Аудио конекторите са тип накрайници на кабели и способи за

Аудио конекторите са вид накрайници на кабели и начини за свързване на разнообразна аудио инсталация. Те постоянно са свързани с кабел и са значима част от всяко едно устройство, а неправилната им приложимост може да повреди или обезсмисли самото устройство. Нека се спрем върху това какво можете да включите, с цел да звучи: кои са главните аудио конектори, по какво се разграничават, защо служат и по какъв начин да не ги бъркате.

Фамилията на жаковете

Ако излезете на открито и помолите преминаващите да назоват или опишат някой аудио конектор, множеството ще кажат просто жак – познатите щифтове с диаметър 3,5 мм, разграничени на сегменти с пластмасови пръстени и употребявани в слушалките. Официално той се назовава TRS жак, от Tip, Ring и Sleeve – имената на съставените елементи му, започващи от върха.

Съществуват няколко версии, по чието име елементарно можете да познаете броя на щифтовете: TS (моно жак), TRS (стерео жак), TRRS (стерео жак плюс микрофон, нормално се среща в жичните слушалки за смартфони) и даже TRRRS (слушалки с втори микрофон за шумопотискане в смарт телефоните на Sony, наподобява няма други примери). TRS от време на време се употребяват и в уравновесен вид за професионални приложения и като входни жакове на чашките за уши на някои слушалки.

Освен 3,5 мм има и други размери – 6,3 мм и 2,5 мм, които се назовават „ жак “ и „ микро жак “. А 3,5 мм от слушалките в действителност е оказва „ мини жак “, само че в действителността множеството хора пропущат префикса „ мини “ и го знаем просто като „ жак “.

6,3-милиметровите жакове във версия TRS се употребяват вместо 3,5-милиметровите в по-скъпите слушалки, а като TS вид – за подаване на линейни моно сигнали към входно-изходните гнезда на миксери и звукови карти, в евтините „ домашни “ микрофони, както и в инструменталната област (най-често за свързване на китари с педали за резултати, усилватели и други).

Но в днешно време е съвсем невероятно да се намерят 2,5 мм жакове в аудиосистемите: по-рано те се използваха в слушалките за мобилни телефони през 2000 година, а по-късно се срещаха в Hi-Fi плейърите – бяха определени поради уравновесения излаз за слушалки (вероятно с цел да не се объркат входовете и инцидентно да се включат небалансирани към уравновесени и обратно). Сега те се срещат от време на време при свалящите се кабели за слушалки – AKG, да вземем за пример, имат такива конектори в своите чашки за слушалки.

Pentaconn

Тъй като 2,5-милиметровите жакове не бяха доста надеждни и комфортни, а пазарът се нуждаеше от нещо универсално, беше въведен 4,4-милиметровият „ по-дебел жак “ на Pentaconn с настройка TRRRS. Чисто уравновесеното решение, което бе доста интензивно рекламирано от Sony, в началото бе прието… не изключително топло, да кажем. Но по-късно всички постепенно го възприеха и в този момент този конектор е стандартът за уравновесени изходи на портативните устройства и множеството стационарни такива, който от време на време се добавя от по-сериозни XLR решения.

XLR

Конектор, който е единствено малко по-малко прочут от жака. Най-разпознаваемата версия с три щифта, употребена в микрофонните и професионалните аудио кабели, от време на време се среща и като уравновесен жак за слушалки: от края на кабела висят по едно и също време две елементи – за десния и левия канал.

Но в случай че би трябвало да бъдем почтени, не доста хора обичат и по никакъв начин не им е комфортно да включват два огромни конектора в две гнезда, до момента в който ревизират десния и левия канал, тъй че за слушалките по-често се употребява четирипинов XLR.

В конектора може да има повече щифтове – пинове и можете да получите два изцяло разнообразни разновидността при запитването „ 5 pin XLR “, първият от които е общоприетоо огромен, а вторият – по-малък, по-често употребен за зареждане на другите устройства, а не непосредствено за звука. Освен това дребната версия има прорези в края откъм кабела, а пиновете са ситуирани в гнездото на приемащото устройство.

А най-после, нагоре е показан miniXLR – по-малка, уравновесена версия на XLR със закопчаване за по-голяма сигурност. Предлага се в три-, четири- и петпинови версии и постоянно се употребява за свързване към слушалки. Можем незабавно да се досетим за класическия AKG K271, при който при рискови натоварвания кабелът може да се скъса, само че XLR връзката остава надеждна.

RCA

Това е извънредно известен вид, който се употребява навсякъде, прочут на диалект като „ камбанка “ или „ лале “ или „ чинч “. Изглежда семпло, свързва се елементарно и е извънредно повсеместен. Освен за тон, той се употребява и за прекачване на аналогов видеосигнал – композитен (жълт цвят) или компонентен (червен, наследник и зелен). В момента се употребява като свързващо звено – свързва разнообразни звукови модули в една Hi-Fi система, нормално оцветени (или най-малко маркирани) в алено и бяло надлежно за десен и ляв канал.

В допълнение към аналоговия тон, по RCA (Radio Corporation of America) може да се придвижва и дигитален тон – посредством S/PDIF конектори, обозначени като коаксиални. Да, допустимо е да се свърже евтина аналогова „ камбанка “, в случай че устройствата, които би трябвало да се свържат, са доста близо едно до друго, в противоположен случай е нужен специфичен кабел.

TOSLINK

До коаксиалния S/PDIF нормално има оптичен вход, който наподобява или на съвсем квадратно прозорче, покрито с пластмасова завеса, или на елементарен 3,5-милиметров вход за слушалки с алена лампичка, светеща от вътрешната страна. Съответно кабелът има или правоъгълен конектор JIS F05, или наподобява на 3,5-милиметров жак и се назовава mini Toslink, а има и адаптери „ Toslink към mini Toslink “.

Това е единственият конектор в тази публикация, който не изпраща електрони през железен кабел сред конекторите, а фотони през оптично влакно. Най-често се употребява за предаване на дигитален поток от източник на тон, да вземем за пример CD плейър или дигитален преносител, към DAC и усилвател, можете да го намерите и при свързването на тон за тв приемници и проектори за домашно кино.

DIN

По принцип DIN е редуциране от Deutsches Institut für Normung, Германския институт за стандартизация, който стандартизира всичко, в това число и конекторите – нещо като БДС, единствено немският.  вид. Съществуват не един и два конектора от вида DIN, само че най-известният е кръглата петпинова версия, която преди се използваше доста постоянно в оборудването и слушалките, а в този момент може да се срещне като MIDI вход и излаз на синтезатори, MIDI клавиатури и електрически пиана.

Понякога в мрежата се загатва различен „ звуков “ DIN 41529 – много чудноват остарял конектор за тонколони, който на диалект от време на време се наричаше точка-тире. Малко евентуално е да се сблъскате с това знамение онлайн – актуалните тонколони употребяват други конектори. Но в случай че намерите остарял усилвател и тонколони на някой битак, не се тормозете, тъй като щепсели и конектори по този стандарт към момента се създават и продават.

Банани и лопати

За свързване на модерна колона към усилвател се употребяват два типа конектори – „ spade “ или „ лопатка “, тъй като на процедура си е вилка и по нещо наподобява на лопата (двата вляво на снимката), както и „ banana “ или, вярвате или не, банан (трите вдясно). Те са най-обикновени като някакви клечки, свързани са единствено към една жица, неекранирани, по тази причина постоянно се употребяват по двойки – за всеки детайл от системата от високоговорители, а в случай че тя е с Bi-Wire или Bi-Amp връзка, то тогава по четири за всеки високоговорител.

Отсрещната страна нормално е хибридна: допустимо е да се слагат „ банани “ и да се свържат “ лопатки “, като авансово се отвинтят малко затягащите детайли, и даже да се захванат просто оголени проводници в специфичните отвори.

Speakon

В професионалните акустични системи, мощните високоговорители, употребявани за озвучаване на огромни площи, озвучаване навън и публични места, постоянно се употребяват профилираните конектори Speakon. Те се оферират с два, четири и осем извода, само че най-разпространен е междинният вид – с четири щифта. Характерни особености: могат безвредно да устоят на мощен ток, здрави, надеждни, добре изолирани.

Хибридни

В звуковите карти, диктофоните и други сходни устройства нерядко се срещат странни гнезда, които наподобяват на нещо кръгло и с форма на ухо. Тези хибридни гнезда, които могат да работят както с класическия триконтактен XLR, по този начин и с 6,3 мм жак, се употребяват като микрофонни входове или комбинирани микрофонно-инструментални входове.

MMCX и 2-pin

Известен още като Micro-Miniature Coaxial е високочестотен коаксиален конектор, който в аудио промишлеността се употребява за свързване на вътрешноканални слушалки към заменяем кабел. Алтернативата му е 2-пинов микроконтакт. И двата разновидността са необятно публикувани и по принцип са идентични по надеждност, износването им ще зависи напълно от честотата на промяна на кабелите и старанието в този развой, като MMCX може да се завърта към оста си, което в някои случаи може да е потребно.

Да, още нещо: версиите на конекторите и гнездата могат да се разграничават по дълбочина и широчина, тъй че преди да поръчате заместващ кабел, разгледайте деликатно фотосите и размерите – може да се получи досадна неточност.

Още?

Естествено, изброеното дотук напълно не е всичко: има доста звукови конектори, в това число доста характерни, предопределени безусловно за едно или две устройства. Разбира се, звукът се предава и посредством HDMI, USB и Lightning, в по-професионалния и безценен сегмент се употребява нормалният мрежови конектор с RJ45 в края, а може да се откри и ексцентрична оптика. Но тези, които са разказани нагоре, покриват на процедура всички потребности на фена на качествения тон.

А може би вие употребявате нещо друго? Споделете, с цел да умножим познанието