Август донесе малко, но значимо разместване на плочите: инфлацията в

Август донесе малко, само че значимо разбъркване на плочите: инфлацията в Съединени американски щати форсира до 2.9% на годишна база по отношение на 2.7% през юли, а месечното повишаване от 0.4% против 0.2% преди месец подсказа, че „ лесните “ базови резултати към този момент са изядени. Основната инфлация остана 3.1% на годишна база, само че месечният растеж от 0.3% — към този момент втори следващ — се оказа най-силната двумесечна серия от половин година. Това не е суматоха, само че е предизвестие: при 0.4% месечно заглавният CPI се годишно моделира към 4.9%, а при 0.3% главният — към 3.7%. С други думи, „ пътят до 2% “ отново се удължава. Именно тук стартира сложната част за Фед: не дали да понижава лихвите, а какъв брой бързо и с каква връзка да избегне рефлационна вълна на упованията.

Композицията на августовския CPI тежи повече от самите заглавия. По-лепкавите горива и по-коравата хранителна инфлация дадоха подтик на общия показател, до момента в който „ сърцевината “ продължи да получава твърдоглав принос от услугите и към момента вискозното жилищно перо. Това е класика на късния антиинфлационен цикъл: стоките се възстановяват по-бързо, само че услугите и наемите реагират с лаг, който не можеш да „ отрежеш “ с едно съвещание. Добавете към микса и геополитически и търговски импулси — нови или разширени цени, които последователно се преливат към крайните цени — и получавате среда, в която Фед е задължен да резервира опцията за по-плавна траектория на облекчение. Когато шокът идва по линията на вносни цени и канал „ упования “, прекалено нападателни съкращения на лихвите рискуват да валидират вторични кръгове на прекачване в цените, вместо да ги притъпят.

Пазарната логика на психиката при такива изненади е предсказуема, само че не и линейна. Доходността по 2–5-годишните държавни скъпи бумаги нормално подскача първа, тъй като точно там се ценообразува „ Фед-пътят “, до момента в който дългият край се колебае сред по-висока терминална инфлация и по-нисък действителен напредък в бъдеще. Доларът получава краткосрочна поддръжка, тъй като спекулациите за по-дълго „ по-високо за по-дълго “ се връщат на масата. Акциите реагират диференцирано: качеството и рентабилността в огромните капове устоят по-добре от дълготрайните истории с далечни парични потоци, които са по-чувствителни към дисконтовия %. Цикличните потребители усещат натиска от по-скъпия „ всекидневен панер “, до момента в който енергетиката печели, само че това е Пирова победа, в случай че по-високите горива зареждат вторични растежи в разноските.

Историята предлага трезвящ паралел: през 1995–96 година Фед понижи лихвите след мощен цикъл на стягане, само че го направи внимателно и обратно-зависимо от данните. Тогава, както и в този момент, ключът беше да не се освободят прекомерно рано финансовите условия. Разликата през днешния ден е по-високата разтегливост на услугите по отношение на заплатите и структурните фрикции в жилищния пазар. Ако прибавим и тарифен фактор, каналът „ артикули → крайни цени “ става по-проходим, в сравнение с бе през 2010-те. Това значи, че Фед може да наложи темп на „ прекратено “ облекчение: да реже, само че „ против данните “, да укрепи насоките, че всеки идващ ход не е авансово заключен, и да държи действителните къси лихви позитивни още известно време. Езикът на прессъобщенията евентуално ще подчертава върху изрази като „ продължаваме да разчитаме на постъпващите данни “, „ рисковете за инфлацията са по-балансирани, само че не изцяло симетрични “ и „ преждевременното разхлабване носи риска да спре дезинфлацията “.

За вложителя практичният превод е следният: корекцията на „ мекото приземяване “ към „ по-дълга писта “ към този момент се отразява в цените на облигациите и валутата, само че не е безусловно негатив за акциите в необятен проект, стига облагите да запазят траекторията си. В такава среда качеството печели над растежа „ непременно “, паричните потоци през днешния ден са по-скъпи от обещанията на следващия ден, а балансите с невисок ливъридж са златни. Енергийните и селективни индустриални имена могат да бъдат естествени хеджове против ръбат headline CPI, само че е значимо да се разграничават устойчиви маржове от чисто ценови релета. В софтуерния комплекс диференциацията се връща: производителите на „ кирки и лопати “ в инфраструктурата и облака наподобяват по-устойчиви от крайни приложения с дълги пътеки до монетизация. На равнище жанр фактори качеството и рентабилността обичайно надскачат в интервали на лепкава инфлация и колебаещ се Фед-път, до момента в който чистият „ дълготраен duration “ е по-чувствителен.

В облигациите логиката изисква дисциплинираност: изтеглянето на предстоящи бъдещи понижения нагоре по календара прави кривата нервна. Тактическият метод е да се заобикаля несъразмерна експозиция в най-чувствителните към Фед сегменти от междинната дължина, като в същото време се резервира „ опортюнистичен джоб “ за прибавяне при скокове в доходността. Реалните доходности остават значимият компас: до момента в който те са позитивни и постоянни, Фед има пространство да „ купува време “ против инфлацията, без да смачка дейните пазари. Това е и повода златото да се държи с изменчив триумф при сходни принтове: в случай че доларът се ускори, благородният метал постоянно губи, в случай че инфлационните упования не избягат по-бързо от действителните лихви.

За персоналния портфейл августовската инфлация не е тревога да се бяга от риск, а да се ръководи рискът по-умно. Проверете концентрациите: в случай че държите необятен показател и по едно и също време няколко мегакапа от преобладаващия бранш, евентуално сте по-технологично съсредоточени, в сравнение с мислите. Измерете ехото от инфлацията в личния си „ панер “: горива, храна, услуги. Ако бюджетът ви е сензитивен към тези пера, подсигурете касов буфер и включете по-малко корелирани източници на приход, като краткосрочни принадлежности с плаващ ваучър или висококачествени парични фондове. При акции предпочитайте компании с ценообразуване на база стойност, а освен на размер, и с потвърдена дисциплинираност по разноските. При облигации не гонете оптималната дюрация тъкмо когато месечният CPI намига нагоре; по-добре поетапно, с ясни равнища за прибавяне.

Какво бих направил аз в такава настройка? Бих охладил упованията за бързи и поредици от понижения от Фед и бих управлявал позиционирането по този начин, че портфейлът да „ диша “ при още 1–2 месеца по-пиперлива инфлация. Това включва опазване на ядро от качествени акции с висока доходност и чисти салда, умерено понижаване на най-дългия duration в закрепения приход до време, в което действителните доходности предложат по-добра награда, и поддържане на дребни, ясни хеджове — да вземем за пример посредством енергийни експозиции или варианти със прецизна рамка за риск. Бих задействал и дисциплинираност в прибавянето: в случай че волатилността се увеличи след данните, употребявам частични стъпки, а не „ всичко едновременно “. И непроменяемо бих повишил познанията си за динамичността на инфлацията и предаването ѝ през другите съставни елементи на CPI, тъй като в сходни моменти грамотността е най-евтиният хедж.

Когато видите 2.9% заглавна инфлация и 3.1% съществена, не четете единствено първата цифра — мислете в месечни темпове, в база-ефекти и в стагфлационни асиметрии сред артикули и услуги. Представете си двете скорости като лента за тичане: в случай че услугите вървят с 0.3% месечно, а стоките са нула, едно „ бутване “ от горивата до 0.4% headline незабавно трансформира тактиката на Фед. И запомнете, че централните банки не лекуват инфлацията на един месец — те ръководят упованията в небосвод от няколко тримесечия. Именно заради това реториката в идващите седмици може да се измести към „ взаимозависимост от данните “ с по-висок предел за по-агресивни съкращения. Не като отвод от облекчение, а като избор на движение.

В идващите дни следете три детайла: по какъв начин реагират 2-годишните доходности по отношение на 10-годишните (сигнал за преоценка на Фед-пътя), по какъв начин се движат ограниченията за инфлационни упования на пазара (например 5y5y инфлационен суап или break-even-и) и дали корпоративните маржове в идните доклади стартират да „ плуват против течението “ на по-скъпи входове. Ако и трите се наклонят в „ по-лепкава “ посока, пазарът ще изиска по-висока награда за риск. Ако единствено късият край се втвърди, а инфлационните упования останат закотвени, ще забележим по-скоро техническо пренареждане, в сравнение с промяна на парадигмата.

Финалният извод е изтрезнял: августовската инфлация не сменя играта, само че връща часовника на Фед с половин-една крачка обратно. Това е сигнал за финес, не за шум; за дисциплинираност, не за драматизъм. Пазарите могат да живеят с рента, която спада по-бавничко, стига облагите да порастват и упованията да са закотвени. Вашата работа е да позиционирате портфейла си по този начин, че да печели от устойчивостта, а не да разчита на чудеса. И да учите — тъй като в среда на лепкава инфлация и внимателен Фед грамотността по паричната политика е конкурентно преимущество.

Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.