Австрийското огледало на България
Австрийският канцлер Себастиан Курц (на челен план) съумя да отбие опита на немския вътрешен министър Хорст Зеехофер да трансферира незаконни имигранти в Австрия с обещания да прокара съществена смяна на европейската имиграционна политика
© Leonhard Foeger Още по тематиката
" Новият вундеркинд на Австрия ": дневният ред на Европейски Съюз в този момент е в ръцете на 31-годишен
от Дневник,7 юли 2018
Германия ще връща имигрантите от границата си (обновена)
В рамките на 48 часа записаните в Италия и Гърция мигранти ще бъдат изпращани назад. Засега единствено Атина е съгласна
6 юли 2018
Брюксел ще направи ново предложение за отбрана на границите на Европейски Съюз през септември
от Дневник,6 юли 2018 Започналото преди седмица австрийско председателство на Съвета на Европейски Съюз наподобява като огледален облик на предшестващото го българско.
Ако за България е имало терзание, то беше по-скоро дали администрацията ще се оправи в цялата администрация от съгласувания, работни групи или триалози. Но не и че София би раздрусала Брюксел с радикални хрумвания. За Австрия терзанието е тъкмо противоположното – кабинетът на 31-годишния канцлер Себастиан Курц има радикални хрумвания за орязване на европейския бюджет, не харесва изключително политиката на Европейската комисия към Англия и желае съществено да прекрои европейската имиграционна политика.
Ако София искаше да приобщава Западните Балкани към Европейски Съюз, Виена би желала да погребе кандидатурата на Турция за Европейски Съюз. Когато популистите в българския кабинет попържат Брюксел, надали някой ги чува, само че в случай че австрийските им събратя по шовинизъм нарекат ръководителя на Европейската комисия " Цезар от Брюксел " (както направи австрийският първи посланик Карин Кнайсел през 2016 г.), то Жан-Клод Юнкер желае опрощение.
По-важното обаче е друго. Под председателството на Австрия Европейски Съюз ще вземе внезапния завой в имиграционната си политика, която разделя страните членки от 2015 година насам. Отсега нататък солидарността ще бъде по-скоро хубава идея, до момента в който защитата на границите против търсещите по-добър живот или протекция в по-богатите страни от евросъюза ще бъде ежедневната действителност. Виена също ще се окаже рекламната витрина за съюза на обичайните десни партии с крайната десница, нещо на което най-малко до неотдавна се гледаше съвсем с гадност.
Имиграционното председателство
Канцлерът Себастиан Курц се изстреля към славата, откакто преди този момент като министър на външните работи се разгласи за така наречен затваряне на Балканския път на имигрантите, т.е. от Гърция през Македония и Сърбия към Европейски Съюз. Австрия беше най-засегната страна от почналата след 2011 година рецесия, защото съвсем целият поток от хора минаваше през нейна територия, а страната одобри най-голямото количество бежанци в Европейски Съюз по отношение на популацията си. Виена даже суспендира действието на Женевската спогодба за бежанците, като наложи горна граница за приема претенденти за леговище (според конвенцията всеки кандидат-бежанец би трябвало да се приема).
Така че, когато Австрия разгласи имиграцията за приоритет по време на нейното председателство, това не беше изненада. Изненадва по-скоро решимостта й да наложи своята позиция. А тя с две думи е: повече защита. Курц от няколко години се заиграва с така наречен австралийски модел, при който кандидат-имигрантите и бежанците се одобряват в отдалечени центрове (Нова Гвинея и Науру), където техните документи се обработват. Само тези, които получат юридически статут, имат право да влязат в Австралия.
Именно по тази причина Курц твърди, че той пръв е предложил концепцията за решаването на имиграционната рецесия - затварянето на външните граници на Европейски Съюз. Затова той може да поспори с българския министър председател Бойко Борисов, който също си приписва тази концепция, само че доста повече с Италия и Унгария, които през 2016 година публично внесоха оферти в тази тенденция – надлежно " Имиграционния компакт " и " Шенген 2 ".
Въпреки че Виена си слага за цел да приключи договарянията по промяната на европейската система за предоставяне на леговище (регламентът от Дъблин), в изявленията на Курц и външния министър Кнайсел за това няма доста убеденост. А и Австрия цели съществена смяна на европейския метод.
" Териториалната система за предоставяне на бежански статут е отживялост, тя е родена отпреди времето на глобализацията ", споделя Кнайсел. Според нея, вместо имигрантите да идват до Европа, предприемайки рисково пътешестване, управляващите би трябвало да отидат при тях. По този метод хората, които в действителност се нуждаят от протекция, ще могат по-лесно да я намерят, вместо да разчитат на трафикантите на хора.
Кнайсел, която другояче е издигната за министър от крайнодясната Партия на свободата, не пести време да композира безапелационен роман оттатък елементарното " не желаеме имигранти ". Въпреки че тя има поради тъкмо последното, езикът й радикално се разграничава от националистите в България или Франция. Този разказ би трябвало да приготви почвата за европейския завой, тъй че бъдещета имиграционна политика на Европейски Съюз да е повече обвързвана с опазването на границите и по-малко със солидарността към хората, които търсят по-добър живот. Както споделя самият Курц, напоследък доста страни са трансформирали своите възгледи, евентуално визирайки Германия.
Посока - още по-радикални ограничения за миграцията
Това е и огледалната разлика с българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Българските специалисти съумяха да приготвят механически много обстоен и логически проект за промяната на Дъблинския правилник, който беше посрещнат универсално добре. Проблемът е, че изначало беше ясно, че той няма да мине. Два от главните моменти в него – преразпределението на бежанците в други страни членки, както и отговорността на страната, записала имигрантите, срещаха безкомпромисната опозиция от няколко страни членки. Унгария и Полша твърдо не желаят да поемат бежанци, а Италия не желае страните на предна линия да имат отговорност за дълъг интервал (според българското предложение тя е осем години вместо досегашната безсрочна) за имигрантите, които са стъпили първо на тяхна територия.
Австрия не вижда по какъв начин тази промяна ще мине и по тази причина избира да се концентрира върху подсилване на външните граници и нови концепции за прекъсване на имиграционния поток. Докато по време на българското председателство Европейската комисия не искаше да излиза с сходни оферти, в този момент към този момент тя е подготвена през септември да показа напълно нов проект за защита на външните граници на Европейски Съюз.
Завоят беше подпечатан от последния Европейски съвет в края на юни, в който държавните и държавни ръководители желаеха основаването на " дебаркационни платформи " (т.е. система за връщане на имигранти към страните, от които са тръгнали), спиране на вторичното придвижване на имигрантите в Европейски Съюз (т.е. тези, които са регистрирани в България или Гърция да нямат право свободно да вървят в Германия или Швеция) и даже указания за неправителствените организации, които избавят имигранти в Средиземно море.
Идеята е да се подпишат съглашения сходни на това с Турция за връщане на незаконните имигранти със страните от Северна Африка. Целта е по този метод кандидат-имигрантите да знаят, че нямат късмет да останат на европейска територия.
Австрия обаче отива по-далеч. Малко преди да поеме председателството си, тя дружно с Дания предложи и по-радикален проект, който планува построяването на лагери в трети страни, където незаконните имигранти да бъдат връщани. Именно това би било европейското приложение на австралийския модел. Сега Курц държи да подчертае, че това е национална позиция, само че е ясно, че австрийско председателство, опирайки се на такива съществени хрумвания, ще цели да промени и атмосферата в Европейски Съюз.
Друга концепция е бъдещата европейска гранична защита, която би трябвало да размени " Фронтекс " (която има лимитирани правомощия), да има мандат да работи и в трети страни. Т.е. с сходен метод би се отворила опцията за намеса в страни като Либия, който не могат да опазят границите си от имигранти. Това е много съществена концепция, като се има поради европейската просвета за отбягване на всевъзможни опасности в трети страни. И още по-кардинална за самата Австрия, която през 2008 година се опълчи на основаването на " Фронтекс ".
Нормализацията на ултрасите
Друг забавен феномен, който си заслужава да се следи, е дали Австрия ще успее да възстановява крайнодесните партии. Въпреки че и в този момент в България ръководи коалиция, която е сходна на австрийската, София мъчно може да претендира за тази роля.
Например министърът на превоза Норберт Хофнер, който беше претендентът за президент от крайнодясната и антиимигрантска Партия на свободата през 2016 година и за който Брюксел стискаше палци да загуби, наподобява като прелестен и извънредно способен интелектуалец. Той е доста, доста надалеч от българските си сътрудници, които спрямо него наподобяват просто като недоразумения. Канцлерът Курц пък е спокоен, даже привлекателен и не покачва звук на публицистите (камо ли пък да ги назовава хейтъри) даже когато го питат за килерния антисемитизъм на част от министрите му.
Австрия, за разлика от България или Словакия, може да служи за модел, което кара доста еврократи да вторачват взор в нея. Докато в Унгария Виктор Орбан е нападателен извор на антиевропейски усеща, то австрийските националисти се кълнат в европейската интеграция. Въпреки че канцлерът Курц се заиграва с Орбан, той не пропуща да каже, че изцяло поддържа инспекциите на Европейската комисия за нарушаванията на правилото за господство на закона в Унгария и Полша. Докато Будапеща намерено флиртува с близостта си с Кремъл, Виена тихомълком употребява обичайния си статут на необвързана страна, с цел да предлага място за среща сред съветския президент Владимир Путин и американския президент Доналд Тръмп. Докато Унгария се бори с световния капитализъм, Австрия желае повече от него.
Правителството на Курц е нещо като Унгария – лайт. Докато в Унгария се приказва за народен суверенитет, във Виена тематика номер едно е субсидиарността (т.е. взимането на решенията на допустимо най-ниско ниво). Въпреки че доста австрийски политици имат поради тъкмо това, което техните маджарски събратя тръбят, езикът е различен. И не какъв да е, а ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер трябваше да обещае да се бори решенията да се взимат оптимално покрай хората.
Ако австрийските националисти се оправят добре в идващите шест месеца, това ще е още една стъпка към преоформянето на европейския политически пейзаж. Засилването им в страни като Италия ( " Северната лига " ), Дания (Датската национална партия), Холандия (Партията на свободата), Германия ( " Алтернатива за Германия " ), Финландия (Нова алтернатива), както и обичайна им мощ във Франция ще основат опция за появяването на нова мощна националистическа група в Европейския парламент, която, в случай че покаже по-добри резултати от социалистите, ще има даже въздействие върху избора на европейските комисари. Засега това звучи необикновено, защото има страни като Испания, където националистите са слаби, само че те стават все по-малко.
© Leonhard Foeger Още по тематиката
" Новият вундеркинд на Австрия ": дневният ред на Европейски Съюз в този момент е в ръцете на 31-годишен
от Дневник,7 юли 2018
Германия ще връща имигрантите от границата си (обновена)
В рамките на 48 часа записаните в Италия и Гърция мигранти ще бъдат изпращани назад. Засега единствено Атина е съгласна
6 юли 2018
Брюксел ще направи ново предложение за отбрана на границите на Европейски Съюз през септември
от Дневник,6 юли 2018 Започналото преди седмица австрийско председателство на Съвета на Европейски Съюз наподобява като огледален облик на предшестващото го българско.
Ако за България е имало терзание, то беше по-скоро дали администрацията ще се оправи в цялата администрация от съгласувания, работни групи или триалози. Но не и че София би раздрусала Брюксел с радикални хрумвания. За Австрия терзанието е тъкмо противоположното – кабинетът на 31-годишния канцлер Себастиан Курц има радикални хрумвания за орязване на европейския бюджет, не харесва изключително политиката на Европейската комисия към Англия и желае съществено да прекрои европейската имиграционна политика.
Ако София искаше да приобщава Западните Балкани към Европейски Съюз, Виена би желала да погребе кандидатурата на Турция за Европейски Съюз. Когато популистите в българския кабинет попържат Брюксел, надали някой ги чува, само че в случай че австрийските им събратя по шовинизъм нарекат ръководителя на Европейската комисия " Цезар от Брюксел " (както направи австрийският първи посланик Карин Кнайсел през 2016 г.), то Жан-Клод Юнкер желае опрощение.
По-важното обаче е друго. Под председателството на Австрия Европейски Съюз ще вземе внезапния завой в имиграционната си политика, която разделя страните членки от 2015 година насам. Отсега нататък солидарността ще бъде по-скоро хубава идея, до момента в който защитата на границите против търсещите по-добър живот или протекция в по-богатите страни от евросъюза ще бъде ежедневната действителност. Виена също ще се окаже рекламната витрина за съюза на обичайните десни партии с крайната десница, нещо на което най-малко до неотдавна се гледаше съвсем с гадност.
Имиграционното председателство
Канцлерът Себастиан Курц се изстреля към славата, откакто преди този момент като министър на външните работи се разгласи за така наречен затваряне на Балканския път на имигрантите, т.е. от Гърция през Македония и Сърбия към Европейски Съюз. Австрия беше най-засегната страна от почналата след 2011 година рецесия, защото съвсем целият поток от хора минаваше през нейна територия, а страната одобри най-голямото количество бежанци в Европейски Съюз по отношение на популацията си. Виена даже суспендира действието на Женевската спогодба за бежанците, като наложи горна граница за приема претенденти за леговище (според конвенцията всеки кандидат-бежанец би трябвало да се приема).
Така че, когато Австрия разгласи имиграцията за приоритет по време на нейното председателство, това не беше изненада. Изненадва по-скоро решимостта й да наложи своята позиция. А тя с две думи е: повече защита. Курц от няколко години се заиграва с така наречен австралийски модел, при който кандидат-имигрантите и бежанците се одобряват в отдалечени центрове (Нова Гвинея и Науру), където техните документи се обработват. Само тези, които получат юридически статут, имат право да влязат в Австралия.
Именно по тази причина Курц твърди, че той пръв е предложил концепцията за решаването на имиграционната рецесия - затварянето на външните граници на Европейски Съюз. Затова той може да поспори с българския министър председател Бойко Борисов, който също си приписва тази концепция, само че доста повече с Италия и Унгария, които през 2016 година публично внесоха оферти в тази тенденция – надлежно " Имиграционния компакт " и " Шенген 2 ".
Въпреки че Виена си слага за цел да приключи договарянията по промяната на европейската система за предоставяне на леговище (регламентът от Дъблин), в изявленията на Курц и външния министър Кнайсел за това няма доста убеденост. А и Австрия цели съществена смяна на европейския метод.
" Териториалната система за предоставяне на бежански статут е отживялост, тя е родена отпреди времето на глобализацията ", споделя Кнайсел. Според нея, вместо имигрантите да идват до Европа, предприемайки рисково пътешестване, управляващите би трябвало да отидат при тях. По този метод хората, които в действителност се нуждаят от протекция, ще могат по-лесно да я намерят, вместо да разчитат на трафикантите на хора.
Кнайсел, която другояче е издигната за министър от крайнодясната Партия на свободата, не пести време да композира безапелационен роман оттатък елементарното " не желаеме имигранти ". Въпреки че тя има поради тъкмо последното, езикът й радикално се разграничава от националистите в България или Франция. Този разказ би трябвало да приготви почвата за европейския завой, тъй че бъдещета имиграционна политика на Европейски Съюз да е повече обвързвана с опазването на границите и по-малко със солидарността към хората, които търсят по-добър живот. Както споделя самият Курц, напоследък доста страни са трансформирали своите възгледи, евентуално визирайки Германия.
Посока - още по-радикални ограничения за миграцията
Това е и огледалната разлика с българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Българските специалисти съумяха да приготвят механически много обстоен и логически проект за промяната на Дъблинския правилник, който беше посрещнат универсално добре. Проблемът е, че изначало беше ясно, че той няма да мине. Два от главните моменти в него – преразпределението на бежанците в други страни членки, както и отговорността на страната, записала имигрантите, срещаха безкомпромисната опозиция от няколко страни членки. Унгария и Полша твърдо не желаят да поемат бежанци, а Италия не желае страните на предна линия да имат отговорност за дълъг интервал (според българското предложение тя е осем години вместо досегашната безсрочна) за имигрантите, които са стъпили първо на тяхна територия.
Австрия не вижда по какъв начин тази промяна ще мине и по тази причина избира да се концентрира върху подсилване на външните граници и нови концепции за прекъсване на имиграционния поток. Докато по време на българското председателство Европейската комисия не искаше да излиза с сходни оферти, в този момент към този момент тя е подготвена през септември да показа напълно нов проект за защита на външните граници на Европейски Съюз.
Завоят беше подпечатан от последния Европейски съвет в края на юни, в който държавните и държавни ръководители желаеха основаването на " дебаркационни платформи " (т.е. система за връщане на имигранти към страните, от които са тръгнали), спиране на вторичното придвижване на имигрантите в Европейски Съюз (т.е. тези, които са регистрирани в България или Гърция да нямат право свободно да вървят в Германия или Швеция) и даже указания за неправителствените организации, които избавят имигранти в Средиземно море.
Идеята е да се подпишат съглашения сходни на това с Турция за връщане на незаконните имигранти със страните от Северна Африка. Целта е по този метод кандидат-имигрантите да знаят, че нямат късмет да останат на европейска територия.
Австрия обаче отива по-далеч. Малко преди да поеме председателството си, тя дружно с Дания предложи и по-радикален проект, който планува построяването на лагери в трети страни, където незаконните имигранти да бъдат връщани. Именно това би било европейското приложение на австралийския модел. Сега Курц държи да подчертае, че това е национална позиция, само че е ясно, че австрийско председателство, опирайки се на такива съществени хрумвания, ще цели да промени и атмосферата в Европейски Съюз.
Друга концепция е бъдещата европейска гранична защита, която би трябвало да размени " Фронтекс " (която има лимитирани правомощия), да има мандат да работи и в трети страни. Т.е. с сходен метод би се отворила опцията за намеса в страни като Либия, който не могат да опазят границите си от имигранти. Това е много съществена концепция, като се има поради европейската просвета за отбягване на всевъзможни опасности в трети страни. И още по-кардинална за самата Австрия, която през 2008 година се опълчи на основаването на " Фронтекс ".
Нормализацията на ултрасите
Друг забавен феномен, който си заслужава да се следи, е дали Австрия ще успее да възстановява крайнодесните партии. Въпреки че и в този момент в България ръководи коалиция, която е сходна на австрийската, София мъчно може да претендира за тази роля.
Например министърът на превоза Норберт Хофнер, който беше претендентът за президент от крайнодясната и антиимигрантска Партия на свободата през 2016 година и за който Брюксел стискаше палци да загуби, наподобява като прелестен и извънредно способен интелектуалец. Той е доста, доста надалеч от българските си сътрудници, които спрямо него наподобяват просто като недоразумения. Канцлерът Курц пък е спокоен, даже привлекателен и не покачва звук на публицистите (камо ли пък да ги назовава хейтъри) даже когато го питат за килерния антисемитизъм на част от министрите му.
Австрия, за разлика от България или Словакия, може да служи за модел, което кара доста еврократи да вторачват взор в нея. Докато в Унгария Виктор Орбан е нападателен извор на антиевропейски усеща, то австрийските националисти се кълнат в европейската интеграция. Въпреки че канцлерът Курц се заиграва с Орбан, той не пропуща да каже, че изцяло поддържа инспекциите на Европейската комисия за нарушаванията на правилото за господство на закона в Унгария и Полша. Докато Будапеща намерено флиртува с близостта си с Кремъл, Виена тихомълком употребява обичайния си статут на необвързана страна, с цел да предлага място за среща сред съветския президент Владимир Путин и американския президент Доналд Тръмп. Докато Унгария се бори с световния капитализъм, Австрия желае повече от него.
Правителството на Курц е нещо като Унгария – лайт. Докато в Унгария се приказва за народен суверенитет, във Виена тематика номер едно е субсидиарността (т.е. взимането на решенията на допустимо най-ниско ниво). Въпреки че доста австрийски политици имат поради тъкмо това, което техните маджарски събратя тръбят, езикът е различен. И не какъв да е, а ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер трябваше да обещае да се бори решенията да се взимат оптимално покрай хората.
Ако австрийските националисти се оправят добре в идващите шест месеца, това ще е още една стъпка към преоформянето на европейския политически пейзаж. Засилването им в страни като Италия ( " Северната лига " ), Дания (Датската национална партия), Холандия (Партията на свободата), Германия ( " Алтернатива за Германия " ), Финландия (Нова алтернатива), както и обичайна им мощ във Франция ще основат опция за появяването на нова мощна националистическа група в Европейския парламент, която, в случай че покаже по-добри резултати от социалистите, ще има даже въздействие върху избора на европейските комисари. Засега това звучи необикновено, защото има страни като Испания, където националистите са слаби, само че те стават все по-малко.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ