Австрийски учени откриха, че бактерия, съществуваща в храносмилателната система на

Австрийски учени откриха, че бактерия, съществуваща в храносмилателната система на кравите, може да разгражда пластмаса и има капацитета да се трансформира в мощно оръжие в борбата със замърсяването с този вид артикули. Първоначалните открития на експертите са оповестени в научното издание Frontiers in Bioengineering and Biotechnology.

Диетата на кравите по този начин или другояче се състои от натурален растителен полиестер. Ето за какво откривателите са предполагали, че съществува механизъм в границите на стомасите на тези животни, който може да реализира полиестерна хидролиза – химическа реакция, която разлага сходен вид материали. Идеята е следната – в случай че могат да разлагат този биологичен полиестер, то дали няма да се оправят не по-малко сполучливо и с изкуствения?

„ В търбуха живее голямо микробно общество и то е отговорно за храносмилането на храната при животните “, разяснява доктор Дорис Рубич от Университета за естествени запаси и науки за живота във Виена.

След като разпознават тези бактерии в търбуха (първото и най-голямо предстомашие на многокамерния корем при преживните животни), доктор Рубич и сътрудниците ѝ се заемат със задачата да ревизират способността им да разграждат полиетиленов терефталат (PET) – най-често срещания термопласт от фамилията на полиестера. Освен това тестват и два други типа пластмаса – полибутилентерефталат (PBT), употребен при найлоновите торбички, и полиетилен-фурандикарбоксилат (PEF), създаван от захари, извлечени от растенията.

Проби и от трите пластмаси са сложени в инкубирана стомашна течност. Те или са стрити на прахуляк, или са превърнати във фолио.

Оказва се, че и трите пластмаси могат да бъдат разградени от микроорганизмите от кравешки стомаси в лабораторните условия, като пластмасовите прахове се разграждат по-бързо от пластмасовото фолио. Това обаче не е изключително изненадващо, като се има поради, че колкото по-голяма е повърхностната повърхност на реагента, толкоз по-бързо настава и химическата реакция.

Екипът вижда, че реакциите в стомашната течност са надалеч по-ефективни по отношение на проучванията, проучващи способността на един-единствен микроорганизъм да разгражда пластмаса. Специалистите считат, че това се дължи на обстоятелството, че изискванията в течността са надалеч по-благоприятни за сходно нещо. Деградацията на пластмасата евентуално се свежда до работата на голям брой ензими, трудещи се на цялостни обороти с помощта на свойствата на течността.

Екипът предизвестява, че тяхното изобретение е крачка напред в вярната посока, само че не и цялостен нов и изцяло работещ метод в борбата със замърсяването с пластмаса. Макар и течността да може да разгражда пластмасата, преработването евентуално е по-лесният вид (поне засега). Не е изключено да съществува и по-различен способ, който в дълготраен проект да е по-евтин.

Екипът ще продължи да изследва този метод и в същото време с това ще проучва микробните общества, които могат а бъдат употребявани в индустриалните процеси надалеч по-екосъобразно.

Източник: IFLScience