Би Би Си: Защо авиацията играе малка роля във войната в Украйна
Авиацията се трансформира в една от главните тематики при разискването на вероятни разновидности за развиване на войната в Украйна - Киев чака Западът да стартира да доставя на въоръжените сили на Украйна съвременни изтребители, които съгласно украинското управление остро липсват за сполучлива борба с Русия. Но какво ще стане, в случай че Украйна ги получи?
Представяме разбор на Би Би Си по въпроса.
Западните изтребители се трансфораха в същинска " жарава " за проруските коментатори в обществените мрежи, които се опасяват от бъдещи огромни интервенции на Въоръжените сили на Украйна. Дори кореспондентът на Общоруската държавна телевизионна и радиокомпания Павел Зарубин в скорошно изявление с Владимир Путин, задавайки въпрос на президента, сподели, че доставките на изтребители за Украйна към този момент стартират, макар че към момента не се приказва за това.
Но по същия метод в Украйна и на Запад се опасяват от съветската авиация. На 14 февруари Financial Times заяви, базирайки се на неназовани източници, че Русия реалокира самолети и хеликоптери към границите на Украйна, с цел да стартира огромна атака. Публикацията имаше подобен резултат, че беше коментирана от американския министър на защитата, който сподели, че не разполага с такива данни.
Самолетите наподобяват за мнозина като " сребърен патрон ", чудодейно оръжие, способно да промени хода на войната. И би трябвало да се каже, че има аргументи за това. В новата история е имало войни, в които самолетите са имали решаваща роля.
На 27 февруари 1991 година американски самолети нападат иракски военни колони, оттеглящи се от Кувейт по две автомагистрали. Унищожени са стотици единици военна техника.
По-късно този маршрут беше наименуван " Магистралата на гибелта " - оповестените фотоси на развалени коли и бронирани транспортни средства, телата на починали бойци направиха мощно усещане.
След това последваха въздушни акции на НАТО в Югославия, Либия, съветската интервенция в Сирия - войните от последните десетилетия единствено укрепиха имиджа на военната авиация, която, наподобява, може, в случай че не да реши изхода от всеки спор, то да приближи успеха.
Руската инвазия в Украйна беше първата война, в която това се оказа друго.
Година след началото на пълномащабното съветско навлизане в Украйна тази война се трансформира в борба, в която нито една от страните не е в положение да възнамерява и организира въздушна интервенция. Русия и Украйна употребяват самолети и хеликоптери единствено за поддръжка на сухопътните сили на тактическо равнище, страхувайки се да летят надалеч оттатък фронтовата линия.
В случая с украинските Военновъздушни сили това елементарно се изяснява с неналичието на бойна авиация, опитни водачи и наземен личен състав. Но, изненадващо, съветските Върховен касационен съд, които са доста по-многобройни и по-добре оборудвани, явно също не са в положение да извършат пълноценна въздушна интервенция.
Това е резултат от тактичност, употребена от украинските зенитчици от началото на нахлуването - те интензивно местят наземните системи и се пробват да държат радарите си включени по-малко, с цел да бъдат сложни за разкриване и заличаване.
В същото време, макар че въоръжените сили на Украйна бяха въоръжени най-вече със остарели руски системи за противовъздушна защита и радари, украинците съумяха да изградят многослойна система за противовъздушна защита със междинен и дребен обхват. Тя се оказа мъчно преодолима на огромна височина, където самолетите станаха жертва на ракетите С-300 и " Бук ", и на дребна височина, където задачите бяха прихващани от портативни комплекси западно произвеждане.
Втората причина се оказа неналичието на опит и дарба на съветските военни да организират акции за угнетяване на противовъздушната защита.
За да не бъдат изумени от " огромни " зенитни ракети, съветските водачи започнаха да летят на ниска височина, оказвайки се в обсега на голям брой портативни системи, доставени в Украйна от доста западни страни. В същото време полетите на ниска надморска височина оставят по-малко шансове на водача да маневрира и при положение на проваляне да катапултира с парашут.
Точно в същото състояние обаче е и украинската авиация - съветската фронтова противовъздушна защита се оказа прекомерно рисков съперник за нея. Съдейки по открити източници, от началото на нашествието Украйна е изгубила 61 самолета, към половината от които са били свалени от системи за противовъздушна защита.
Причините за неуспехите на украинската авиация не би трябвало да се приписват единствено на неналичието на самолети или неналичието на опитни водачи - съветската Противовъздушна отбрана също се оказа задоволително ефикасна, с цел да " затвори небето " над следената от нея територия за украинските водачи.
Това, като цяло, не е изненадващо, защото и двете армии имат своите корени в руските въоръжени сили, чиято противовъздушна защита се основаваше точно на наземни системи.
На Запад при организацията на противовъздушната защита акцентът беше, в противен случай, върху авиацията, която бе подготвена както да устоява на съветската въздушна офанзива, по този начин и да пробие противовъздушната защита, основана на наземни системи.
Сега, година след началото на съветската инвазия, и Украйна, и Русия се научиха да пазят небето си още по-ефективно. Въпреки че съветските крилати ракети и дронове към момента пробиват до своитецели, а украинските дронове намират " прозорци " в противовъздушната защита и летят в дълбините на съветската територия, за пилотираните самолети е доста по-трудно да създадат това.
Нито една от страните няма опит в продупчване на наземната Противовъздушна отбрана. За Русия сходна интервенция е изпълнена с риск от доста огромни загуби, което, явно, командването на съветските Въздушно-космически сили счита за недопустимо, защото през тази една годината те даже не се пробваха да създадат нещо сходно.
Но дали Украйна, чието управление упорства за нуждата от доставка на западни изтребители, ще може да възнамерява, приготви и организира такава интервенция, без която даже не е належащо да се приказва за някаква " автомагистрала на гибелта "?
Войната във въздуха
Начинът, по който се употребява авиацията във войната в Украйна в този момент, е доста друг от това, което можеше да се следи във войните от последните десетилетия. Сложно, скъпо и високоефективно средство се употребява наедно с гаубици и минохвъргачки.
Разбира се, това е една от дилемите на авиацията и тя е доста значима - тактическата въздушна поддръжка на войските на бойното поле в действителност може да помогне за икономисване на артилерийски муниции - F-16С е в положение да носи 7,7 тона муниции на 11 опорни точки, МиГ-29 - три тона на шест. В същото време водач на изтребител може да употребява тези оръжия с по-голяма акуратност и успеваемост от артилерийски стрелец на земята.
Украинската война бързо се трансформира във " Войната на артилерията ", което от своя страна докара до " дефицит на снаряди " - както съветските, по този начин и украинските войски започнаха да изпитват дефицит на снаряди. Това се демонстрира в актуалната обстановка, когато съветските сили се пробват да правят " пълзящи " настъпления, постепенно пробивайки украинската защита.
Но в случай че някоя от страните се опита да стартира решителна атака, " гладът за снаряди " ще се трансформира в още по-голям проблем - ще бъде належащо да пробиете вражеската защита с солиден артилерийски огън, изразходвайки доста снаряди на първия стадий от пробива.
Те могат да бъдат отчасти сменени от въздушни бомбардировки. Но с цел да се поддържа настъплението от въздуха, е належащо да се провежда пълноценна широкомащабна въздушна интервенция, която да включва освен серия от удари по наземни цели.
За да могат изтребителите-бомбардировачи да унищожават опорни точки на врага, колони от запаси, които той ще събере, с цел да обезврежда настъпващите войски, щабове, информационни центрове и други цели, ще е належащо да се обезпечи бойната работа на авиацията.
За задачата е належащо да се извършат две други интервенции - за завземане на въздушното пространство над територията, следена от съперника, и за угнетяване на Противовъздушна отбрана. В противоположен случай ударната група от изтребители просто няма да доближи задачата - тя ще бъде унищожена от самолети-прехващачи и наземни системи за противовъздушна защита.
Всяка от тези три задачи - наземни удари, бойни дейности и угнетяване на Противовъздушна отбрана - сама по себе си е необикновено комплицирана и изисква особено образование за екипажа.
Дори единствено във въздушен пердах можете да има разнообразни провокации - маневрени изтребители, против които би трябвало да се практикуват специфични тактики, летящи радари, които изискват огромен обхват, противников щурмови самолети и бомбардировачи - и за битка с всяка от тези цели са нужни друго образование и умения.
Преодоляването на противовъздушната защита е още по-трудна задача, изискваща най-висока съгласуваност на няколко групи самолети, които извършват разнообразни задания: отклонение на вниманието на съперника, водене на електронна война, заличаване на ракетни системи и радари.
Но когато всички тези обособени интервенции се свържат и в границите на една огромна, това ще изисква още по-сложна организация, ръководство, подготовка на водачи, командири и най-после на щаба, който ще възнамерява тази интервенция.
На Запад авиацията преглежда два съществени сюжета за военни дейности - недопускане на достъп до въздушното пространство и завоюване на владичество. С други думи, защитителен и нападтелен.
Военновъздушните сили на Въоръжените сили на Украйна демонстрираха, че са в положение да затворят небето си за противников самолети, демонстрирайки доста високо равнище на умения освен на водачите, само че и на командния състав, способността да координират работата на самолетите и силите на земята. Въпреки това, тъкмо както на земята, по-лесно е да се защитаваш във въздуха, в сравнение с да атакуваш. И в случай че първият сюжет за защита на въоръжените сили на Украйна се получи сполучливо, това не значи, че те могат да се оправят с втория.
Същото важи и за съветската авиация, която обаче е в по-изгодна позиция: Русия към този момент разполага с съвременни изтребители, бордови радари, летищна инфраструктура. В допълнение, Военновъздушни сили употребяват самолети, които са били или се създават на територията на Русия, което значи, че те са по-лесни за поддържане в бойна подготвеност.
Може би съветските водачи просто нямат задоволително опит за осъществяване на сходни интервенции. Няма от кое място да го получат - бойните полети в Сирия се правят при липса на противовъздушна защита, а войната в Украйна се води на равнище тактически удари по предни цели.
Както отбелязва съветски боен специалист, различен огромен проблем е неналичието на опитни военни водачи: " На процедура [този метод към войната] изисква поредност от смели организационни решения с вдишване на отговорност. Управлението остава проблем Технически имаме всички средства. "
Съмненията на Запада
Киев не получи еднопосочна информация от западните страни и корав отвод на настояванията за доставка на модерни изтребители - този въпрос продължава да се разисква.
Дискусията за това какъв брой потребни могат да бъдат западните самолети за Украйна се води освен на поверителни срещи, само че и в профилираните военни издания и експертната общественост.
Една обща позиция е, че на Украйна не би трябвало да се трансферират съвременни изтребители, а по-скоро да се концентрира върху ракети с обхват, които биха разрешили на украинците решително да поразяват цели на оперативна дълбочина. Например върху с обхват от 150 километра или даже ракети MGM-140 ATACMS с обхват до 300 км.
" До лимита "
В Киев обаче мислят друго. Украинското управление не стопира да припомня на Запада, че въоръжените сили на Украйна се нуждаят от бойни самолети. И Киев има свои причини.
Първо, Украйна употребява остарели руски МиГ-29 и Су-27, които са към края на живота си.
" Днес не можем да се борим равностойно със самолетите, които имаме [...] Това е остаряла руска техника - морално и физически остаряла. Ние не сме производители на тази техника. Ясно е, че тя работи на лимита на опциите си ", сподели в изявление за Би Би Си Юрий Игнат, формален представител на Военновъздушните сили на Въоръжените сили на Украйна.
Тактиката на украинската Противовъздушна отбрана, вследствие на която съветските самолети не смеят да летят надалеч зад линията на фронта, включва освен потреблението на наземни системи, само че и авиация, която работи взаимно със системата за Противовъздушна отбрана. И когато ресурсът на украинската авиация се изчерпи, за съветските изтребители и бомбардировачи ще стане по-лесно да се борят с украинската Противовъздушна отбрана.
Според Игнат, западните изтребители също ще разрешат на Украйна да прихваща по-ефективно крилати ракети и дронове, които съветската войска изстрелва по територията на страната.
Освен това западните изтребители, по-специално F-16, могат да носят по-модерни оръжия. Украинците към този момент употребяват противорадиолокационната ракета AGM-88 HARM - съумяха да я пригодят за изстрелване от техните МиГ-ове. Тези ракети са ориентирани към радарния сигнал и се употребяват за битка със зенитно-ракетни системи.
Игнат сподели, че появяването на изтребители с такива ракети принуждава съветските оператори да изключат радарите си, а това от своя страна прави допустимо нанасянето на удари по наземни цели.
Ако Украйна получи F-16, тогава тя ще може да употребява друга ракета с огромен обхват - AIM-120 AMRAAM с обхват над 160 километра, а последните модификации на този американски изтребител са оборудвани с съвременна цифрова пукотевица. система за ръководство, мощен радар, който разрешава врагът да бъде забелязан по-далеч и в действителност да се употребяват ракети с огромен обхват.
Например F-16 ще могат да се борят с съветски самолети, които употребяват управляеми бомби. Такива муниции могат да бъдат хвърлени на няколко десетки километра от задачата, без да се навлиза в зоната на покритие на Противовъздушна отбрана. Миналия петък съветски изтребители Су-35 използваха такива авиобомби против цели в Сумска област.
И най-после, F-16 може да носи доста и разнообразни бомби и ракети, в това число морски, което ще му разреши да не навлиза в зоната на съветската противовъздушна защита и да не се излага на риск
Това са рационални причини в интерес на прехвърлянето на западни изтребители в Украйна, само че те не значат съдбоносен поврат във въздушната война. Въоръжените сили на Украйна в действителност съумяват да устоят на най-новите съветски Су-30 и Су-35 с доста остарели и по-примитивни МиГ-29.
Новите самолети ще създадат украинската авиация по-ефективна на тактическо равнище и ще укрепят противовъздушната защита на страната, само че има ли командването на въоръжените сили на въоръжените сили на Украйна проекти за решителни набези и огромни интервенции?
Ще съумеят ли украинските Военновъздушни сили да смъкват бомбардировачи и летящи радари, да нанасят удари по съветски кораби и крайбрежни бази на Черноморския флот, да унищожават мостове пред колони от съветски запаси, които ще бъдат изтеглени към мястото на украинската атака?
От къде да се намерят водачи?
Мащабните интервенции изискват освен голям брой самолети, смели проекти и деликатна подготовка на щаба, само че и огромен брой подготвени водачи.
Въпреки че в пресата има известия, че образованието на летателния състав на украинските Военновъздушни сили зад граница към този момент е в ход, самите представители на въоръжените сили настояват, че водачите към момента не се образоват.
Както сподели в изявление за Times военачалник Сергей Голубцов, пълководец на украинските Военновъздушни сили (ВВС) двама украински водачи неотдавна се завърнаха от Съединените щати и тестваха самата опция за образование на F-16.
" Те прекараха три седмици там и бяха подготвени на симулатора F-16 по какъв начин да летят дружно с двама водачи, употребяващи оръжия. Резултатите бяха доста положителни: украинските водачи могат да се научат да летят и ръководят оръжейни системи на F-16 за по-малко от шест месеца ", цитира думите изданието му.
Както акцентира Юрий Игнат, вследствие на тази инспекция се оказало, че украинските водачи ще могат да овладеят нови самолети за по-малко от шест месеца. По думите му въоръжените сили на Украйна към този момент са подготвили първата група от " няколко десетки " водачи, които са подготвени да заминат за образование в Съединени американски щати.
Той също по този начин сподели, че наземните експерти от Военновъздушни сили към този момент се образоват в чужбина: " Украински боен личен състав се образова в цяла Европа. Това са десетки хиляди хора, които са признати от Испания, Франция, Италия, Англия и Германия.
За да се обезпечат полетите са нужни няколко пъти повече наземни експерти от водачите. Според един от съветските специалисти, за 200 самолета ще са нужни " към 10 хиляди души с няколко хиляди единици друго съоръжение и машини ".
По-рано украинската преса цитира Игнат, че в идеалния случай Украйна ще се нуждае от " пет изтребителни бригади ", с цел да отбрани изцяло небето си, което съгласно украински публицисти може да значи до 180 самолета. В същото време командирът на Военновъздушни сили не сподели, че Киев чака да получи всичко това в близко бъдеще.
Освен това Украйна може да няма задоволително опитни водачи, даже в случай че получи западни самолети. И даже в случай че водачи, които към този момент имат военен опит, се трансферират към тях, е мъчно да се преквалифицират за нов вид аероплан, а да се научат да се борят с него е още по-трудно и по-дълго.
В украинската и интернационалната преса към този момент се разисква опцията за привличане на задгранични пилоти-доброволци с военен опит точно на F-16 (или на такива самолети, които Украйна може да получи).
Игнат не изключва такава опция. " Защо не? И водачите, и техническият личен състав. Мисля, че в случай че изявят предпочитание да застанат на страната на положителното и светлото - могат да го създадат по открития ред, мисля, че това не е проблем ", сподели той пред Би Би Си.
Но по какъв начин и какъв брой военни водачи, подготвени на Запад, може да получи Украйна, както и по кое време ще стане това, не е известно. Тази информация е толкоз секретна, че въз основа на данни от открити източници не може да бъде несъмнено, че в околните месеци в Украйна ще се появят десетки боеспособни водачи или че това няма да се случи.
Командването на въоръжените сили на Украйна обаче към този момент е посочило на наблюдаващите, че може да има най-неочакван проект, който да обърка врага.
Източник: Нюз.бг
Представяме разбор на Би Би Си по въпроса.
Западните изтребители се трансфораха в същинска " жарава " за проруските коментатори в обществените мрежи, които се опасяват от бъдещи огромни интервенции на Въоръжените сили на Украйна. Дори кореспондентът на Общоруската държавна телевизионна и радиокомпания Павел Зарубин в скорошно изявление с Владимир Путин, задавайки въпрос на президента, сподели, че доставките на изтребители за Украйна към този момент стартират, макар че към момента не се приказва за това.
Но по същия метод в Украйна и на Запад се опасяват от съветската авиация. На 14 февруари Financial Times заяви, базирайки се на неназовани източници, че Русия реалокира самолети и хеликоптери към границите на Украйна, с цел да стартира огромна атака. Публикацията имаше подобен резултат, че беше коментирана от американския министър на защитата, който сподели, че не разполага с такива данни.
Самолетите наподобяват за мнозина като " сребърен патрон ", чудодейно оръжие, способно да промени хода на войната. И би трябвало да се каже, че има аргументи за това. В новата история е имало войни, в които самолетите са имали решаваща роля.
На 27 февруари 1991 година американски самолети нападат иракски военни колони, оттеглящи се от Кувейт по две автомагистрали. Унищожени са стотици единици военна техника.
По-късно този маршрут беше наименуван " Магистралата на гибелта " - оповестените фотоси на развалени коли и бронирани транспортни средства, телата на починали бойци направиха мощно усещане.
След това последваха въздушни акции на НАТО в Югославия, Либия, съветската интервенция в Сирия - войните от последните десетилетия единствено укрепиха имиджа на военната авиация, която, наподобява, може, в случай че не да реши изхода от всеки спор, то да приближи успеха.
Руската инвазия в Украйна беше първата война, в която това се оказа друго.
Година след началото на пълномащабното съветско навлизане в Украйна тази война се трансформира в борба, в която нито една от страните не е в положение да възнамерява и организира въздушна интервенция. Русия и Украйна употребяват самолети и хеликоптери единствено за поддръжка на сухопътните сили на тактическо равнище, страхувайки се да летят надалеч оттатък фронтовата линия.
В случая с украинските Военновъздушни сили това елементарно се изяснява с неналичието на бойна авиация, опитни водачи и наземен личен състав. Но, изненадващо, съветските Върховен касационен съд, които са доста по-многобройни и по-добре оборудвани, явно също не са в положение да извършат пълноценна въздушна интервенция.
Това е резултат от тактичност, употребена от украинските зенитчици от началото на нахлуването - те интензивно местят наземните системи и се пробват да държат радарите си включени по-малко, с цел да бъдат сложни за разкриване и заличаване.
В същото време, макар че въоръжените сили на Украйна бяха въоръжени най-вече със остарели руски системи за противовъздушна защита и радари, украинците съумяха да изградят многослойна система за противовъздушна защита със междинен и дребен обхват. Тя се оказа мъчно преодолима на огромна височина, където самолетите станаха жертва на ракетите С-300 и " Бук ", и на дребна височина, където задачите бяха прихващани от портативни комплекси западно произвеждане.
Втората причина се оказа неналичието на опит и дарба на съветските военни да организират акции за угнетяване на противовъздушната защита.
За да не бъдат изумени от " огромни " зенитни ракети, съветските водачи започнаха да летят на ниска височина, оказвайки се в обсега на голям брой портативни системи, доставени в Украйна от доста западни страни. В същото време полетите на ниска надморска височина оставят по-малко шансове на водача да маневрира и при положение на проваляне да катапултира с парашут.
Точно в същото състояние обаче е и украинската авиация - съветската фронтова противовъздушна защита се оказа прекомерно рисков съперник за нея. Съдейки по открити източници, от началото на нашествието Украйна е изгубила 61 самолета, към половината от които са били свалени от системи за противовъздушна защита.
Причините за неуспехите на украинската авиация не би трябвало да се приписват единствено на неналичието на самолети или неналичието на опитни водачи - съветската Противовъздушна отбрана също се оказа задоволително ефикасна, с цел да " затвори небето " над следената от нея територия за украинските водачи.
Това, като цяло, не е изненадващо, защото и двете армии имат своите корени в руските въоръжени сили, чиято противовъздушна защита се основаваше точно на наземни системи.
На Запад при организацията на противовъздушната защита акцентът беше, в противен случай, върху авиацията, която бе подготвена както да устоява на съветската въздушна офанзива, по този начин и да пробие противовъздушната защита, основана на наземни системи.
Сега, година след началото на съветската инвазия, и Украйна, и Русия се научиха да пазят небето си още по-ефективно. Въпреки че съветските крилати ракети и дронове към момента пробиват до своитецели, а украинските дронове намират " прозорци " в противовъздушната защита и летят в дълбините на съветската територия, за пилотираните самолети е доста по-трудно да създадат това.
Нито една от страните няма опит в продупчване на наземната Противовъздушна отбрана. За Русия сходна интервенция е изпълнена с риск от доста огромни загуби, което, явно, командването на съветските Въздушно-космически сили счита за недопустимо, защото през тази една годината те даже не се пробваха да създадат нещо сходно.
Но дали Украйна, чието управление упорства за нуждата от доставка на западни изтребители, ще може да възнамерява, приготви и организира такава интервенция, без която даже не е належащо да се приказва за някаква " автомагистрала на гибелта "?
Войната във въздуха
Начинът, по който се употребява авиацията във войната в Украйна в този момент, е доста друг от това, което можеше да се следи във войните от последните десетилетия. Сложно, скъпо и високоефективно средство се употребява наедно с гаубици и минохвъргачки.
Разбира се, това е една от дилемите на авиацията и тя е доста значима - тактическата въздушна поддръжка на войските на бойното поле в действителност може да помогне за икономисване на артилерийски муниции - F-16С е в положение да носи 7,7 тона муниции на 11 опорни точки, МиГ-29 - три тона на шест. В същото време водач на изтребител може да употребява тези оръжия с по-голяма акуратност и успеваемост от артилерийски стрелец на земята.
Украинската война бързо се трансформира във " Войната на артилерията ", което от своя страна докара до " дефицит на снаряди " - както съветските, по този начин и украинските войски започнаха да изпитват дефицит на снаряди. Това се демонстрира в актуалната обстановка, когато съветските сили се пробват да правят " пълзящи " настъпления, постепенно пробивайки украинската защита.
Но в случай че някоя от страните се опита да стартира решителна атака, " гладът за снаряди " ще се трансформира в още по-голям проблем - ще бъде належащо да пробиете вражеската защита с солиден артилерийски огън, изразходвайки доста снаряди на първия стадий от пробива.
Те могат да бъдат отчасти сменени от въздушни бомбардировки. Но с цел да се поддържа настъплението от въздуха, е належащо да се провежда пълноценна широкомащабна въздушна интервенция, която да включва освен серия от удари по наземни цели.
За да могат изтребителите-бомбардировачи да унищожават опорни точки на врага, колони от запаси, които той ще събере, с цел да обезврежда настъпващите войски, щабове, информационни центрове и други цели, ще е належащо да се обезпечи бойната работа на авиацията.
За задачата е належащо да се извършат две други интервенции - за завземане на въздушното пространство над територията, следена от съперника, и за угнетяване на Противовъздушна отбрана. В противоположен случай ударната група от изтребители просто няма да доближи задачата - тя ще бъде унищожена от самолети-прехващачи и наземни системи за противовъздушна защита.
Всяка от тези три задачи - наземни удари, бойни дейности и угнетяване на Противовъздушна отбрана - сама по себе си е необикновено комплицирана и изисква особено образование за екипажа.
Дори единствено във въздушен пердах можете да има разнообразни провокации - маневрени изтребители, против които би трябвало да се практикуват специфични тактики, летящи радари, които изискват огромен обхват, противников щурмови самолети и бомбардировачи - и за битка с всяка от тези цели са нужни друго образование и умения.
Преодоляването на противовъздушната защита е още по-трудна задача, изискваща най-висока съгласуваност на няколко групи самолети, които извършват разнообразни задания: отклонение на вниманието на съперника, водене на електронна война, заличаване на ракетни системи и радари.
Но когато всички тези обособени интервенции се свържат и в границите на една огромна, това ще изисква още по-сложна организация, ръководство, подготовка на водачи, командири и най-после на щаба, който ще възнамерява тази интервенция.
На Запад авиацията преглежда два съществени сюжета за военни дейности - недопускане на достъп до въздушното пространство и завоюване на владичество. С други думи, защитителен и нападтелен.
Военновъздушните сили на Въоръжените сили на Украйна демонстрираха, че са в положение да затворят небето си за противников самолети, демонстрирайки доста високо равнище на умения освен на водачите, само че и на командния състав, способността да координират работата на самолетите и силите на земята. Въпреки това, тъкмо както на земята, по-лесно е да се защитаваш във въздуха, в сравнение с да атакуваш. И в случай че първият сюжет за защита на въоръжените сили на Украйна се получи сполучливо, това не значи, че те могат да се оправят с втория.
Същото важи и за съветската авиация, която обаче е в по-изгодна позиция: Русия към този момент разполага с съвременни изтребители, бордови радари, летищна инфраструктура. В допълнение, Военновъздушни сили употребяват самолети, които са били или се създават на територията на Русия, което значи, че те са по-лесни за поддържане в бойна подготвеност.
Може би съветските водачи просто нямат задоволително опит за осъществяване на сходни интервенции. Няма от кое място да го получат - бойните полети в Сирия се правят при липса на противовъздушна защита, а войната в Украйна се води на равнище тактически удари по предни цели.
Както отбелязва съветски боен специалист, различен огромен проблем е неналичието на опитни военни водачи: " На процедура [този метод към войната] изисква поредност от смели организационни решения с вдишване на отговорност. Управлението остава проблем Технически имаме всички средства. "
Съмненията на Запада
Киев не получи еднопосочна информация от западните страни и корав отвод на настояванията за доставка на модерни изтребители - този въпрос продължава да се разисква.
Дискусията за това какъв брой потребни могат да бъдат западните самолети за Украйна се води освен на поверителни срещи, само че и в профилираните военни издания и експертната общественост.
Една обща позиция е, че на Украйна не би трябвало да се трансферират съвременни изтребители, а по-скоро да се концентрира върху ракети с обхват, които биха разрешили на украинците решително да поразяват цели на оперативна дълбочина. Например върху с обхват от 150 километра или даже ракети MGM-140 ATACMS с обхват до 300 км.
" До лимита "
В Киев обаче мислят друго. Украинското управление не стопира да припомня на Запада, че въоръжените сили на Украйна се нуждаят от бойни самолети. И Киев има свои причини.
Първо, Украйна употребява остарели руски МиГ-29 и Су-27, които са към края на живота си.
" Днес не можем да се борим равностойно със самолетите, които имаме [...] Това е остаряла руска техника - морално и физически остаряла. Ние не сме производители на тази техника. Ясно е, че тя работи на лимита на опциите си ", сподели в изявление за Би Би Си Юрий Игнат, формален представител на Военновъздушните сили на Въоръжените сили на Украйна.
Тактиката на украинската Противовъздушна отбрана, вследствие на която съветските самолети не смеят да летят надалеч зад линията на фронта, включва освен потреблението на наземни системи, само че и авиация, която работи взаимно със системата за Противовъздушна отбрана. И когато ресурсът на украинската авиация се изчерпи, за съветските изтребители и бомбардировачи ще стане по-лесно да се борят с украинската Противовъздушна отбрана.
Според Игнат, западните изтребители също ще разрешат на Украйна да прихваща по-ефективно крилати ракети и дронове, които съветската войска изстрелва по територията на страната.
Освен това западните изтребители, по-специално F-16, могат да носят по-модерни оръжия. Украинците към този момент употребяват противорадиолокационната ракета AGM-88 HARM - съумяха да я пригодят за изстрелване от техните МиГ-ове. Тези ракети са ориентирани към радарния сигнал и се употребяват за битка със зенитно-ракетни системи.
Игнат сподели, че появяването на изтребители с такива ракети принуждава съветските оператори да изключат радарите си, а това от своя страна прави допустимо нанасянето на удари по наземни цели.
Ако Украйна получи F-16, тогава тя ще може да употребява друга ракета с огромен обхват - AIM-120 AMRAAM с обхват над 160 километра, а последните модификации на този американски изтребител са оборудвани с съвременна цифрова пукотевица. система за ръководство, мощен радар, който разрешава врагът да бъде забелязан по-далеч и в действителност да се употребяват ракети с огромен обхват.
Например F-16 ще могат да се борят с съветски самолети, които употребяват управляеми бомби. Такива муниции могат да бъдат хвърлени на няколко десетки километра от задачата, без да се навлиза в зоната на покритие на Противовъздушна отбрана. Миналия петък съветски изтребители Су-35 използваха такива авиобомби против цели в Сумска област.
И най-после, F-16 може да носи доста и разнообразни бомби и ракети, в това число морски, което ще му разреши да не навлиза в зоната на съветската противовъздушна защита и да не се излага на риск
Това са рационални причини в интерес на прехвърлянето на западни изтребители в Украйна, само че те не значат съдбоносен поврат във въздушната война. Въоръжените сили на Украйна в действителност съумяват да устоят на най-новите съветски Су-30 и Су-35 с доста остарели и по-примитивни МиГ-29.
Новите самолети ще създадат украинската авиация по-ефективна на тактическо равнище и ще укрепят противовъздушната защита на страната, само че има ли командването на въоръжените сили на въоръжените сили на Украйна проекти за решителни набези и огромни интервенции?
Ще съумеят ли украинските Военновъздушни сили да смъкват бомбардировачи и летящи радари, да нанасят удари по съветски кораби и крайбрежни бази на Черноморския флот, да унищожават мостове пред колони от съветски запаси, които ще бъдат изтеглени към мястото на украинската атака?
От къде да се намерят водачи?
Мащабните интервенции изискват освен голям брой самолети, смели проекти и деликатна подготовка на щаба, само че и огромен брой подготвени водачи.
Въпреки че в пресата има известия, че образованието на летателния състав на украинските Военновъздушни сили зад граница към този момент е в ход, самите представители на въоръжените сили настояват, че водачите към момента не се образоват.
Както сподели в изявление за Times военачалник Сергей Голубцов, пълководец на украинските Военновъздушни сили (ВВС) двама украински водачи неотдавна се завърнаха от Съединените щати и тестваха самата опция за образование на F-16.
" Те прекараха три седмици там и бяха подготвени на симулатора F-16 по какъв начин да летят дружно с двама водачи, употребяващи оръжия. Резултатите бяха доста положителни: украинските водачи могат да се научат да летят и ръководят оръжейни системи на F-16 за по-малко от шест месеца ", цитира думите изданието му.
Както акцентира Юрий Игнат, вследствие на тази инспекция се оказало, че украинските водачи ще могат да овладеят нови самолети за по-малко от шест месеца. По думите му въоръжените сили на Украйна към този момент са подготвили първата група от " няколко десетки " водачи, които са подготвени да заминат за образование в Съединени американски щати.
Той също по този начин сподели, че наземните експерти от Военновъздушни сили към този момент се образоват в чужбина: " Украински боен личен състав се образова в цяла Европа. Това са десетки хиляди хора, които са признати от Испания, Франция, Италия, Англия и Германия.
За да се обезпечат полетите са нужни няколко пъти повече наземни експерти от водачите. Според един от съветските специалисти, за 200 самолета ще са нужни " към 10 хиляди души с няколко хиляди единици друго съоръжение и машини ".
По-рано украинската преса цитира Игнат, че в идеалния случай Украйна ще се нуждае от " пет изтребителни бригади ", с цел да отбрани изцяло небето си, което съгласно украински публицисти може да значи до 180 самолета. В същото време командирът на Военновъздушни сили не сподели, че Киев чака да получи всичко това в близко бъдеще.
Освен това Украйна може да няма задоволително опитни водачи, даже в случай че получи западни самолети. И даже в случай че водачи, които към този момент имат военен опит, се трансферират към тях, е мъчно да се преквалифицират за нов вид аероплан, а да се научат да се борят с него е още по-трудно и по-дълго.
В украинската и интернационалната преса към този момент се разисква опцията за привличане на задгранични пилоти-доброволци с военен опит точно на F-16 (или на такива самолети, които Украйна може да получи).
Игнат не изключва такава опция. " Защо не? И водачите, и техническият личен състав. Мисля, че в случай че изявят предпочитание да застанат на страната на положителното и светлото - могат да го създадат по открития ред, мисля, че това не е проблем ", сподели той пред Би Би Си.
Но по какъв начин и какъв брой военни водачи, подготвени на Запад, може да получи Украйна, както и по кое време ще стане това, не е известно. Тази информация е толкоз секретна, че въз основа на данни от открити източници не може да бъде несъмнено, че в околните месеци в Украйна ще се появят десетки боеспособни водачи или че това няма да се случи.
Командването на въоръжените сили на Украйна обаче към този момент е посочило на наблюдаващите, че може да има най-неочакван проект, който да обърка врага.
Източник: Нюз.бг
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ