Нова книга описва дните на Ататюрк в София
„ АТАТЮРК. Софийски дни 1913-1915 ” – по този начин се споделя най-новата книга на проф. дфн Мюмюн Тахир, академични учител, създател на голям брой научни и белетристични книги.
За изтъкнатия модернизатор, популярния общественик, забележителния военачалник, радетелят за мир, съгласие и съдействие сред народите Мустафа Кемал Ататюрк, е писано доста освен в турския щемпел. Броят на извършените и оповестени проучвания за него надвишава хиляди и този брой нараства с всеки минал ден. Възможно е да се намерят голям брой творби, оповестени за Ататюрк на всички международни езици. В книгата си проф. Мюмюн Тахир не повтаря написаното за него до момента.
Той се стопира единствено на пребиваването на Мустафа Кемал като боен аташе в София от 27 октомври 1913 до 2 февруари 1915 година, неговото приятелско отношение към нашата страна, стремежите му да открива и развива другарски връзки сред българския и турския народ, които да живеят в мир, съгласие и добросъседство. Основно място в книгата е отделено на живота му в София, за срещите му с видни български държавници и военни, за отношението му към държавното строителство и войната, за укрепването на българо-турското другарство. Авторът споделя и за любовта сред Мустафа Кемал и Димитрина Ковачева – Мити, разяснява доктор Максим Максимов, представяйки новата творба.
Посланията на Ататюрк имат общочовешко значение. Той черпи своите причини и учредения от европейския хуманизъм. Идеите му съставляват причина за европейска интеграция на страните от Югоизточна Европа, написа проф. Мюмюн Тахир. Според него Кемалистката гражданска война обгръща всички съставни елементи на европейската цивилизация, побираща в себе си обществени, стопански, културни, юридически и политически аспекти. Целта на Кемал Ататюрк обаче е западната мисъл, просвета и мироглед да бъдат пречупени през призмата на турските обичаи. По този метод не се прави сляпо прекопирване на всичко западно, а се получава нещо по-богато и ценностно.
Проф. Мюмюн Тахир обобщава: „ В светлината на девиза на Ататюрк „ Мир в страната, мир в света “, бих желал да изразя желанието и вярата си да живеем в свят, в който в никакъв случай да няма тътнеж на оръжия, кръв, сълзи… Децата да пораснат здрави и усмихнати в светлина, да спят умерено градовете и селата, спокойно да текат годините. А ние да посеем любов, с цел да пожънем другарство. И в никакъв случай да не прибягваме към военни средства за решаването на противоречивите въпроси – има доста други, хуманни способи за това. “
Проф. Тахир е създател на доста научни писания, измежду които „ Към интегрираща еднаквост “, „ Времена и културно другарство “, „ Аксиология и сигурност “, „ Етнодемография и просвета на сигурността “, „ Неолиберално общество и междукултурно другарство “. Има издадени и над 10 10 белетристични книги.
За изтъкнатия модернизатор, популярния общественик, забележителния военачалник, радетелят за мир, съгласие и съдействие сред народите Мустафа Кемал Ататюрк, е писано доста освен в турския щемпел. Броят на извършените и оповестени проучвания за него надвишава хиляди и този брой нараства с всеки минал ден. Възможно е да се намерят голям брой творби, оповестени за Ататюрк на всички международни езици. В книгата си проф. Мюмюн Тахир не повтаря написаното за него до момента.
Той се стопира единствено на пребиваването на Мустафа Кемал като боен аташе в София от 27 октомври 1913 до 2 февруари 1915 година, неговото приятелско отношение към нашата страна, стремежите му да открива и развива другарски връзки сред българския и турския народ, които да живеят в мир, съгласие и добросъседство. Основно място в книгата е отделено на живота му в София, за срещите му с видни български държавници и военни, за отношението му към държавното строителство и войната, за укрепването на българо-турското другарство. Авторът споделя и за любовта сред Мустафа Кемал и Димитрина Ковачева – Мити, разяснява доктор Максим Максимов, представяйки новата творба.
Посланията на Ататюрк имат общочовешко значение. Той черпи своите причини и учредения от европейския хуманизъм. Идеите му съставляват причина за европейска интеграция на страните от Югоизточна Европа, написа проф. Мюмюн Тахир. Според него Кемалистката гражданска война обгръща всички съставни елементи на европейската цивилизация, побираща в себе си обществени, стопански, културни, юридически и политически аспекти. Целта на Кемал Ататюрк обаче е западната мисъл, просвета и мироглед да бъдат пречупени през призмата на турските обичаи. По този метод не се прави сляпо прекопирване на всичко западно, а се получава нещо по-богато и ценностно.
Проф. Мюмюн Тахир обобщава: „ В светлината на девиза на Ататюрк „ Мир в страната, мир в света “, бих желал да изразя желанието и вярата си да живеем в свят, в който в никакъв случай да няма тътнеж на оръжия, кръв, сълзи… Децата да пораснат здрави и усмихнати в светлина, да спят умерено градовете и селата, спокойно да текат годините. А ние да посеем любов, с цел да пожънем другарство. И в никакъв случай да не прибягваме към военни средства за решаването на противоречивите въпроси – има доста други, хуманни способи за това. “
Проф. Тахир е създател на доста научни писания, измежду които „ Към интегрираща еднаквост “, „ Времена и културно другарство “, „ Аксиология и сигурност “, „ Етнодемография и просвета на сигурността “, „ Неолиберално общество и междукултурно другарство “. Има издадени и над 10 10 белетристични книги.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ