Атина е сред най-скъпите столици в Европа по отношение на съотношението между наемите и минималните заплати
Атина е измежду най-скъпите столици в Европа във връзка с съотношението сред наемите и минималните заплати, демонстрира разбор на Euronews Business, основан на данни за брутните минимални хонорари и междинните наеми в страните от Европейски Съюз, заяви кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.
За покриване на разноските за жилище в гръцката столица, в това число вода, електричество и отопление, са нужни към 153% от брутната минимална работна заплата. Това подрежда Атина на шесто място измежду най-недостъпните за живеене европейски столици в изследване, обхванало 21 града.
Разходите за жилище и комунални услуги остават най-голямото перо в бюджета на европейските семейства,
Според последните данни на Евростат 23.6% от общите разноски на семействата в Европейски Съюз отиват за жилище, вода, електричество, газ и други горива. В огромните градове делът на наемите е още по-висок.
Проблемът е изключително сериозен за хората, които получават минимална работна заплата. В редица европейски столици даже брутният най-малък приход не е задоволителен за покриване на месечния наем.
Анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), основан на данни от Европейски Съюз, демонстрира, че междинният наем за двустаен апартамент в множеството столици надвишава размера на минималната работна заплата.
Само в пет страни от Европейски Съюз месечният наем остава под равнището на минималното заплащане. Тъй като изчисленията са направени на база брутни заплати, действителната тежест върху работещите евентуално е още по-голяма при отчитане на чистите приходи.
Най-тежка е обстановката в Прага. В чешката столица междинният наем доближава 1710 евро, до момента в който минималната работна заплата е 924 евро. Това значи, че за наем на двустаен апартамент са нужни 185% от минималното заплащане.
На второ място е Лисабон със 168%. В Португалия брутната минимална месечна заплата е 1073 евро, а междинният наем в столицата също доближава 1710 евро.
Това значи, че работещите на минимална заплата би трябвало да отделят цялото си заплащане за наем и все пак да доплащат забележителна сума.
Българската столица също попада измежду градовете с най-сериозен дисбаланс сред приходи и наеми. Според разбора за покриване на междинния наем в София са нужни 154% от минималната работна заплата.
В групата на столиците, където наемите надвишават минималните приходи, попадат още:
Валета – 143%
Париж – 138%
Талин – 131%
Мадрид – 125%
Букурещ – 122%
Варшава – 117%
Дъблин – 113%
Любляна – 105%
Вилнюс – 105%
В Париж междинният наем за двустаен апартамент доближава 2523 евро при минимална заплата от 1823 евро.
В Мадрид съотношението е 1721 евро наем против 1381 евро минимално заплащане.
На противоположния полюс е Брюксел, избран като най-хубавата столица в Европейски Съюз за работещите на минимална заплата във връзка с достъпността на наемите.
В белгийската столица междинният наем за двустаен апартамент е 1476 евро, до момента в който минималната заплата доближава 2112 евро. Така наемът съставлява към 70% от минималното заплащане.
Берлин е на второ място със съответствие от 76%.
По-добри индикатори регистрират още:
Никозия – 85%Люксембург – 87%Хага – 96%
Ситуацията отвън огромните градове е доста по-благоприятна. В доста страни минималната работна заплата е задоволителна за покриване на междинния наем на национално равнище.
Сред 16-те страни, прегледани в разбора на ETUC, делът от минималната заплата, нужен за наем, варира от 33% в Полша до 61% в Малта.
В Полша минималната заплата е 1139 евро, а междинният наем – 376 евро.
Франция също демонстрира по-добър баланс – 1823 евро минимална заплата против 695 евро междинен наем.
В Гърция животът отвън Атина наподобява доста по-достъпен – 1027 евро минимална заплата при междинен наем от 408 евро.
В Испания минималната работна заплата е 1381 евро, а междинният наем – 660 евро.
Европейската конфедерация на профсъюзите приканва за въвеждане на серия от политики за справяне с рецесията в достъпността на жилищата.
Сред главните оферти е цялостното използване на Директивата за минималната работна заплата във всички страни членки на Европейски Съюз, в това число ефикасни механизми за поощряване на груповото трудово договаряне.
За покриване на разноските за жилище в гръцката столица, в това число вода, електричество и отопление, са нужни към 153% от брутната минимална работна заплата. Това подрежда Атина на шесто място измежду най-недостъпните за живеене европейски столици в изследване, обхванало 21 града.
Разходите за жилище и комунални услуги остават най-голямото перо в бюджета на европейските семейства,
Според последните данни на Евростат 23.6% от общите разноски на семействата в Европейски Съюз отиват за жилище, вода, електричество, газ и други горива. В огромните градове делът на наемите е още по-висок.
Проблемът е изключително сериозен за хората, които получават минимална работна заплата. В редица европейски столици даже брутният най-малък приход не е задоволителен за покриване на месечния наем.
Анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), основан на данни от Европейски Съюз, демонстрира, че междинният наем за двустаен апартамент в множеството столици надвишава размера на минималната работна заплата.
Само в пет страни от Европейски Съюз месечният наем остава под равнището на минималното заплащане. Тъй като изчисленията са направени на база брутни заплати, действителната тежест върху работещите евентуално е още по-голяма при отчитане на чистите приходи.
Най-тежка е обстановката в Прага. В чешката столица междинният наем доближава 1710 евро, до момента в който минималната работна заплата е 924 евро. Това значи, че за наем на двустаен апартамент са нужни 185% от минималното заплащане.
На второ място е Лисабон със 168%. В Португалия брутната минимална месечна заплата е 1073 евро, а междинният наем в столицата също доближава 1710 евро.
Това значи, че работещите на минимална заплата би трябвало да отделят цялото си заплащане за наем и все пак да доплащат забележителна сума.
Българската столица също попада измежду градовете с най-сериозен дисбаланс сред приходи и наеми. Според разбора за покриване на междинния наем в София са нужни 154% от минималната работна заплата.
В групата на столиците, където наемите надвишават минималните приходи, попадат още:
Валета – 143%
Париж – 138%
Талин – 131%
Мадрид – 125%
Букурещ – 122%
Варшава – 117%
Дъблин – 113%
Любляна – 105%
Вилнюс – 105%
В Париж междинният наем за двустаен апартамент доближава 2523 евро при минимална заплата от 1823 евро.
В Мадрид съотношението е 1721 евро наем против 1381 евро минимално заплащане.
На противоположния полюс е Брюксел, избран като най-хубавата столица в Европейски Съюз за работещите на минимална заплата във връзка с достъпността на наемите.
В белгийската столица междинният наем за двустаен апартамент е 1476 евро, до момента в който минималната заплата доближава 2112 евро. Така наемът съставлява към 70% от минималното заплащане.
Берлин е на второ място със съответствие от 76%.
По-добри индикатори регистрират още:
Никозия – 85%Люксембург – 87%Хага – 96%
Ситуацията отвън огромните градове е доста по-благоприятна. В доста страни минималната работна заплата е задоволителна за покриване на междинния наем на национално равнище.
Сред 16-те страни, прегледани в разбора на ETUC, делът от минималната заплата, нужен за наем, варира от 33% в Полша до 61% в Малта.
В Полша минималната заплата е 1139 евро, а междинният наем – 376 евро.
Франция също демонстрира по-добър баланс – 1823 евро минимална заплата против 695 евро междинен наем.
В Гърция животът отвън Атина наподобява доста по-достъпен – 1027 евро минимална заплата при междинен наем от 408 евро.
В Испания минималната работна заплата е 1381 евро, а междинният наем – 660 евро.
Европейската конфедерация на профсъюзите приканва за въвеждане на серия от политики за справяне с рецесията в достъпността на жилищата.
Сред главните оферти е цялостното използване на Директивата за минималната работна заплата във всички страни членки на Европейски Съюз, в това число ефикасни механизми за поощряване на груповото трудово договаряне.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ