Атестацията на учителите има смисъл само при ясни правила и справедливи критерии
Атестацията на учителите е една от най-коментираните тематики през последните месеци. Поводът, е публично прочут – признатият в Комисията по обучение на Народното събрание текст от новия закон. Прочетох доста полярни отзиви, само че запомних едно изключително мощно аргументирано – на Емил Джассим. Напълно споделям неговата позиция, че от препоръка може да се плаши единствено несигурният преподавател. Разрових се с цел да видя признатият текст. Открих, че съществено се разграничава от остарялата редакция, която се оферираше през 2010-2011 година. Изчистени са откровени недомислици. Новият текст е извадил от комисията по препоръка възпитаници и родители. Очевидно са чути многочислените забележки. Защото в действителност е неуместно един родител, който не познава спецификата на учителския труд и един възпитаник, който в всеобщия случай има прекомерно прочувствена визия за „ първокласен “ преподавател, да дават оценки. В новия план в комисията са планувани работодателят, специалист от РИО и представител на педагогическия съвет. Да напомня, че сходна атестация се прави и до момента с годишното диференцирано възнаграждение. Новост е единствено включването на специалист от РИО, само че това ми се коства безусловно резонно.
Една сходна процедура никога не е страшна, в случай че бъде реализирана по ясно написани правила и критерии. Когато учителят е наясно с тези критерии той безспорно ще поставя старания да се развива, квалифицира, усъвършенства с цел да получава по-добра оценка. Логично е това да се отрази на качеството на образователния развой. Така погледната концепцията за препоръка би била даже мотивираща.
От друга стана атестацията поражда и редица въпроси. Първият, несъмнено, е предизвикан от опцията след две слаби оценки учителят да бъде избавям от работа. Тук виждам заложен капан, в който могат да попаднат и не до такава степен неподготвени учители. Въобще не настоявам, че няма слаби или безотговорни учители, само че с цел да бъдат атестирани като такива са нужни безупречни и обективни критерии. Две хипотетични обстановки. Малко обитаемо място. Училище, което едвам оцелява. Директорът е мощната фигура, в него и хляба и ножа. Тук неуместен преподавател елементарно може да бъде етикетиран като „ слаб “. Винаги ще се откри един комформистки надъхан представител на педагогическия съвет. Професионална гимназия, която заради острия демографски проблем съществува на ръба на пълняемостта. Учениците са извънредно слаби, държанието им нетърпимо заради чувството за безотговорност и тотална взаимозависимост на учебното заведение от тяхната численост и разходен стандарт. Атмосферата за работа е невъзможна, резултатите печални. В едно такова учебно заведение слаба оценка може да бъде написана прекомерно елементарно. Същевременно това е малко евентуално да се случи в профилирана гимназия, където се работи с подбрани възпитаници със забележителен интелектуален капацитет, стимулирани за работа и окуражени за триумфи. Атмосферата е добра и резултатите прилични. Горните хипотези слагат въпроса единни ли ще бъдат критериите за препоръка или ще се разграничават съгласно средата, вида учебно заведение и профила на обучаемите? От друга страна, в случай че има разнообразни критерии за препоръка отново влизаме в спиралата на несправедливостта. Защото едни и същи оценки ще се дават за разнообразни условия. Друг значителен въпрос е, дали тези оценки ще имат отношение към заплащането на учителския труд? Ако е по този начин, това безспорно ще бъде мотивиращо, само че презумпцията, че е вероятен друг пакет критерии за препоръка, основава опасението, че хората могат да бъдат незаслужено заплащани в другите видове учебни заведения.
Отсега виждам още един евентуален проблем на атестационната процедура. На доста места специалистите съвместяват няколко дисциплини. Например постоянно решение е един специалист по предметите от обединяването „ ОНГО “ (обществени науки, география и история). Най-често специалистът има подготовка по един или два, само че в никакъв случай по трите предмета. А ще би трябвало да бъде пълноценна и много авторитетна част от атестационната комисия. По-горе стана ясно, че тази комисия може да взима и съдбовни решения, предопределящи освобождението на преподавател от работа.
За мен, все още, не стои въпросът, дали да има препоръка и кой да взе участие в нейната реализация. Въпросът е в това да бъдат формирани такива правила и критерии, които да подсигуряват обективност, правдивост и равнопоставеност за всички учители. И най-много целият развой да бъде проведен по този начин, че да насърчава, стимулира и подкрепя (когато има пропуски) учителят, а не да го трансформира в подвластен, нерешителен и предан на нагаждането служител. Видимо е, че има много работа за извършване преди да бъде въведена атестацията в учебните заведения.
създател: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.wordpress.com
