Атанас Зафиров спечели председателския пост в БСП. Очаквано.Само с 57

Атанас Зафиров завоюва председателския пост в Българска социалистическа партия. Очаквано.

Само с 57 гласа. Неочаквано.

В оспорвана борба с Борислав Гуцанов, която сподели, че двамата имат съвсем фифти-фифти въздействие измежду делегатите на 51-вия конгрес на Българска социалистическа партия.

И след първото, и след второто гласоподаване очевидно бе, че БСП е разграничена, а непримиримостта сред двамата сътвори невъобразим до момента безпорядък в организацията на подобен конгрес. Все отново преимуществото на Зафиров беше неоспоримо - на втория тур той съумя да консолидира още 115 гласа в своя изгода, а Гуцанов - единствено 72.

И Зафиров, и Гуцанов бяха уверени, че ще завоюват още на първия тур. Единият твърдеше, че успеха за него ще е 80:20. Другият - че води в паралелното броене, което след това не се верифицира от формалното. 

ПРЕБОРВАНЕ НА СИЛИТЕ ЧРЕЗ ВЛАСТОВИ РЕСУРС

Затова конгресът имаше два щаба, водеха се две преброявания, даже два печата се мъдреха на делегатските карти - единият от Националния съвет, чийто оргсекретар е Гуцанов, другият - от БСП-ОЛ, чийто ръководител е Зафиров.

И двамата играха силово - посредством властовите запаси, които имаха. Това сътвори такова мощно напрежение измежду делегатите, които бяха трескаво облъчвани от емисарите им, че в един миг в събота след обяд ошашавен социалист призна: “Тук е война! ”.

В реалност конгресите бяха два - единият в залата, където течаха отчетите, които минаваха при мижав интерес от страна на публиката, а другият - в преддверието на залата и коридорите на НДК, където течеше откровена търговия и пазарлък.  

Така, вторачени в борбата за върха, и двамата изпуснаха залата. А тя в действителност ги неодобрява.

Първо, от препоръчаните от управлението на Българска социалистическа партия промени в Устава делегатите одобриха единствено отпадането на директния избор, и то, тъй като никой не желае към този момент да се занимава с тази изборна ангария. Отпадането на мандатността, несъвместимостта за заемането на обществени и партийни постове и ограничаването от 12 години за депутатски стаж бяха отхвърлени. Така част от промяната “Нинова ” остава в деяние. 

Второ, околните резултати караха двата екипа непрестанно да вършат корекции в преброяването, което удължи времето и изнерви хората. И когато късно вечерта в неделя Комисията по избора заяви формалните данни, залата към този момент беше полупразна. Така беше “открадната ” еуфорията от успеха. Да, имаше дружеско здрависване сред всички участици в конкуренцията, имаше вдигнати ръце като за обща победа, само че нямаше гърмеж от наслада, нямаше силата на обединителя, който поставя завършек на противоборството.

ШАРЕН СЪСТАВ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ

Съставът на Националния съвет също бе изчетен пред полупразната зала, която трябваше да го утвърди. Дали е имало кворум - е различен въпрос. Направеният от делегатите асортимент издава, че почти всички от водещите лица на Българска социалистическа партия са се “уредили ” с по 5-6 представители, което значи, че Зафиров няма да има " послушна " войска зад тила си. В Националния съвет влизат открити критици на линията “Зафиров ” -  Станишев, Шаренкова, Вигенин, а това допуска комплицирана игра на салда, която новият ръководител на партията би трябвало да води, с цел да прокарва вижданията си. Ще му се постанова да дава и дава обещание, с цел да получава. Силното показване на Паргов както в лидерското съревнование, по този начин и при избора за член на Народно събрание, го прави състезател балансьор, с който Зафиров би трябвало да се преценява.  

Най-големият проблем на Зафиров обаче е - какво да прави с Гуцанов? Ще го остави ли учредителен секретар на Българска социалистическа партия, какъвто е сега? Ако го остави, тогава изниква въпросът - защо двамата излязоха в това съревнование и побъркаха с неприязанта си един към различен цялата партия? Ако не го остави - подмолните борби ще ескалират.

Зафиров има право на собствен екип, въпросът е по какъв начин ще затворят отворените фронтове. Той съумя да притегли на своя страна десетки кметове, трима от министрите застанаха зад него, доста депутати и водещи фигури в Българска социалистическа партия. От него се чака да показва нов жанр на управление.

В коментар за конгреса водачът на столичната Българска социалистическа партия Иван Таков изрази оптимизъм, че " оттук насетне в партията няма съпротива, а единствено приятели с друго мнение, което те имат право да отстояват " и " знакът, който дадохме, е напълно явен - всички дружно ще вървим напред ". Звучи доста идилично за партия, раздирана от несъгласия и разграничена на кланове, платформи и групи по ползи. 

Изпитание за Зафиров ще бъде съставянето на новото Изпълнително бюро, в което би трябвало да покаже смяна, без реваншизъм.  

ДУХЪТ НА НИНОВА И ЛИПСАТА НА ПОКАЯНИЕ

На конгреса никой не загатна името на Нинова. Но тя присъстваше виртуално от първия момент, в който, откривайки форума, кметът на Гоце Делчев Владимир Москов заръча да се постави завършек на “братоубийствените борби ”  в Българска социалистическа партия. След него Кирил Добрев патетично израпортува: “Един петгодишен мрачен и комплициран интервал в абстрактен и учредителен проект за Българска социалистическа партия завърши ”, а Кристиан Вигенин погледна бъдещето, където “БСП би трябвало да откри пътя към своето възобновление ”. 

Линията анти-Нинова взе връх и в отчета на Зафиров, където имаше стряскащи и взаимноизключващи се пасажи като:

- включването на Българска социалистическа партия в митингите против ГЕРБ има значително значение за електоралния срив на партията;  

- Българска социалистическа партия се опита да се трансформира в „ антикорупционна “ и „ протестърска “ партия, а не да следва своята достоверна политика;

- загубата на статут на съществена опозиционна мощ безспорно способства за по-нататъшния ни електорален спад;

- качеството на опозиционна активност на Българска социалистическа партия в интервала 2017-2021 г… има значително значение за последващия електорален срив на БСП;

- една от главните политически неточности е опитът на Българска социалистическа партия да следва на първо място непозната политическа стратегия – тази на демократичната, градска десница.

В отчета като алена нишка е прокарана тезата, че опозиционността на Българска социалистическа партия е довела до нейната " самоизолация от настоящия дневен ред в страната ". На рецензия е подложено водачеството на Нинова, властническия й метод, присъединяване в кабинета “Петков ”. Накрая обобщението е: Електоралното положение на партията е най-лошото в демократичната история на България.

Всичко това е хвърлено безадресно в пространството. И то е обяснимо. Всички тези рецензии би трябвало да се насочат и към настоящето управление, което от самото начало беше компактно до Нинова, когато тя правеше визираните в отчета неточности. 

Липсата на смирение, на вдишване на виновност, на шерване на отговорност, на бръкване в дълбочина на проблемите в Българска социалистическа партия, довели до днешното й пагубно положение, е фрапиращо за този конгрес. Опитът да се трансферират единствено на един човек вините на цялата партия, е опит за персонално избавление, което не води до престиж. Затова и в “паралелния ” конгрес се разясняваше, че най-големите корнелианци, които се отхвърлиха от нея, " се премениха и пак се уредиха ”.

ОТРИЧАНЕ НА ЛИДЕРСТВОТО

“БСП повече няма да има водач, а ръководител и той е пръв сред равни, аз съм един от вас ”, бяха първите думи на определения нов ръководител. В своята същина Българска социалистическа партия не е лидерска партия и е потвърдила своята еластичност макар водачите си, които от време на време тя изхвърля с свирепост на политическото сметище. Във всяка активност обаче водачество е належащо, най-малкото тъй като би трябвало да се слагат политически цели, които да се следват, да се отстояват. Лидерът може да е пръв сред равни, само че той би трябвало да води с образец, с визионерство, с престиж, с въздействие, с тежест на думата. Председателят на партията може да се избира или назначава от конгреса, само че водачът се ражда и се утвърждава с качествата си и кара хората да го следват.

В Българска социалистическа партия сякаш има комплициране по тази тематика в желанието си да акцентират, че са групова партия. Времето ще покаже обаче дали новият ръководител се трансформира в водач, към който се образува мощен екип, с цел да реализира амбициозната цел, която си е сложил - “да си върнем статута на първа политическа мощ ”.  Или просто ще бъде временен стадий, до момента в който са в ръководството, пък след това ще му мислят.

АМБИЦИЯТА НА ЗАФИРОВ

Все отново би трябвало да се регистрира, че конгресът не затъна публично в кавги и междуличностни дрязги, във забележима борба на лобита, в сочене на врага с " партиен билет ". Нещо повече, низвергнати от Нинова се върнаха в Националния съвет. Желанието за проява на " нова " Българска социалистическа партия беше очевидно. 

Няма подозрения, че Атанас Зафиров познава Българска социалистическа партия и усеща настроенията в нея. Няма подозрения, че има упоритостта да се потвърди като ръководителя, измъкнал я от електоралното дъно и политическата изолираност. Пое партията в най-тежките дни и изпита на гърба си “наследството ” на Нинова. Без да се огъне!  Направи невъзможното да я измъкне от финансовия колапс. Изигра парламентарния танц по този начин, че вкара петата политическа мощ във властта. Взе ресурсни министерства. Че даже и началник на Народното събрание постави. Този актив му оказа помощ на конгреса. Показа, че може да разпределя власт и отговорности. А Българска социалистическа партия от дълго време чака това.

Няма подозрения в желанието му Българска социалистическа партия да се върне към “автентичната си същина на лява, социалистическа партия, защитаваща ползите на трудовите хора и отстояваща правилата за независимост, правдивост и взаимност в развиването на актуалното общество ”.

Не може да се отхвърли неговата диалогичност, маневреност и реактивност при взимането на стратегически решения. Зафиров се готвеше за този пост още от лятото и беше уверен в своята победа, в постигането на която хвърли сериозен запас. Влизането на Българска социалистическа партия в управлението беше стъпка към реализирането на тази цел. Влиятелни центрове го поддържаха. Умерен, спокоен, без да се изхвърля, сподели воля за отстояване на позиции. Създаде сътрудници, отвори път на младите.

Сега би трябвало да даде вероятност на Българска социалистическа партия. Ако може - да покаже визионерство. Обеща да се приключи обезличаване на общинските и главните организации и тяхното мнение, даде обещание да се върне и разговорът с локалните структури на партията, тъй като те са най- значими за политическото дългоденствие на Българска социалистическа партия.

Призна, че има доста работа за извършване.

Докато не сплоти партията зад себе си, няма да му е елементарно. Стори ли го - ще я изправи на крайници.

“БСП се връща в мача, а Зафиров е дирек, с чиято воля и сила ние реализираме задачите си ”, сподели Първанов при показване на номинацията му. И му заръча: “Да събере екип, тим, който да върви напред и да печели идващите избори ”.

Е, Зафиров към този момент има небосвод да се потвърждава. А Българска социалистическа партия да го следва.