Австрия няма да вдигне ветото над разширяването на Шенген, което

Австрия няма да вдигне ветото над разширението на Шенген, което наложи за приобщаването на България и Румъния, до момента в който не види " нескончаем спад " в броя на търсещите леговище мигранти.

Това излиза наяве от изявление на външния министър на страната Александър Шаленберг, представено от " Политико ".

Молбите за леговище в Австрия (без да се включват украинците) съвсем се утроиха предходната година, достигайки до към 110 хиляди - най-вече на глава от популацията в Европейски Съюз. Това бе употребявано като главен мотив Австрия да реши, че няма да разреши разширение на Шенген през декември.

" Това, което е значимо за нас, в случай че би трябвало да сме изцяло откровени, е броят да намалее и би трябвало да има резистентен спад ", сподели Шаленберг, наричайки ветото " сигнален сигнал " към Брюксел.

" Трябва да се разбере, че когато имаме над 100 хиляди молби за леговище на всеки 12 месеца, за нас в Австрия е мъчно просто да оставим тази неработеща система да се движи напред. "

Шаленберг не се ангажира с времева рамка, в която държавното управление би преосмислило позицията си. Условието бежанският напън да спадне сензитивно не наподобява бързо изпълнимо на форна на данните на Европейската организация за бежанците. Тя регистрира съвсем 60% нарастване на потока от мигранти на годишна база през януари.

Шаленберг сподели, че държавното управление му е окуражено от " проекта за деяние " на Европейски Съюз за стягане на граничния надзор и ускорение на процедурите за леговище, само че би трябвало да види доста по-голям прогрес. " Като страна в сърцето на Европа, Австрия е е доста облагодетелствана от Шенген и ние желаеме той да работи ", сподели още министърът.

Основната причина до Австрия, която не е външна граница на Европа, да стигат толкоз доста бежанци е, че други страни от Европейски Съюз по по този начин наречения Балкански маршрут - по-специално Унгария - отхвърлят да записват множеството търсещи леговище. Причината е, че съгласно разпоредбите на Европейски Съюз по Дъблинското съглашение за мигрантите, страната, в която са се озовали, има право да ги върне назад в първата страна в Европейски Съюз, в която са били регистрирани.

Европейски Съюз одобри към 1 милион бежанци предходната година, като от общия брой са изключени украинските жители, бягащи от войната на Русия, които са със специфичен статут. Въпреки това нарастването е с близо 50% по отношение на 2021 година

България и Румъния от години се стремят към присъединение към Шенген. В София президентът Румен Радев от време на време твърди, че с Виена се водят градивни диалози, както и с Нидерландия. Това е втората страната в Европейски Съюз, която не позволява България, само че няма срещу присъединението на Букурещ. Мотивите ѝ обаче са разнообразни и те са свързани с равнището на господство на закона и метода, по който работят институциите в България, отговарящи за сигурността.

Критиците на държанието на Австрия и Нидерландия споделят, че държавните управления им употребяват тематиката вътрешнополитически. В Австрия причина за това е терзанието, че крайнодясната Партия на свободата, която е враждебно настроена към мигрантите, има безапелационна преднина в националните социологически изследвания малко повече от година преди идващите постоянни избори в Австрия, напомня " Политико ".

След бежанския поток през 2015 година страни в Европейски Съюз, измежду които Австрия, Германия и Франция, започнаха да връщат контрола на някои гранични пунктове, макар че са част от Шенген. Шаленберг акцентира, че крайната цел на неговото държавно управление с твърдата му позиция за разширението е да се върне към системата отпреди 2015 година на същинско пътешестване без граници. " Никой няма изгода от поддържането на граничен надзор в Шенген и ние не ги вършим, тъй като ни харесва, а тъй като нямаме различен избор ", сподели министърът.