Спортистите, които сложиха край на кариерата си през 2024-а: Дерик Роуз - баскетбол
Атлетичен, несравним, спиращ дъха. Такъв беше Дерик Роуз, който реши да се сбогува с обичания баскетбол на 26 септември 2024 година Роден и израснал в Чикаго, гардът бе този, който в първите години на 21 век се трансформира в лицето на локалната организация Булс, която не бе вкусвала триумф след ерата на Майкъл Джордан, Скоти Пипън и Денис Родман. Пух, както го е нарекла баба му, преодоля тежките условия на един от най-опасните градове в цялостен Съединени американски щати и с помощта на неговия атрактивен жанр на игра, както и интровертната му персона, нещо нетипично за звездите в НБА, бързо става един от любимците на баскетболното общество. Звучи като че ли най-младият притежател на премията за Най-полезен състезател е разполагал с всичко да се подреди измежду величията на този спорт, нали? За жал, ориста не беше на същото мнение.
Отговорът на въпроса „ какво се обърка? “ е мъчително елементарен. Едно от най-лошите неща на професионалния спорт е, че без значение с какъв гений разполагаш и какъв брой доста работиш, с цел да успееш, в случай че тялото ти рухне, е съвсем невероятно да направиш кариера. И макар че гардът прекара 16 години в „ Лигата на извънземните “, то неговата история можеше да е напълно друга, в случай че не бе съдбовната вечер на 28 април 2012 година
Първи кръг от плейофите на Източната конференция. 99:87 в интерес на Чикаго Булс. 1:22 оставаща минута. В множеството случаи, старши треньорите биха извадили най-хубавите си играчи дори още по-рано при подобен сигурен резултат. Но не и Том Тибодо. Тибс е прочут с това, че разчита на дребен брой баскетболисти, които са подготвени да играят 35-40, че даже и повече всеки мач. И макар че връзката сред Д-Роуз и Тибодо остана толкоз мощна и до ден сегашен, няма по какъв начин да не се запитаме: „ Защо треньорът не извади звездния си състезател, когато успеха бе в забрадка вързана? “.
191-сантиметровият гард е усъвършенствал своя нападателен жанр на игра още от ранна детска възраст. Той си спомня, че на игрището „ Мъри Парк “ в Чикаго, е трябвало да намира способи, по които да преодолява противниците, чиято цел е единствено и само да го фаулират, тъй като е ясно, че не могат да го спрат. " Розата " сигурно съумя да плени всеки един обожател на спорта със зашеметяващите забивки и невероятната си скорост, само че, за жал, това, което го оформи като баскетболист, го и унищожи. Постоянното напрежение, на което подлагаше долните си крака, в последна сметка спря една извънредно обещаваща кариера, когато Пух скъса предна кръстна връзка на лявото коляно против Филаделфия Севънтисиксърс.
Най-тъжното е, че най-големите опасения на почитателите на баскетбола се потвърдиха, малко откакто Дерик Роуз се завърна в игра при започване на сезон 2013/14. Той изигра 10 мача преди да скъса менискуса на дясното си коляно. За жал, ориста реши кариерата на най-младия притежател на премията за Най-полезен състезател на НБА да бъде придружена с голям брой травми на долните крака.
Едното нещо, което ориста не съумя да отнеме на „ килъра от ветровития град “ е неговият автентичен гений. Гардът съумя да направи още едно запаметяващо се показване с екипа на Чикаго Булс в полуфиналите на Източната конференция през 2015 година В Мач 3 от серията против Кливланд Кавалиърс на ЛеБрон Джеймс и Кайри Ървинг, Д-Роуз вкарва решаващия панер, тъкмо когато изтиче часовника, пред домакинската аудитория в „ Юнайтед Център “, с цел да изведе своя тим до задатък от 2-1 в полуфиналите на Изток.
Това бе и най-хубавият късмет на „ биковете “ да завоюват трофея „ Лари О ‘Брайън “ за първи път от 17 години. ЛеБрон обаче имаше други проекти. Това, което Пух стори, звездата на Кливланд можеше да го направи в съня си. В Мач 4 от серията, още веднъж в Чикаго, този път Джеймс бе този, който победи часовника. Кавалиърс като че ли се нуждаеха от сходен миг да ги поведе напред и след още две победи в полуфиналната серия отстраниха Булс, а след това играха и край, който изгубиха от Голдън Стейт Уориърс на Стеф Къри, Клей Томпсън и Дреймънд Грийн.
Д-Роуз напуща родния Чикаго през 2016, когато дружно с най-хубавия си другар и съотборник Джоаким Ноа минават в Ню Йорк Никс. Докрая на кариерата си той играе още за Кливланд Кавалиърс, Минесота Тимбъруулвс, Детройт Пистънс и Мемфис Гризлийс. Още като минава в Ню Йорк, си личи, че най-хубавите години на гарда към този момент са зад него. Вече не толкоз избухливият Д-Роуз въпреки всичко съумя да бъде от изгода на всеки един тим, за който е играл. Дори слага персонален връх за вкарани точки, когато нанизва цели 50 против Юта Джаз, с екипа на Минесота през 2018 година.
Искам да приключим историята положително. Кариерата на Пух не отговори на свръхвисоките упования към него, сега в който бе определен под номер 1 в Драфта през 2008 година Но не това е най-важното. Детето от южната част на Чикаго сплоти целия град, най-малко за миг, и го накара да не помни за болката и неподходящите условия за живот, изключително там, където е израснал. И откакто стана ясно, че , можем самоуверено да заключим, че " Розата " в никакъв случай няма да увехне.
Още от поредицата:
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Отговорът на въпроса „ какво се обърка? “ е мъчително елементарен. Едно от най-лошите неща на професионалния спорт е, че без значение с какъв гений разполагаш и какъв брой доста работиш, с цел да успееш, в случай че тялото ти рухне, е съвсем невероятно да направиш кариера. И макар че гардът прекара 16 години в „ Лигата на извънземните “, то неговата история можеше да е напълно друга, в случай че не бе съдбовната вечер на 28 април 2012 година
Първи кръг от плейофите на Източната конференция. 99:87 в интерес на Чикаго Булс. 1:22 оставаща минута. В множеството случаи, старши треньорите биха извадили най-хубавите си играчи дори още по-рано при подобен сигурен резултат. Но не и Том Тибодо. Тибс е прочут с това, че разчита на дребен брой баскетболисти, които са подготвени да играят 35-40, че даже и повече всеки мач. И макар че връзката сред Д-Роуз и Тибодо остана толкоз мощна и до ден сегашен, няма по какъв начин да не се запитаме: „ Защо треньорът не извади звездния си състезател, когато успеха бе в забрадка вързана? “.
191-сантиметровият гард е усъвършенствал своя нападателен жанр на игра още от ранна детска възраст. Той си спомня, че на игрището „ Мъри Парк “ в Чикаго, е трябвало да намира способи, по които да преодолява противниците, чиято цел е единствено и само да го фаулират, тъй като е ясно, че не могат да го спрат. " Розата " сигурно съумя да плени всеки един обожател на спорта със зашеметяващите забивки и невероятната си скорост, само че, за жал, това, което го оформи като баскетболист, го и унищожи. Постоянното напрежение, на което подлагаше долните си крака, в последна сметка спря една извънредно обещаваща кариера, когато Пух скъса предна кръстна връзка на лявото коляно против Филаделфия Севънтисиксърс.
Най-тъжното е, че най-големите опасения на почитателите на баскетбола се потвърдиха, малко откакто Дерик Роуз се завърна в игра при започване на сезон 2013/14. Той изигра 10 мача преди да скъса менискуса на дясното си коляно. За жал, ориста реши кариерата на най-младия притежател на премията за Най-полезен състезател на НБА да бъде придружена с голям брой травми на долните крака.
Едното нещо, което ориста не съумя да отнеме на „ килъра от ветровития град “ е неговият автентичен гений. Гардът съумя да направи още едно запаметяващо се показване с екипа на Чикаго Булс в полуфиналите на Източната конференция през 2015 година В Мач 3 от серията против Кливланд Кавалиърс на ЛеБрон Джеймс и Кайри Ървинг, Д-Роуз вкарва решаващия панер, тъкмо когато изтиче часовника, пред домакинската аудитория в „ Юнайтед Център “, с цел да изведе своя тим до задатък от 2-1 в полуфиналите на Изток.
Това бе и най-хубавият късмет на „ биковете “ да завоюват трофея „ Лари О ‘Брайън “ за първи път от 17 години. ЛеБрон обаче имаше други проекти. Това, което Пух стори, звездата на Кливланд можеше да го направи в съня си. В Мач 4 от серията, още веднъж в Чикаго, този път Джеймс бе този, който победи часовника. Кавалиърс като че ли се нуждаеха от сходен миг да ги поведе напред и след още две победи в полуфиналната серия отстраниха Булс, а след това играха и край, който изгубиха от Голдън Стейт Уориърс на Стеф Къри, Клей Томпсън и Дреймънд Грийн.
Д-Роуз напуща родния Чикаго през 2016, когато дружно с най-хубавия си другар и съотборник Джоаким Ноа минават в Ню Йорк Никс. Докрая на кариерата си той играе още за Кливланд Кавалиърс, Минесота Тимбъруулвс, Детройт Пистънс и Мемфис Гризлийс. Още като минава в Ню Йорк, си личи, че най-хубавите години на гарда към този момент са зад него. Вече не толкоз избухливият Д-Роуз въпреки всичко съумя да бъде от изгода на всеки един тим, за който е играл. Дори слага персонален връх за вкарани точки, когато нанизва цели 50 против Юта Джаз, с екипа на Минесота през 2018 година.
Искам да приключим историята положително. Кариерата на Пух не отговори на свръхвисоките упования към него, сега в който бе определен под номер 1 в Драфта през 2008 година Но не това е най-важното. Детето от южната част на Чикаго сплоти целия град, най-малко за миг, и го накара да не помни за болката и неподходящите условия за живот, изключително там, където е израснал. И откакто стана ясно, че , можем самоуверено да заключим, че " Розата " в никакъв случай няма да увехне.
Още от поредицата:
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ