Гръдната аневризма – тихият убиец, който отне живота на 16-годишния Емил Раковски
Аутопсията сподели скъсване на аортата – положение, което постоянно протича без признаци и се открива късно
Смъртта на 16-годишния Емил Раковски по време на съревнование в плувния комплекс в ж.к. " Славейков " раздруса Бургас и провокира вълна от съпричастност в цялата страна. Момче в разцвета на силите си си отиде ненадейно, без обществено известни тежки болести. Аутопсията сподели, че повода е гръдна аневризма – уголемение на аортата в гръдната област.
Аортата е главният кръвоносен съд, който изнася кръвта от сърцето към всички органи. При всяко сърдечно редуциране тя поема високо налягане. Когато стената ѝ отслабне, съдът стартира да се уголемява. Ако диаметърът се усили над избрани стойности, рискът от скъсване нараства внезапно, написа " Труд " и припомня, че в медицината има болести, които не предизвестяват. Тъй като нямат ясни признаци, се откриват прекомерно късно. Сред тях е точно гръдната аневризма на аортата. Според медиците това е сред най-опасните положения в съдовата хирургия, защото може да се развива безшумно и да стане съдбовно безусловно за минути.
При младежи сходно положение е по-рядко, само че не е изключено. Възможни аргументи са генетични болести на съединителната тъкан, вродени недостатъци на аортната клапа, наследствена уязвимост на съдовата стена или неразпознати възпалителни процеси. В част от случаите няма предшестващи признаци.
Точно това прави гръдната аневризма толкоз рискова. В ранните стадии тя може да протича без болежка и без ясни сигнали. Няма температура, няма забележими признаци.
Когато разширението стане по-голямо, могат да се появят болежка в гърдите или гърба, зной, прегракнал глас, кашлица или затруднено преглъщане. Това се дължи на прилепяне на близките структури в гръдния панер. При руптура обаче процесът протича трагично. Разкъсването на аортата води до солиден вътрешен кръвоизлив. Без незабавна интервенция изходът постоянно е съдбовен.
Според данни от интернационалните съдови регистри смъртността при остра руптура на гръдната аорта остава висока даже при бърза здравна интервенция. Част от пациентите не съумяват да стигнат живи до болница.
Лечението зависи от размера и темпа на повишаване. При по-малки аневризми лекарите предлагат непоколебим надзор на кръвното налягане и периодически образни проучвания. При постигане на сериозен диаметър се пристъпва към интервенция. Тя може да бъде отворена хирургия с слагане на съдова протеза или ендоваскуларна процедура със стент, който укрепва стената от вътрешната страна.
Смъртта на 16-годишния Емил Раковски по време на съревнование в плувния комплекс в ж.к. " Славейков " раздруса Бургас и провокира вълна от съпричастност в цялата страна. Момче в разцвета на силите си си отиде ненадейно, без обществено известни тежки болести. Аутопсията сподели, че повода е гръдна аневризма – уголемение на аортата в гръдната област.
Аортата е главният кръвоносен съд, който изнася кръвта от сърцето към всички органи. При всяко сърдечно редуциране тя поема високо налягане. Когато стената ѝ отслабне, съдът стартира да се уголемява. Ако диаметърът се усили над избрани стойности, рискът от скъсване нараства внезапно, написа " Труд " и припомня, че в медицината има болести, които не предизвестяват. Тъй като нямат ясни признаци, се откриват прекомерно късно. Сред тях е точно гръдната аневризма на аортата. Според медиците това е сред най-опасните положения в съдовата хирургия, защото може да се развива безшумно и да стане съдбовно безусловно за минути.
При младежи сходно положение е по-рядко, само че не е изключено. Възможни аргументи са генетични болести на съединителната тъкан, вродени недостатъци на аортната клапа, наследствена уязвимост на съдовата стена или неразпознати възпалителни процеси. В част от случаите няма предшестващи признаци.
Точно това прави гръдната аневризма толкоз рискова. В ранните стадии тя може да протича без болежка и без ясни сигнали. Няма температура, няма забележими признаци.
Когато разширението стане по-голямо, могат да се появят болежка в гърдите или гърба, зной, прегракнал глас, кашлица или затруднено преглъщане. Това се дължи на прилепяне на близките структури в гръдния панер. При руптура обаче процесът протича трагично. Разкъсването на аортата води до солиден вътрешен кръвоизлив. Без незабавна интервенция изходът постоянно е съдбовен.
Според данни от интернационалните съдови регистри смъртността при остра руптура на гръдната аорта остава висока даже при бърза здравна интервенция. Част от пациентите не съумяват да стигнат живи до болница.
Лечението зависи от размера и темпа на повишаване. При по-малки аневризми лекарите предлагат непоколебим надзор на кръвното налягане и периодически образни проучвания. При постигане на сериозен диаметър се пристъпва към интервенция. Тя може да бъде отворена хирургия с слагане на съдова протеза или ендоваскуларна процедура със стент, който укрепва стената от вътрешната страна.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ