101 години от най-гибелния терористичен акт в историята на България
Атентатът в катедралния храм " Света Неделя " на 16 април 1925 година е най-гибелният терористичен акт в историята на България. По своята грубост и предумишленост – на Велики четвъртък, няма аналог.
В Страстната седмица преди век в храма умират 134 души, само че в идващите дни броят им надвишава 200, тъй като част от 500-те ранени също умират. Денят на атентата не е инцидентен и по още една причина, авансово на 14 април е погубен националният представител ген. Константин Георгиев. Опелото на представителя на властта води в храма военния и политическия хайлайф на страната. Очаквало се измежду тях да бъде и Негово Величество цар Борис III. Но монархът закъснява, защото в същия ден е на погребенията на своите спътници, убити по време на несполучливия атентат против него, също на 14 април в прохода Арабаконак. Целта на атентаторите е била да унищожават допустимо максимален брой авторитетни политически лица.
Какви са историческите предпоставки да се стигне до този кървясъл акт?
" Българската комунистическа партия доста добре осъзнава, че в България няма условия за директно революционно деяние и се съпротивлява на натиска на Коминтерна да стартира въоръжена битка – напомня пред БНР историкът и учител в Софийския университет проф. Веселин Янчев. – В последна сметка се подвига така наречен Септемврийско въстание (1923 г.), което ясно демонстрира, че все още комунистическата партия не е в положение да смени съществуващата власт. Няма нито човешкия, нито организационния, нито военния капацитет да го направи и е разумно тя да потърси други пътища за по-нататъшно политическо развиване. Тук обаче се намесват Васил Коларов и Георги Димитров, които са водачи на въстанието и вземат решение, че курсът на въоръжена битка и силово преодоляване на властта посредством едно ново въстание, би трябвало да бъде удължен.
За да се случи това, имало два вероятни пътя – основаване на незаконна военна организация и поддържане на някакво партизанско – разбойническо придвижване, което да дестабилизира властта. Именно в тази посока се насочват напъните на цялата партия и тя стопира да бъде политическа мощ, а се трансформира в незаконна, подривна организация " – напомня историкът проф. Веселин Янчев.
Полиция ескортира политически пандизчии, задържани след Септемврийското въстание
След потушаването на Септемврийското въстание, избухнало през същия месец на 1923 година, комунистическата партия е неразрешена, а властта ускорява натиска и репресиите против нейни членове. От своя страна те стартират да възнамеряват удари против представители на властта или полицията. Първото място, в което се разисква, че може да бъде изработен атентат е Юнион клуб, в който постоянно се събират голям брой политици и военни. Идеята обаче пропада, защото служителят, който сътрудничи на военното крило на комунистическата партия е уволнен. Затова те се насочват към катедралата " Свети Крал ", както тогава се наричал храмът " Св. Неделя ". Там, благодарение на Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и Петър Задгорски, пъкленият им проект е сбъднат. На 16 април 1925 година в 15,23 ч. атентаторите възпламеняват фитила на бомбата и след детонацията над черквата се издига черен облак. Главният купол на храма рухва, а под него умират голям брой почтени хора. Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници и още офицери, оживели и сражавали се героичен за своята татковина в 3 и 4 войни. Трагедията е голяма, настава безпорядък.
Пораженията в църквата
" Когато приказваме за аргументите довели до този безчовечен акт на политическо принуждение, не трябва да губим връзката им с общия политически курс, по който се движи Българската комунистическа партия след 1923 година и желанието им да се форсира пътя до ново въоръжено въстание. В историографията се виждат ясно опитите част от политическите дейци на партията да се дистанцират и да трансферират виновността за атентата само на военната организация и съответно върху Коста Янков като неин началник. Забравя се обаче, че той е член на Централния комитет на Българска комунистическа партия и член на изпълнителното ѝ бюро. "
Според проф. Янчев опитите законната държавна власт и органите на реда да бъдат считани като виновни за случилото се в катедралата, не са нещо ново:
" Тя е автоматизирано генерирана в хода на събитията, а даже и преди случилото се, с оправданието, че страната упражнява гнет, на който би трябвало да се отговори. Факт е обаче, че тази политика, водена от управлението на комунистическата партия за повдигане на ново въоръжено въстание, не се приема еднопосочно даже и в партийните среди, тъй като част от тях си дават сметка, че това ще е абсолютният завършек на партията. Освен това един подобен акт ще провокира отвращението на обществото от комунистическите хрумвания, тъй като след атентата стартира развой на всеобщо овакантяване от партията и отвращение от този не просто нехристиянски, а безчовечен акт. "
Църквата след атентата – пощенска картичка
Макар от тази черна за България дата да измина един век, белите петна в историята за случилото се остават. Сред тях е и отговорът на въпроса, какви са били точните планове на причинителите му:
" За страдание обясненията, с които разполагаме са давани постфактум. Те са от тези дейци, останали живи и заинтригувани да останат почтени. Главните уредници умират директно след атентата и техните цели надали можем да научим. Освен това звучи изцяло нелогично хора, които са военни и се занимават с политическа активност, да си показват, че политическа власт може да бъде съборена с физическото заличаване на актуалното политическо управление. Няма по какъв начин това да се случи, тъй като една ръководеща партия не се състои единствено от десетима министри. Идеята, че унищожавайки политическото управление ще се сътвори суматоха, която ще се придвижи в цялата страна и тя ще бъде блокирана, съгласно мен е повече от наивна " – уверен е историкът.
В Страстната седмица преди век в храма умират 134 души, само че в идващите дни броят им надвишава 200, тъй като част от 500-те ранени също умират. Денят на атентата не е инцидентен и по още една причина, авансово на 14 април е погубен националният представител ген. Константин Георгиев. Опелото на представителя на властта води в храма военния и политическия хайлайф на страната. Очаквало се измежду тях да бъде и Негово Величество цар Борис III. Но монархът закъснява, защото в същия ден е на погребенията на своите спътници, убити по време на несполучливия атентат против него, също на 14 април в прохода Арабаконак. Целта на атентаторите е била да унищожават допустимо максимален брой авторитетни политически лица.
Какви са историческите предпоставки да се стигне до този кървясъл акт?
" Българската комунистическа партия доста добре осъзнава, че в България няма условия за директно революционно деяние и се съпротивлява на натиска на Коминтерна да стартира въоръжена битка – напомня пред БНР историкът и учител в Софийския университет проф. Веселин Янчев. – В последна сметка се подвига така наречен Септемврийско въстание (1923 г.), което ясно демонстрира, че все още комунистическата партия не е в положение да смени съществуващата власт. Няма нито човешкия, нито организационния, нито военния капацитет да го направи и е разумно тя да потърси други пътища за по-нататъшно политическо развиване. Тук обаче се намесват Васил Коларов и Георги Димитров, които са водачи на въстанието и вземат решение, че курсът на въоръжена битка и силово преодоляване на властта посредством едно ново въстание, би трябвало да бъде удължен.
За да се случи това, имало два вероятни пътя – основаване на незаконна военна организация и поддържане на някакво партизанско – разбойническо придвижване, което да дестабилизира властта. Именно в тази посока се насочват напъните на цялата партия и тя стопира да бъде политическа мощ, а се трансформира в незаконна, подривна организация " – напомня историкът проф. Веселин Янчев.
Полиция ескортира политически пандизчии, задържани след Септемврийското въстание
След потушаването на Септемврийското въстание, избухнало през същия месец на 1923 година, комунистическата партия е неразрешена, а властта ускорява натиска и репресиите против нейни членове. От своя страна те стартират да възнамеряват удари против представители на властта или полицията. Първото място, в което се разисква, че може да бъде изработен атентат е Юнион клуб, в който постоянно се събират голям брой политици и военни. Идеята обаче пропада, защото служителят, който сътрудничи на военното крило на комунистическата партия е уволнен. Затова те се насочват към катедралата " Свети Крал ", както тогава се наричал храмът " Св. Неделя ". Там, благодарение на Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и Петър Задгорски, пъкленият им проект е сбъднат. На 16 април 1925 година в 15,23 ч. атентаторите възпламеняват фитила на бомбата и след детонацията над черквата се издига черен облак. Главният купол на храма рухва, а под него умират голям брой почтени хора. Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници и още офицери, оживели и сражавали се героичен за своята татковина в 3 и 4 войни. Трагедията е голяма, настава безпорядък.
Пораженията в църквата
" Когато приказваме за аргументите довели до този безчовечен акт на политическо принуждение, не трябва да губим връзката им с общия политически курс, по който се движи Българската комунистическа партия след 1923 година и желанието им да се форсира пътя до ново въоръжено въстание. В историографията се виждат ясно опитите част от политическите дейци на партията да се дистанцират и да трансферират виновността за атентата само на военната организация и съответно върху Коста Янков като неин началник. Забравя се обаче, че той е член на Централния комитет на Българска комунистическа партия и член на изпълнителното ѝ бюро. "
Според проф. Янчев опитите законната държавна власт и органите на реда да бъдат считани като виновни за случилото се в катедралата, не са нещо ново:
" Тя е автоматизирано генерирана в хода на събитията, а даже и преди случилото се, с оправданието, че страната упражнява гнет, на който би трябвало да се отговори. Факт е обаче, че тази политика, водена от управлението на комунистическата партия за повдигане на ново въоръжено въстание, не се приема еднопосочно даже и в партийните среди, тъй като част от тях си дават сметка, че това ще е абсолютният завършек на партията. Освен това един подобен акт ще провокира отвращението на обществото от комунистическите хрумвания, тъй като след атентата стартира развой на всеобщо овакантяване от партията и отвращение от този не просто нехристиянски, а безчовечен акт. "
Църквата след атентата – пощенска картичка
Макар от тази черна за България дата да измина един век, белите петна в историята за случилото се остават. Сред тях е и отговорът на въпроса, какви са били точните планове на причинителите му:
" За страдание обясненията, с които разполагаме са давани постфактум. Те са от тези дейци, останали живи и заинтригувани да останат почтени. Главните уредници умират директно след атентата и техните цели надали можем да научим. Освен това звучи изцяло нелогично хора, които са военни и се занимават с политическа активност, да си показват, че политическа власт може да бъде съборена с физическото заличаване на актуалното политическо управление. Няма по какъв начин това да се случи, тъй като една ръководеща партия не се състои единствено от десетима министри. Идеята, че унищожавайки политическото управление ще се сътвори суматоха, която ще се придвижи в цялата страна и тя ще бъде блокирана, съгласно мен е повече от наивна " – уверен е историкът.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ