Елза Мартинели – магнит за мъжките погледи
Август 1956 година бележи паметен миг в историята на киното и модата, защото Елза Мартинели, зашеметяващата италианска актриса, открадна шоуто на британско преспарти по време на филмовия фестивал във Венеция.
Известна със своята завладяваща хубост и яростен жанр, Мартинели към този момент провокира горещи талази в интернационалната кино промишленост.
Тя притегли международното внимание след пробивната си роля в The Indian Tomb (1959), режисиран от именития Фриц Ланг.
По време на това събитие нейното поразително наличие я направи една от най-търсените актриси както в италианското кино, по този начин и в Холивуд, украсявайки кориците на интернационалните списания.
Това, което в действителност я отличаваше, беше способността й безпроблемно да съчетава искра с грациозност без старания, което беше тъкмо това, което тя показва по време на това събитие през 1956 година във Венеция.
Изображението, снимано от фотографа Карл Бруин на филмовия фестивал във Венеция, прибавя пласт конспирация към към този момент емблематичния статус на Мартинели.
На фотографията благородник е уловен в прям миг, погледът му се задържа върху актрисата, до момента в който тя безпроблемно притегля вниманието на всички в стаята.
Тази картина освен акцентира очарователната харизма на Елза, само че също по този начин приказва за силата на дамите в киното през тази ера.
Мартинели, сходно на други видни актриси на своето време, беше неоспорима мощ в оформянето на развиващия се облик на дамите във кино лентата.
Това изображение също по този начин съставлява възходящата културна пресечна точка на Холивуд и европейското кино през 50-те години на предишния век, където звезди като Мартинели се трансфораха в знаци на интернационална хубост и гений.
Кариерата на Елза Мартинели доближи нови висоти, защото тя продължи да разнообразява функциите си в разнообразни жанрове, от драми до комедии, и в последна сметка затвърди наследството си със запаметяващи се осъществявания.
Нейното време на филмовия фестивал във Венеция през 1956 година се помни като едно от многото крайъгълни камъни, съдействали за блясъка на европейското кино през средата на 20-ти век.
Ролята на Елза в оформянето на описа за актуалната женственост в киното резонира надълбоко през 50-те и 60-те години на предишния век и тя остава знак на златния век на италианското кино.
Нейният принос надвиши екрана, повлиявайки на стилната промишленост и актуалните изображения на женската мощ и прелест.
Известна със своята завладяваща хубост и яростен жанр, Мартинели към този момент провокира горещи талази в интернационалната кино промишленост.
Тя притегли международното внимание след пробивната си роля в The Indian Tomb (1959), режисиран от именития Фриц Ланг.
По време на това събитие нейното поразително наличие я направи една от най-търсените актриси както в италианското кино, по този начин и в Холивуд, украсявайки кориците на интернационалните списания.
Това, което в действителност я отличаваше, беше способността й безпроблемно да съчетава искра с грациозност без старания, което беше тъкмо това, което тя показва по време на това събитие през 1956 година във Венеция.
Изображението, снимано от фотографа Карл Бруин на филмовия фестивал във Венеция, прибавя пласт конспирация към към този момент емблематичния статус на Мартинели.
На фотографията благородник е уловен в прям миг, погледът му се задържа върху актрисата, до момента в който тя безпроблемно притегля вниманието на всички в стаята.
Тази картина освен акцентира очарователната харизма на Елза, само че също по този начин приказва за силата на дамите в киното през тази ера.
Мартинели, сходно на други видни актриси на своето време, беше неоспорима мощ в оформянето на развиващия се облик на дамите във кино лентата.
Това изображение също по този начин съставлява възходящата културна пресечна точка на Холивуд и европейското кино през 50-те години на предишния век, където звезди като Мартинели се трансфораха в знаци на интернационална хубост и гений.
Кариерата на Елза Мартинели доближи нови висоти, защото тя продължи да разнообразява функциите си в разнообразни жанрове, от драми до комедии, и в последна сметка затвърди наследството си със запаметяващи се осъществявания.
Нейното време на филмовия фестивал във Венеция през 1956 година се помни като едно от многото крайъгълни камъни, съдействали за блясъка на европейското кино през средата на 20-ти век.
Ролята на Елза в оформянето на описа за актуалната женственост в киното резонира надълбоко през 50-те и 60-те години на предишния век и тя остава знак на златния век на италианското кино.
Нейният принос надвиши екрана, повлиявайки на стилната промишленост и актуалните изображения на женската мощ и прелест.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ