Защо Гърция се въоръжава толкова силно: Защото съседка ни е Турция, не Дания
Атина договаря с Вашингтон за покупката на 20 супер съвременни „ невидими “ изтребители F-35 и чака оферта за още толкоз. С това консервативното държавно управление на гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис оповестява идващия кръг от най-голямата стратегия за въоръжаване в най-новата история на Гърция, написа в обширна обява немският „ Ханделсблат “.
Още през 2021 година Гърция усили петкратно разноските си за защита – от 500 милиона евро на 2,5 милиарда евро, дадени за ново въоръжение. С това тя се изкачи до първото място измежду страните от НАТО по разноски за защита по отношение на Брутният вътрешен продукт – с 3,82%, изпреварвайки даже Съединени американски щати, които дават за защита 3,52% от Брутният вътрешен продукт.
Както показва по-нататък „ Ханделсблат “, през тази година гръцкото държавно управление възнамерява да усили с още една трета парите за ново въоръжение. Очевидно Атина не желае да оставя нищо на случайността в своя дълготраен спор с Турция, която в последно време работи все по-агресивно. От десетилетия двете враждебно настроени съседки си оспорват икономическите зони и изключителните права в Източното Средиземноморие.
На въпроса за какво страната му харчи толкоз доста за защита, гръцкият министър председател Мицотакис споделя: „ Защото имаме за съседка Турция, а не Дания. “ С дейното въоръжаване той цели и друго – да ускори стратегическата роля на страната си като бастион на НАТО в Източното Средиземноморие. Това се случва в директна конкуренция с Турция, която е възприемана от съдружниците си от ден на ден като спорен сътрудник – поради разграничаването на президента Ердоган от Запада, близостта му с съветския президент Путин и оръжейните му покупко-продажби с Русия.
В същото време Атина се показва като предан съдружник: предходната година Мицотакис подписа историческо съглашение с френския президент Макрон, което планува двете страни да си оказват взаимна помощ, в случай че някоя от тях бъде нападната от трета страна, в това число от членка на НАТО. А през май 2022 гръцкия парламент ратифицира новото съглашение за военно съдействие със Съединени американски щати, позволяващо на американците да разширят съществено военното си наличие в Гърция. През тази година Гърция ще похарчи 7 пъти повече пари за въоръжение, в сравнение с през 2020 – общо 3,4 милиарда евро. На Франция са поръчани три фрегати „ Белхара “ и 24 бойни самолети „ Рафал “, а на Съединени американски щати – седем хеликоптера MH60R. Атина договаря и за няколко корвети.
С немските компании „ Краус-Мафай Вегман “ и „ Райнметал “ Атина преоваря за модернизацията на до 700 танкове „ Леопард “. Но най-много с новите изтребители F-35, които се чакат през 2028 година, Гърция се надява да си обезпечи предимство във въздуха в региона на Егейско море. Турция не може да разчита на такива самолети, защото Съединени американски щати разтрогнаха контракта си с нея за 100 машини – поради ракетните покупко-продажби на президента Ердоган с руснаците. А изтребителите даже бяха платени от турците.
Цялото това въоръжаване обаче е доста оспорвано вътрешнополитически, показва още „ Ханделсблат “. Само първите 20 нови изтребителя, дружно с оръжейните системи и съответната инфраструктура, ще костват на Атина 3,8 милиарда евро – а това са доста пари за една мощно задлъжняла страна. Освен това 10-милионна Гърция мъчно може да се мери с 84-милионна Турция. В тази връзка професорът по интернационалните връзки в Атинския университет Панайотис Цаконас споделя, че Гърция не може да се впуска в конкуренция във въоръжаването със прилежаща Турция. Вместо това Атина „ би трябвало да се опита да увеличи способността си за въздържане по този начин, че да не може Турция да основава свършени обстоятелства в Егейско море и Източното Средиземноморие “, споделя специалистът.
Гърция има третата най-голяма (като численост) войска в Европейски Съюз – със 143 300 дейни военнослужещи, по данни на Международния институт за стратегически проучвания. За съпоставяне: Франция, която заема първата позиция, поддържа войска от 203 250 души, а в немския Бундесвер служат интензивно 183 400 бойци, излиза наяве от обява на немската обществено-правна телевизия АРД.
Спрямо броя на популацията обаче Гърция има най-вече бойци: 1,34 % от гърците служат в армията. За Германия този индикатор е 0,23 %. И по още един индикатор Гърция е водеща в Европейски Съюз: тя разполага с максимален брой тежки танкове – 1200. За съпоставяне: Германия има 284 машини от същия жанр. Вярно е, че множеството от тези 1200 гръцки танка са по-стари модели, само че Атина към този момент договаря за тяхната рационализация.
Още през 2021 година Гърция усили петкратно разноските си за защита – от 500 милиона евро на 2,5 милиарда евро, дадени за ново въоръжение. С това тя се изкачи до първото място измежду страните от НАТО по разноски за защита по отношение на Брутният вътрешен продукт – с 3,82%, изпреварвайки даже Съединени американски щати, които дават за защита 3,52% от Брутният вътрешен продукт.
Както показва по-нататък „ Ханделсблат “, през тази година гръцкото държавно управление възнамерява да усили с още една трета парите за ново въоръжение. Очевидно Атина не желае да оставя нищо на случайността в своя дълготраен спор с Турция, която в последно време работи все по-агресивно. От десетилетия двете враждебно настроени съседки си оспорват икономическите зони и изключителните права в Източното Средиземноморие.
На въпроса за какво страната му харчи толкоз доста за защита, гръцкият министър председател Мицотакис споделя: „ Защото имаме за съседка Турция, а не Дания. “ С дейното въоръжаване той цели и друго – да ускори стратегическата роля на страната си като бастион на НАТО в Източното Средиземноморие. Това се случва в директна конкуренция с Турция, която е възприемана от съдружниците си от ден на ден като спорен сътрудник – поради разграничаването на президента Ердоган от Запада, близостта му с съветския президент Путин и оръжейните му покупко-продажби с Русия.
В същото време Атина се показва като предан съдружник: предходната година Мицотакис подписа историческо съглашение с френския президент Макрон, което планува двете страни да си оказват взаимна помощ, в случай че някоя от тях бъде нападната от трета страна, в това число от членка на НАТО. А през май 2022 гръцкия парламент ратифицира новото съглашение за военно съдействие със Съединени американски щати, позволяващо на американците да разширят съществено военното си наличие в Гърция. През тази година Гърция ще похарчи 7 пъти повече пари за въоръжение, в сравнение с през 2020 – общо 3,4 милиарда евро. На Франция са поръчани три фрегати „ Белхара “ и 24 бойни самолети „ Рафал “, а на Съединени американски щати – седем хеликоптера MH60R. Атина договаря и за няколко корвети.
С немските компании „ Краус-Мафай Вегман “ и „ Райнметал “ Атина преоваря за модернизацията на до 700 танкове „ Леопард “. Но най-много с новите изтребители F-35, които се чакат през 2028 година, Гърция се надява да си обезпечи предимство във въздуха в региона на Егейско море. Турция не може да разчита на такива самолети, защото Съединени американски щати разтрогнаха контракта си с нея за 100 машини – поради ракетните покупко-продажби на президента Ердоган с руснаците. А изтребителите даже бяха платени от турците.
Цялото това въоръжаване обаче е доста оспорвано вътрешнополитически, показва още „ Ханделсблат “. Само първите 20 нови изтребителя, дружно с оръжейните системи и съответната инфраструктура, ще костват на Атина 3,8 милиарда евро – а това са доста пари за една мощно задлъжняла страна. Освен това 10-милионна Гърция мъчно може да се мери с 84-милионна Турция. В тази връзка професорът по интернационалните връзки в Атинския университет Панайотис Цаконас споделя, че Гърция не може да се впуска в конкуренция във въоръжаването със прилежаща Турция. Вместо това Атина „ би трябвало да се опита да увеличи способността си за въздържане по този начин, че да не може Турция да основава свършени обстоятелства в Егейско море и Източното Средиземноморие “, споделя специалистът.
Гърция има третата най-голяма (като численост) войска в Европейски Съюз – със 143 300 дейни военнослужещи, по данни на Международния институт за стратегически проучвания. За съпоставяне: Франция, която заема първата позиция, поддържа войска от 203 250 души, а в немския Бундесвер служат интензивно 183 400 бойци, излиза наяве от обява на немската обществено-правна телевизия АРД.
Спрямо броя на популацията обаче Гърция има най-вече бойци: 1,34 % от гърците служат в армията. За Германия този индикатор е 0,23 %. И по още един индикатор Гърция е водеща в Европейски Съюз: тя разполага с максимален брой тежки танкове – 1200. За съпоставяне: Германия има 284 машини от същия жанр. Вярно е, че множеството от тези 1200 гръцки танка са по-стари модели, само че Атина към този момент договаря за тяхната рационализация.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ