Летенето – съдбата на един студент от ТУ – Пловдив
Авиацията орис ли е? Да – за Атанас Димитров – второкурсник от специалността „ Авиационна техника и технологии “ в Техническия университет – филиал Пловдив – това е тъкмо по този начин.
Баща му е боен водач от запаса. Брат му Петър Димитров е приключил същата компетентност и в този момент продължава да учи по-висшата степен – магистратура. А Атанас още на 4 години е пипнал същински боен вертолет.
После меракът самичък да си направи аероплан го води в клуба по авиомоделизъм в родния му Асеновград. И ето: в 7-ми клас Атанас Димитров основава своето малко летателно аеропланче с електрически мотор и дистанционно управление. Хвъркатата машина не е копие на никой същински аероплан, а лична дизайнерска концепция на седмокласника.
Преди 3 години Атанас Димитров прави и първия си спортен дрон. „ При мен първоначално беше желанието да хвърча. А в следствие и заниманието с летателни апарати, а когато пораснах взех решение по какъв начин да го реализира – посредством обучение. В момента научвам за самолета като машина с визията вероятно да стана инженер-механик на летателни средства. А след това ще стана водач. Сега страната ми е предоставила съвсем безвъзмездна опция да изучавам в Техническия университет – филиал Пловдив и да стана инженер-механик.
Докато добиването на права да управляваш аероплан е единствено посредством платено образование в две степени – за дребни и за огромни пътнически и транспортни самолети. И си е сериозна финансова инвестиция. “ – споделя Атанас Димитров.
= На съревнование като на съревнование =
Докато да стартира да ръководи огромни самолети Атанас Димитров се състезава. Управлява радиоуправляеми модели на самолети и неотдавна, дружно с брат си, взе участие в първия кръг на Европейско състезание по авиомоделизъм в град Лариса, Гърция.
Той е един от 60-те участници в надпреварата, а с изключение на него има и още 10 български авиомоделисти. Състезателната му машина е създадена в България, а качеството й е на
международно равнище,като с помощта на българския производител NAN models авиомоделизмът в страната ни е на доста високо равнище. С модела си той ще се включи на всяко съревнование от кръговете на Европейския шампионат.
„ Състезавахме се в клас F5J. Това са електропланери, които изкачваме на избрана височина с електромотора. На тридесетата секунда изключваме мотора или пък по-рано, в случай че сме достигнали височина, която считаме за конкурентна. После започваме да планираме. Иначе казано самолетът лети, носен от личните си криле, без да се употребява мотора му. Това продължава 10 минути и финалът е кацане на тъкмо несъмнено място.
Майсторството е да усетиш и „ яхнеш “ въздушните течения. Състезават се по едно и също време летателни апарати, като във всяка серия има по 10 самолета и всички изхвърчат, когато се чуе стартовата сирена. Победител е този, който на всеки старт е изключил най-ниско мотора, направил е най-хубавото време и най-добре е кацнал. Той получава най-вече точки, а останалите получават точки, които са % от спечелилия. Класирахме се добре – брат ми зае 18-то място, а аз – 26-то.
Считам, че е добре, тъй като другите състезатели бяха на доста високо равнище като опит и умения, състезавахме се против участници и от задгранични национални тимове занимавайки се основно с това начинание. “ – споделя Атанас Димитров. Само преди няколко дни двамата братя се включват и в национално съревнование край град Раковски, Пловдивска област. И още веднъж с отлични резултати: Петър Димитров се класира 5-ти, а Атанас Димитров – 18-ти от общо 26 елитни състезатели.
= Хайде в час =
Според амбициозния второкурсник от Техническия университет – филиал Пловдив най-трудната част в инженерното му образование е тъкмо в този момент. Един студент, който лети със аероплан и дрон, среща компликации в университета най-много с времето – по този начин да го разпределя, че да смогне да изучи всички предмети. Във втория учебен срок на втори курс имаме доста курсови планове, споделя Атанас Димитров.
Сега той би трябвало да си направи редуктор, след това – има планове, свързани с доктрина на механизмите и машините.
Преподавателите ни оказват помощ доста, даже когато бъркаме, изключително на лабораторни занятия, предизвикват ни да опитваме. Мисля да продължа кариерата си след университета с непрекъснато разрастващата се безпилотна авиация както и да придобия бривет за водач на огромен аероплан. За задачата имам упоритост за развиване в новаторски компании занимаващи се с авиацията и нейното развиване в разнообразни посоки – споделя младия студент.
Баща му е боен водач от запаса. Брат му Петър Димитров е приключил същата компетентност и в този момент продължава да учи по-висшата степен – магистратура. А Атанас още на 4 години е пипнал същински боен вертолет.
После меракът самичък да си направи аероплан го води в клуба по авиомоделизъм в родния му Асеновград. И ето: в 7-ми клас Атанас Димитров основава своето малко летателно аеропланче с електрически мотор и дистанционно управление. Хвъркатата машина не е копие на никой същински аероплан, а лична дизайнерска концепция на седмокласника.
Преди 3 години Атанас Димитров прави и първия си спортен дрон. „ При мен първоначално беше желанието да хвърча. А в следствие и заниманието с летателни апарати, а когато пораснах взех решение по какъв начин да го реализира – посредством обучение. В момента научвам за самолета като машина с визията вероятно да стана инженер-механик на летателни средства. А след това ще стана водач. Сега страната ми е предоставила съвсем безвъзмездна опция да изучавам в Техническия университет – филиал Пловдив и да стана инженер-механик.
Докато добиването на права да управляваш аероплан е единствено посредством платено образование в две степени – за дребни и за огромни пътнически и транспортни самолети. И си е сериозна финансова инвестиция. “ – споделя Атанас Димитров.
= На съревнование като на съревнование =
Докато да стартира да ръководи огромни самолети Атанас Димитров се състезава. Управлява радиоуправляеми модели на самолети и неотдавна, дружно с брат си, взе участие в първия кръг на Европейско състезание по авиомоделизъм в град Лариса, Гърция.
Той е един от 60-те участници в надпреварата, а с изключение на него има и още 10 български авиомоделисти. Състезателната му машина е създадена в България, а качеството й е на
международно равнище,като с помощта на българския производител NAN models авиомоделизмът в страната ни е на доста високо равнище. С модела си той ще се включи на всяко съревнование от кръговете на Европейския шампионат.
„ Състезавахме се в клас F5J. Това са електропланери, които изкачваме на избрана височина с електромотора. На тридесетата секунда изключваме мотора или пък по-рано, в случай че сме достигнали височина, която считаме за конкурентна. После започваме да планираме. Иначе казано самолетът лети, носен от личните си криле, без да се употребява мотора му. Това продължава 10 минути и финалът е кацане на тъкмо несъмнено място.
Майсторството е да усетиш и „ яхнеш “ въздушните течения. Състезават се по едно и също време летателни апарати, като във всяка серия има по 10 самолета и всички изхвърчат, когато се чуе стартовата сирена. Победител е този, който на всеки старт е изключил най-ниско мотора, направил е най-хубавото време и най-добре е кацнал. Той получава най-вече точки, а останалите получават точки, които са % от спечелилия. Класирахме се добре – брат ми зае 18-то място, а аз – 26-то.
Считам, че е добре, тъй като другите състезатели бяха на доста високо равнище като опит и умения, състезавахме се против участници и от задгранични национални тимове занимавайки се основно с това начинание. “ – споделя Атанас Димитров. Само преди няколко дни двамата братя се включват и в национално съревнование край град Раковски, Пловдивска област. И още веднъж с отлични резултати: Петър Димитров се класира 5-ти, а Атанас Димитров – 18-ти от общо 26 елитни състезатели.
= Хайде в час =
Според амбициозния второкурсник от Техническия университет – филиал Пловдив най-трудната част в инженерното му образование е тъкмо в този момент. Един студент, който лети със аероплан и дрон, среща компликации в университета най-много с времето – по този начин да го разпределя, че да смогне да изучи всички предмети. Във втория учебен срок на втори курс имаме доста курсови планове, споделя Атанас Димитров.
Сега той би трябвало да си направи редуктор, след това – има планове, свързани с доктрина на механизмите и машините.
Преподавателите ни оказват помощ доста, даже когато бъркаме, изключително на лабораторни занятия, предизвикват ни да опитваме. Мисля да продължа кариерата си след университета с непрекъснато разрастващата се безпилотна авиация както и да придобия бривет за водач на огромен аероплан. За задачата имам упоритост за развиване в новаторски компании занимаващи се с авиацията и нейното развиване в разнообразни посоки – споделя младия студент.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ