Атанасовден е, зимата си съблича кожуха
Атанасовден е, зимата си съблича кожуха. На 18 януари православната черква уважава паметта на Атанасий Велики. Той е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия. На 23 години взе участие във Вселенския събор в Никея, а по-късно става александрийски архиепископ.
Син е на небогати християни.
Атанасий е първият, наименуван „ Велики “, всред светите отци на Църквата. Той е определян като „ татко на православното богословие “, защото аргументира богословски и дефинитивно православната триадология. Като юноша се среща със св. Антоний Велики и от него се научава на необитаем аскетичен живот.
Свети Атанасий взе участие в
фамозния космополитен събор в Никея, който му носи международна популярност на богослов. Пет години по-късно придобива епископски ранг. Като свещеник на град Александрия, Атанасий се включва интензивно в битката против арианската разкол, твърдяща, че Христос е по-нисш от Бог отец
Заема Александрийската
архиепископска катедра почти 48 години. Развива удивителна пастирска активност, с помощта на която православното обучение устоява на Изток, а Западът се среща с източното монашество.
И словото, и живота му стават израз на добродетел. Посреща многочислени гонения и тествания с религия и толерантност, като споделя: „ Смели бъдете! Изпитания има,
само че те бързо отминават “.
Образец за овчар и борбен богослов, в православното схващане се съхранява като „ образец за свещеник “, а учението му като „ закон на православната религия “. Свети Атанасий Велики умира на 2 май 373 година.
В националните показа Свети Атанасий доминира над зимните студове, над снеговете и ледовете. „ Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта “ – споделят българите. Легендата споделя по какъв начин Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал:
„ Иди си, зимо, идвай пролет “.
Според българската национална традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на родственици и съседи срещу неприятни заболявания. Перата на птицата наложително се резервират, тъй като се има вяра, че имат лечебна мощ. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
На Атанасовден жените не трябва
да шият и плетат, тъй като се счита, че в случай че се убодат, няма да зарасне елементарно. Не се вари фасул и леща, с цел да не се разболеят децата. Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. Ако има доста сняг, огромен благодат се чака.
Името Атанас идва от гръцки език и значи „ вечен “. Имен ден честват:
Атанас, Атанаскa, Tанас, Hасo, Hася.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




