Августинските монаси от средновековна Британия се обричат на живот в

Августинските монаси от средновековна Британия се обричат на живот в беднотия, само че манастирите им в действителност оферират много висок стандарт на живот за това време. Те живеят в здания от изискано обработени камък и стъкло, учат в библиотеки и се хранят с артикули от изобилни градини. Когато природата ги повика, те се радват на специфични тоалетни и уреди за миене на ръце, цялостни със системи за течаща вода, които са необичайност даже измежду най-богатите семейства на епохата.

Учените откриват яйца на паразити (на няколко века) със скелетите на монаси в частното гробище на манастира, и с цел да слагат находката си в подтекст, съпоставят изобилието им с паразитите, открити измежду елементарните хора от същата ера в близкото гробище в Кеймбридж: Монасите са наранени от чревни червеи съвсем двойно по-често от общото население – макар обстоятелството, че санитарните възли на доста от жителите на града са почти дупка в земята…

„ Очаквахме, че в случай че ще има разлика, тя ще е в здравословна изгода на монасите “, споделя Пиърс Мичъл, остеоархеолог от университета в Кеймбридж. „ Те са имали хубави тоалетни и навика да си мият ръцете, до момента в който бедният селяндур може въобще да е нямал тоалетна, а даже да е имал прясна вода, с цел да си измие ръцете, тя би съдържала повече паразити. “

Проучването с Мичъл като съавтор, оповестено в International Journal of Paleopathology, е първото, което съпоставя количеството паразити измежду човеци, които са живели друг метод на живот в една и съща средновековна общественост. Подобна работа може да помогне да се разбере кои фактори в предишното са насърчавали болестите с паразити и кои фактори са помагали на хората да ги държат на разстояние. Проучването допуска, че до момента в който канализацията постоянно ще бъде основна, други детайли също може да са играли разнообразни значими функции.

Хенри VIII

Основан през 80-те години на 13 век, августинският манастир в Кеймбридж е бил едно от водещите места за четене и проучване на ръкописи и е бил хазаин на духовници от цяла Англия и Европа в продължение на към 250 години. През 1538 година е затворен, сходно на доста британски манастири, когато Хенри VIII скъсва с Римокатолическата черква. Останали са обаче гробовете на умряли монаси, споделени с чревните вредители, които са били с тях приживе.

Мичъл и сътрудниците му вземат проби от почва в гробовете, която по време на разлагането е попаднала в телесната празнина, където в миналото са се намирали червата. Тази пръст се смесва с остатъци от коремната празнина и нейното наличие, в това число яйцата на червеи, които са живели в червата, до момента в който трупът е бил жив. След това, благодарение на цифрова светлинна микроскопия, екипът пресява почвата и открива античните паразитни яйца.

„ Яйцата на множеството чревни червеи са много жилави, в противоположен случай биха се усвоили от организма на приемника и в никакъв случай нямаше да могат да се възпроизведат и да заразят още хора “, споделя Мичъл, който е част и от различен екип, който неотдавна открива паразити в 4500-годишни изпражнения, оставени от строителите на Стоунхендж. „ Същата хубавичко стена, която ги защищава от храносмилане, също затруднява и разграждането им от почвените гъбички и бактерии. Така доста от яйцата могат да оцелеят в почвата в продължение на стотици, даже хиляди години при верните условия.

Докато изследва останките на 19-те монаси, множеството от 13-ти и 14-ти век, екипът открива, че минимум 11 (58%) са били инфектирани с червеи. Когато по сходен метод тестват останките на 25 възрастни от гробището до енорийската черква на замъка, единствено 8 от тях (32%) имат паразити.

Екипът не е сюрпризиран, че към 30% от жителите на средновековния Кеймбридж са страдали от този тип зарази; тези цифри съответстват с резултатите, открити в други изследвания от интервала в Европа. Но високият % на зараза измежду монасите – съвсем два пъти повече от междинния – към този момент повдигна вежди.

Но за какво обстановката е такава?

Мартин Лутер, един от най-популярните августинци

Учените допускат, че монасите може да са прихванали паразитите, когато са употребявали изпражнения за тор. Тези практики несъмнено са били употребявани през средновековието и римската ера, както са и през днешния ден в някои елементи на света, където няма други благоприятни условия за торене.

„ Това е процедура, която дава резултат, само че казусът е, че би трябвало да сте сигурни, че ще прекъснете цикъла на инфекцията “, отбелязва Мичъл. Паразитите, които в тази ситуация на кръглите червеи могат да порастват до съвсем 30 сантиметра дължина, предават яйцата си посредством човешките изпражнения. Когато по-късно хората поемат храна или вода, инфектирана с тези изпражнения, те от своя страна се заразяват и одобряват новото потомство паразити. За да предотвратят инфекциите, фермерите могат да компостират човешките боклуци, тъй че да доближат задоволително високи температури, с цел да се унищожат патогените, което ще сътвори безвреден тор. Но това може да се окаже сложна работа.

Много от засегнатите от червеите през средновековието ще претърпят стомашно-чревни проблеми, само че в никакъв случай няма да узнаят, че точно паразитите са повода. В други случаи очевидното наличие на забележими червеи в изпражненията би направило казуса явен. Но средновековните медицински специалисти, въпреки да са били наясно с този вид заплаха, не са знаели, че те могат да се популяризират от човек на човек и изключително при неприятни санитарни условия.

Грамотните поданици на средновековния Кеймбридж са писали по какъв начин паразитните червеи са неприятна част от живота и демонстрират недоумение на казуса. Практикуващият доктор от 17 век Джон Стоктън написа по какъв начин допуска, че разнообразни чревни червеи са основани от несъответствия в четирите хумора на тялото (или четирите телесни течности): кръв, слуз, черна и жълта жлъчна течност. „ Дългите кръгли червеи се образуват от остатък от солена слуз, късите кръгли червеи от кисела слуз, до момента в който късите и необятни червеи идват от естествена или сладка слуз “, написа той. Лечението на Стоктън включва горчиви лечебни растения като пелин, които могат да убият някои паразити, въпреки и евентуално с цената на упорита диария. Монах от 15-ти век на име Саймън Уелс се кълне в още по-неприятен лек – лечебна напитка, направена от къртици, стрити на прах…

Учените са се ровили в доста антични тоалетни, с цел да открият доказателства за диетите на предшествениците ни и техните чревни паразити. Изучаването на такива паразити дава доста значима информация, само че включва някои провокации. Например, един специалист уточни, че дребните размери на извадката, употребявани в изследвания като това, могат да затруднят извличането на по-широки изводи. Друг специалист пък предизвестява, че това, което ни наподобява като яйца на паразити, от време на време може да е просто ситни растителни или гъбични късчета.

Но проучването на такива вредители може да осведоми за най-хубавите способи за тяхното управление и унищожаване през днешния ден.

Средновековният Кеймбридж е бил дом на няколко манастира и метоха, както и на други типични поданици на феодален град, в това число търговци, занаятчии, служащи, фермери и даже първите студенти на едноименния университет, който епохи по-късно оглавява напъните, за които приказваме.

Изследвания като това, които съпоставят равнищата на паразитна зараза измежду обособени подмножества на една общественост, са необикновени, тъй като когато телата са се смесвали в едно общо гробище епохи наред, за откривателите ще е мъчно да схванат тъкмо кой кой е и кое на кого е. Но частното гробище на манастира дава тази неповторима опция. Погребенията са най-вече лимитирани до братята, които живеят там, като се изключи някои богати външни хора, които заплащат за привилегията да се погребват в свещена почва. Те могат елементарно да бъдат видяни и пропуснати от проучването, тъй като не носят издайническите одежди с към този момент ръждясали катарами на коланите, в които са били заровени монасите на манастира.

Такива неповторими исторически обстановки, като тоалетните на замъка, които резервират паразити от изпражненията на кръстоносците, оферират шансове да научим по-подробно за това по какъв начин другите хора са се справяли с чревните вредители, които са били прекомерно постоянно срещани в предишното – и да оказват помощ за изкореняването на техните потомци през днешния ден.