник на Народната партия, като в последна сметка двете обединения приключиха с раздробяване на партията в изискванията на кавги и вътрешни различия.
