Атентатът в църквата „ Света Неделя “ е най-кървавият освен в българската история, само че и дълго време – в европейската. Най-трагичен и злокобен епизод, който е част от дейностите на Комунистическата партия в България за комунистически прелом в услуга на московските болшевики.
Това съобщи в изявление за БГНЕС историкът доцент доктор Светослав Живков, учител в Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
БГНЕС: Доцент Живков, тази година се навършват 100 години от едно огромно закононарушение – атентата в катедралния храм „ Света Неделя “. Защо се случва този атентат? Каква е обстановката в България в навечерието му?
Доц. Живков: Навършват се 100 години от най-кървавия атентат в българската история и дълго време един от най-кървавите атентати въобще в европейската история.
Ние даже не знаем тъкмо какъв брой са жертвите, защото има хора, умряли от раните си, за които, за жалост, не е водена статистика, само че те са евентуално сред 150 и 200 души.
Защо се стига до този атентат? Нека да кажем, че той не е дело на някакви самостоятелни терористи и хора, в своето обезсърчение решили да го извършат, тъй като това е една от политическите опорки, която се лансираше дълго време и която и в днешно време някои среди се пробват да употребяват.
Атентатът е част от дейностите на Комунистическата партия в България по това време – деяние, чиято последна цел в действителност е превръщането на България в комунистическа страна, определяне на комунистически режим, и то от руски вид, и също по този начин, на процедура – ликвидирането на българската самостоятелност и присъединението на страната към Съюз на съветските социалистически републики, тъй като в тези години това е ориста на всяка една страна, в която се открива комунистически режим. Единственото изключение е Монголия, само че те са много надалеч от Европа. Всички останали страни, в които се открива комунистически режим, се причисляват през 1922 година принудително, несъмнено, към Съветския съюз. Това е задачата на политиката на Комунистическата партия. Може би най-трагичен и най-зловещ епизод е атентатът в „ Света Неделя “. Тя стартира още от 1918–1919 година През 1919 година партията се преименува на „ Комунистическа “ и възприема концепциите на Комунистическия интернационал, зад който се крият ползите на московските болшевики. Следващият стадий е Септемврийското въстание. Конкретно атентатът цели да подкрепи един комунистически бунт – втори подобен, сходно на Септемврийския от 1923 година Идеята е била той да бъде по-успешен. Как? Ами, като унищожаваме българския държавен хайлайф от раз, по този начин да се каже, блокираме държавния механизъм за няколко дни – държавната машина – и в положение на този блокаж тя да не може да отговори съответно на един комунистически бунт, какъвто в действителност не се случва. Но в действителност ще забележим за какво – защото не е толкоз по избор на Комунистическата партия.
БГНЕС: Тоест, тук не става дума просто за тероризъм и атентат, а за опит за държавен прелом, и то в услуга на непозната страна, което щяло да докара до ликвидацията на България. Какви са аргументите? Защо в действителност това не се случва, макар гигантските жертви, които се дават при тази покруса?
Доц. Живков: Причината не е в Комунистическата партия, а по-скоро в дейностите на българската страна и нейните служби по това време. Атентатът е относително елементарно нещо за осъществяване: нужни са 5–6 до 10 така наречен „ ненормални “ хора, тъй като, с цел да взривиш черква с няколкостотин души вътре – това няма по какъв начин да бъде обикновено държание. Но въстание няма, комунистически бунт няма. Става дума за пролетта на 1925 година и повода за това са в действителност съответните ограничения на българските управляващи – на българската полиция, на българските секрети служби, които в края на 1924-та и началото на 1925-та година безусловно притискат Комунистическата партия. Има серия разкрития, в това число на основния незаконен щаб на улица „ Русалка “ в днешния „ необятен “ център на София.
Тук незабавно изкача името на Пане Бичев като един от основните разузнавачи. Разкритията стигат до най-високото равнище и самата КП. В началото на април няма безусловно никаква опция да се вдигне какъвто и да е протест, тъй като в тези дни и седмици комунистите са или задържани, или са зад граница. Георги Димитров, Васил Коларов и Станке Димитров също са избягали няколко седмици преди атентата. Другите, които са в България, или са задържани, или се крият безусловно по мазетата, застрашени от изцяло законова принуда – в смисъл, изцяло законни дейности от страна на страната. И това в действителност превентира един комунистически бунт, чиято цел към този момент споменахме.
БГНЕС: Сто години по-късно след този атентат има ли нови неща, които ние не знаем за него? Може би генерално – не, само че някакви нюанси, които попълнят картината?
Доц. Живков: В общ проект историческата просвета се е произнесла. През последните 20 години нещата като цяло се изясниха. Изключително огромен е приносът на проучванията на проф. Веселин Янчев за дейностите на Българска комунистическа партия и контрадействията на управляващите. Той разгласява цялостна монография по тази тематика. Това, което следва за нас като учени, е да разпространяваме в обществото тези наши изводи.
От позиция на документите, отчитаме, че евентуално може да има документи в Русия, до които нямаме достъп по справедливи аргументи, защото през последните 20 години тамошният режим наново засекрети документите, които бяха в по-свободен продан в интервала на Перестройката и през 1990-те години в Русия. Не се чака да настъпят кой знае какви така наречен „ съществени “ промени в прочита. Проблемът е по-скоро публичен, не толкоз научен – точно битката със стандартите и искрено политически, партизански, бих ги нарекъл, тълкования, които и до ден-днешен битуват. Например – че това е било деяние на хора, подложени на тежки репресии. Нека отбележим, че репресиите против КП стартират в навечерието на Септемврийското въстание, и то сега, в който управляващите схващат, че се готви сходно въстание. Няма естествена, съответна власт в света, която да не реагира по този метод.
БГНЕС: Като заговорихте за стандартите – по какъв начин бихте определили интервала сред 1918 година и 1944 година? Някои приказват за революция в България, а от тази позиция Септемврийското въстание и атентатът в „ Света Неделя “ се преглеждат като значими детайли от тази така наречен „ война “.
Доц. Живков: Този интервал е доста дълъг – не толкоз в хронологически, колкото в историко-политически проект. Тоест, би трябвало да го разделим на няколко под-периода. Според мен изрично няма революция, най-малкото тъй като не са налице задоволително критерии, които да покриват това разбиране. Бихме могли да приказваме за революция в извънредно къс интервал – сред септември 1923 година и лятото на 1925 година Тогава в действителност има голям брой починали. Но другият аршин, който е доста значим – територия, която да е под контрола на паралелна власт – в действителност липсва. Това е главното, с цел да приказваме за революция от вида на тази в Унгария, Испания или Русия. Ако се абстрахираме, несъмнено, от Септемврийското въстание – онази една седмица, в която комунистите управляват една мощно лимитирана територия, жестоко казано сред Стара планина и Дунав, при Лом – това е несериозно.
Фактът, че има политическо опълчване в България през целия този интервал, не е задоволителен – такова има из цяла Европа тогава. Това опълчване от време на време надвишава законовите параметри. Има случаи на противозаконни репресии, само че съвсем всички са от комунисти към некомунисти, а не противоположното. Гео Милев е почтена жертва, само че той е по-скоро изключение. Много други жертви можем да сложим от другата страна – да вземем за пример проф. Никола Милев, който е погубен от комунистите няколко месеца преди Гео Милев.
Чисто в политологичен проект режимът до 9 юни 1923 година е властнически, с трендове към тоталитаризъм. Превратът на 9 юни цели по-скоро демократизацията на страната – той е от оня вид преврати, какъвто е да вземем за пример Революцията на карамфилите в Португалия, която също е боен прелом, само че на процедура смъква властнически режим.
България не се демократизира толкоз бързо точно заради комунистическия фактор. През 1923–1925 година, в тези ненормални политически условия, мъчно може да приказваме за каквато и да е народна власт. Факт е, че военните имат доста въздействие тогава, и това е предопределено от дейностите на Комунистическата партия против страната. Факт е, че много военни злоупотребяват. Има случаи на извънсъдебна кавга с съперници. Бих определил интервала след 1925 година като либерален – до 1934 година Разбира се, недостатъци постоянно могат да се намерят, само че интервалът 1926–1934 година е един от най-демократичните в Европа, освен на Балканите. Особено в случай че го съпоставим с Англия, Южна и Централна Европа.
След 1934 година, със идващия прелом, в действителност се открива властнически режим, който при започване на Втората международна война се затвърждава заради външнополитически фактори. Безспорен факт е и друго – след гибелта на цар Борис III имаме месеци на демократизация в страната, изключително при последните две държавни управления – на Багрянов и на Муравиев. Те освен че късат съюза с Нацистка Германия, само че и вътрешнополитически се пробват да демократизират страната. За страдание, тази демократизация завършва в прекомерно начален стадий и е прекъсната с Деветосептемврийския прелом.
БГНЕС: Какъв е изводът от атентата?
Доц. Живков: Могат да се създадат доста заключения. От една страна, постоянно би трябвало да отчитаме, че има външни сили, които не желаят положителното на българската страна и на българския народ. Техните дейности би трябвало да бъдат ясни и известни на хората, с цел да не се основават неправилни усещания и с цел да не се подлъгват българските жители.
Друго значимо нещо, което би трябвало да кажем, е че насилието постоянно ражда принуждение. От тази позиция, в случай че желаем да сме народна власт в 21 век, би трябвало изрично да жигосваме сходни опити за налагане на политически решения с сходни средства. І БГНЕС
