Австрийска художничка: Пловдив е прекрасно място за живеене
Австрийската художничка Даниела Прокопец е родена в Торниц, покрай Виена. От години живее и в столицата, и в дребното си градче. Има голям брой независими изложения. Следвала е в Линц, а след това и изящни изкуства в Болоня. Накрая приключва Академията за приложно изкуство във Виена. Усъвършенства авторска техника, която е нарекла " Акварел Друк ". Прокопец откри изложбата си „ Игра на форми ” в изложба „ Лабиринт ”.
Ако някой има подозрения, че Пловдив е трогателен и паметен град, да поговори с австрийката Даниела Прокопец. Тя живее тук от март предходната година и обожава всяка минута, прекарана под тепетата. А идва от Виена - мястото, което години наред е обявявано за „ Най-добрия град за живеене в света ”.
Съпругът - инженер в австрийка компания, бил изпратен на работа тук. Даниела пристигнала при него 3 месеца по-късно - по времето, когато в Пловдив имало пълен пласт заледен сняг. „ Смешно ми стана, че има сняг, под него пълен лед, а никой не ги чисти! В Австрия падне ли сняг, всички полудяват! И вършим това ”, изяснява Прокопец и демонстрира с двете ръце по какъв начин се рие с лопата.
Другото нещо, което незабавно я впечатлило, било по какъв начин се отнасят с дребните деца в Пловдив.
Тази позиция е изненадваща за пловдивчани, които са привикнали да ги считат за строги родители. „ Хората са доста благи и деликатни с дребните, изключително в заведенията за хранене. В заведенията за хранене постоянно обръщат внимание на дребната ми щерка и вършат дарове ”, споделя Прокопец. Дъщеричката е на година и 8 месеца и скоро ще влезе в детска градина дружно с пловдивски деца. Съпругът е от чешки генезис. Фамилия Прокопец живее в покрайнините на Виена от времето на Австро-унгарската империя.
Даниела обожава Пловдив. „ Тук е цялостно с невероятни места и кътчета, които в действителност одобрявам. „ Някои неща във Виена са в действителност положителни, а други - не толкоз. В Пловдив обаче всичко е красиво - Капана, Главната улица, Старият град ”, споделя тя. Обръща особено внимание на Гребния канал. Харесва да върви там по залез-слънце и през зимата. Това е недооценено място, уверена е художничката.
Много харесва и гледката, която се открива от върха на тепетата - всеки сезон и изключително по залез-слънце. Тогава градът се демонстрира по необикновен метод. Другото чудно нещо е, че Родопите са единствено на 10 минути път от града, прибавя тя.
За Даниела Прокопец Пловдив има всичко - история, нов дух и развито изкуство. Можеш да се занимаваш със спорт и с каквото пожелаеш, прибавя тя. Според нея най-важното е, че градът не е прекомерно огромен - може пеш да стигнеш докъдето поискаш. „ Всичко е на пешеходна отдалеченост. Това е непредвиден плюс, тъй като Пловдив беше 1 милион души, това към този момент няма да е по този начин ”, споделя художничката.
Изкуство върху ленено платно
Даниела Прокопец твори от дребна. Техниката „ Акварел Друк ” е измислила сама. За нея стартира да рисува напряко на масата, върху която е разпънала огромно ленено платно. Върху него поставя цветовете и водата. Смесва всичко щедро и чака да попие през платното.
Под него е сложила хартията, върху която ще са нереалните рисунки. Боята попива върху хартията. Не пресира ленената тъкан, тъй като това е остаряла техника, употребена още от 1750 година. „ Не поставям заглавия на творбите си. Всеки може да даде воля на въображението си и да си показа какво съм нарисувала. Надявам се, че хората в Пловдив са отворени за нереално изкуство. И ще си показват каквото изискат, като гледат картините ми ”, споделя австрийката.
Другите произведения са колажи от налепена хартия. Те са въодушевени от живописните пловдивските стени, отрупани с части остарели и мръсни афиши. Картините леко припомнят на японските обичайни рисунки, които са били доста съвременни в Европа във втората половина на 19. век.
Ако някой има подозрения, че Пловдив е трогателен и паметен град, да поговори с австрийката Даниела Прокопец. Тя живее тук от март предходната година и обожава всяка минута, прекарана под тепетата. А идва от Виена - мястото, което години наред е обявявано за „ Най-добрия град за живеене в света ”.
Съпругът - инженер в австрийка компания, бил изпратен на работа тук. Даниела пристигнала при него 3 месеца по-късно - по времето, когато в Пловдив имало пълен пласт заледен сняг. „ Смешно ми стана, че има сняг, под него пълен лед, а никой не ги чисти! В Австрия падне ли сняг, всички полудяват! И вършим това ”, изяснява Прокопец и демонстрира с двете ръце по какъв начин се рие с лопата.
Другото нещо, което незабавно я впечатлило, било по какъв начин се отнасят с дребните деца в Пловдив.
Тази позиция е изненадваща за пловдивчани, които са привикнали да ги считат за строги родители. „ Хората са доста благи и деликатни с дребните, изключително в заведенията за хранене. В заведенията за хранене постоянно обръщат внимание на дребната ми щерка и вършат дарове ”, споделя Прокопец. Дъщеричката е на година и 8 месеца и скоро ще влезе в детска градина дружно с пловдивски деца. Съпругът е от чешки генезис. Фамилия Прокопец живее в покрайнините на Виена от времето на Австро-унгарската империя.
Даниела обожава Пловдив. „ Тук е цялостно с невероятни места и кътчета, които в действителност одобрявам. „ Някои неща във Виена са в действителност положителни, а други - не толкоз. В Пловдив обаче всичко е красиво - Капана, Главната улица, Старият град ”, споделя тя. Обръща особено внимание на Гребния канал. Харесва да върви там по залез-слънце и през зимата. Това е недооценено място, уверена е художничката.
Много харесва и гледката, която се открива от върха на тепетата - всеки сезон и изключително по залез-слънце. Тогава градът се демонстрира по необикновен метод. Другото чудно нещо е, че Родопите са единствено на 10 минути път от града, прибавя тя.
За Даниела Прокопец Пловдив има всичко - история, нов дух и развито изкуство. Можеш да се занимаваш със спорт и с каквото пожелаеш, прибавя тя. Според нея най-важното е, че градът не е прекомерно огромен - може пеш да стигнеш докъдето поискаш. „ Всичко е на пешеходна отдалеченост. Това е непредвиден плюс, тъй като Пловдив беше 1 милион души, това към този момент няма да е по този начин ”, споделя художничката.
Изкуство върху ленено платно
Даниела Прокопец твори от дребна. Техниката „ Акварел Друк ” е измислила сама. За нея стартира да рисува напряко на масата, върху която е разпънала огромно ленено платно. Върху него поставя цветовете и водата. Смесва всичко щедро и чака да попие през платното.
Под него е сложила хартията, върху която ще са нереалните рисунки. Боята попива върху хартията. Не пресира ленената тъкан, тъй като това е остаряла техника, употребена още от 1750 година. „ Не поставям заглавия на творбите си. Всеки може да даде воля на въображението си и да си показа какво съм нарисувала. Надявам се, че хората в Пловдив са отворени за нереално изкуство. И ще си показват каквото изискат, като гледат картините ми ”, споделя австрийката.
Другите произведения са колажи от налепена хартия. Те са въодушевени от живописните пловдивските стени, отрупани с части остарели и мръсни афиши. Картините леко припомнят на японските обичайни рисунки, които са били доста съвременни в Европа във втората половина на 19. век.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ