Книга за живота на поколение пловдивчани, написана на...
Атанас Тинков е роден на 3 януари 1947 година в с. Строево. Завършил е Търговската гимназия в Пловдив, а по-късно ВИХВП, в този момент УХТ. Работил е в системата на Балкантурист, заемал е управителни длъжности в Окръжния комитет на Българска комунистическа партия и на Комсомола, както и в „ Студентски общежития и столове “. Десет години е бил зам. общоприет шеф на Новотела, 8 година партиен водач и 12 година общински консултант от квотата на Българска социалистическа партия в община „ Марица “, а по-късно общински началник на партия АБВ. Заедно с двамата си братя е основал един от най-големите ябълкови масиви в страната - в Строево. След повече от 50 години дейна социална и партийна активност през днешния ден се е отдал на фамилията и приятелите си. Преди дни бе промоцията на записките му „ Кръстовища “. Ако кандидатства с творбата за ГИНЕС, сигурно ще завоюва, тъй като всичките <210> 261 страници е написал не на компютър, а на мобилния си телефон.
Г-н Тинков, за какво избрахте заглавието „ Кръстовища “ и какво е посланието в книгата ви?
Обичам фразата на гениалния артист Чарли Чаплин: „ На най-важните човешки кръстопътища няма никакви пътни знаци “. В живота си човек постоянно е изправен на кръстопът. Аз съм заставал пред няколко, имал съм и триумфи, и падения. Не съм спортна, нито медийна, нито политическа, фолклорна или чалга и така нататък звезда и се чудех дали, в случай че напиша книга, ще се хареса. Бях обнадежден от доста другари, сред които журналистът Стефан Северин, който я показа ослепително в „ Тракарт “, само че най-много от сина ми. Той сподели, че би трябвало да напиша книга за рода ни и за моя живот - от дребното Строево до през днешния ден, когато с него си пием уискито в Америка, където той живее над 20 години. Имам един главен лозунг: Мога да бъда благополучен единствено тогава, когато хората към мен са щастливи. От дребен съм чувствал и съм проявявал лидерски качества. През целия си живот съм помагал, стимулирал и подкрепял хората, с цел да бъдат щастливи. Затова и книгата е отдадена на най-близките ми хора и на тези, които са работили с мен. Като бях дребен, един човек ми сподели, че с цел да бъда благополучен, би трябвало за имам едно виртуално огледало. Да се вглеждам в него, с цел да преценям какви са ми опциите. И аз цялостен живот съм се вглеждал в това огледало и съм работел съгласно опциите си. А когато започнах да пиша книгата, настроих огледалото за задно виждане - човек постоянно би трябвало да се връща и да знае от кое място е тръгнал и какво е постигнал. Смятам се за благополучен човек, родителите ми са живи и здрави на 92 години и ще честваме тяхната коронна женитба - 75 година дружно. Аз сътворих доста хубаво семейство. С моята жена, която е ученическата ми обич от 9. клас, скоро празнувахме златна женитба. Радваме се на прелестен наследник, който приключи в влиятелния университет в Съединени американски щати - „ Кларк “, и на превъзходен 18-годишен внук. Разбирам се добре с двамата си братя и техните деца. Сега сме 4 генерации Тинкови. Мечтая за правнук и за деня, в който ще се съберем 5 генерации от семейството.
Някой давал ли ви е препоръки, когато сте били на кръстопът?
Може да прозвучи необичайно и нереално, само че през живота си нееднократно съм получавал знаци от моя кумир - Апостола на свободата Васил Левски, и то в сюблимни моменти. Когато бях на първото си житейско кръстовище и трябваше да реша къде да продължа междинното си обучение след 8. клас, инцидентно минавах по алеята на Бунарджика, където е неговият монумент. Гледах го в очите и ми се струваше, че той ми се усмихва и ми кима благосклонно с глава. Краката сами ме заведоха пред входа на учебното заведение. Погледът ми бе притеглен от една солидна и внушителна постройка - Икономическия колеж „ Васил Левски “, в този момент Търговската гимназия. Честно казано, не знаех нищо за това учебно заведение. Приеха ме и го приключих с отличие. Когато след години още веднъж бях изправен пред друго свое кръстовище, отново минах по алеята на Бунарджика с вяра да получа упътване, знак - бях си внушил, че Левски ще ми оказва помощ. И имах вяра, и чаках. Една нощ Левски ми се яви насън и ми сподели няколко думи: Аз останах вечно на 36, борих се до последно за народа, за България! Ти си на 36! Бори се за себе си, за правдата, за истината, за концепциите си, за фамилията си! Ще успееш! Ще вървиш през гора, в мрачевина, само че ще стигнеш до светофара. Той ще свети дълго време жълто, чакай търпеливо, ще светне зелено и твоят живот ще се промени радикално. И отново се отбивай, ще те очаквам. Събудих се и започнах да пояснявам съня. Какво имаше на негово име в града? Икономически колеж, главно учебно заведение, улица. И внезапно се сетих - регион „ Васил Левски “ - днешният „ Северен “. Там щях да диря пътя и светофара.
Пътя към Новотела ли намерихте тогава?
Точно по този начин. Винаги съм правил асоциация на дати, събития, числа. На 18 февруари 1873 година е обесен Левски. На 18 февруари 1983 година, 110 по-късно, ми оповестиха, че ме утвърждават за зам.-директор на Новотела. Как да не има вяра човек на връзката сред събития, хора и дати? Стана по този начин, както ми беше споделил Апостола в съня. Аз и фамилията ми бяхме доста щастливи. Там изкарах 10 пълноценни и щастливи години, в прелестен тандем с изпълнителния шеф Хрони Хронев.
Кои известни персони са били посетители в Новотела по време на вашето ръководство?
Пловдив имаше потребност от този хотел, като най-древния град на Европа, като панаирен град, с от ден на ден задгранични туристи, предприемачи, държавни и държавни делегации. С новотела станахме същински европейски град. Няколко са визитите на Тодор Живков, нормално след откриването на панаира. Поръчваше от неговите обичани чушки с фасул, сарми и бяло вино. Беше контактен, радостен, огромен човек и началник. Подписваше доста контракти за импорт и експорт. Светът му имаше доверие. Това бяха най-силните години на България, като стопанска система, опазване на здравето, обучение, спорт. България беше на челни места в света в доста посоки. Иначе като негови посетители в Новотела са спали Кадафи, Франсоа Митеран и Николае Чаушеску. Най-често делегации водеше Андрей Луканов. Той обичаше жабешки бутчета с водка или бира.
Каква оценка давате за 30-годишния преход на страната ни?
За това мога да напиша втора книга. Истината е, че след 10 ноември 1989 година настъпиха големи промени в България и за жалост съсипия на земеделие, стопанска система, държавност. През 1988 година, в отчет на Организация на обединените нации, България беше посочена на 27-о място по социално-икономическо положение. С доста положително обучение, опазване на здравето, високо софтуерно равнище, спорт, медийно среда и така нататък На Олимпиадата в Сеул през 1988 година България завоюва 35 медала, от които 10 златни, и зае 6-о място в света, а през днешния ден мъчно влизаме в класацията на стоте. А на последната Олимпиада през 2016 година в Бразилия имахме единствено 3 медала - един сребърен и два бронзови. Но аз не бях сюрпризиран от промяната на политическата система в България, което бе неизбежно в исторически аспект. През 1992 година ме освободиха от Новотела. Три години по-късно по време на кабинета Виденов получих предложение да стана зам.-министър на туризма, само че отхвърлих. Вече вървеше раздържавяване и в Новотела участваха приватизационните фондове Петрол и МКС на Мирослав Касев, само че страната държеше мажоритарния дял. По същото време колективът вдигаше стачки, тъй като не приемаше частниците. Възстановиха ме в Новотела, само че като изпълнителен шеф дружно с Хрони Хронев. Трябваше да успокояваме пристрастеностите, само че ситуацията беше неспасяемо. Изкарахме три месеца. Хрони отиде на работа в хотел „ Марица “, а аз - в „ Санкт Петербург “.
А по кое време решихте да се занимавате със земеделие?
Първо с братята ми открихме магазин за хранителни артикули. После единият предложи да гледаме ябълки и взехме 20 декара, въпреки всичко сме селски рожби, закърмени с обич към земята. Нямахме опит, само че се учехме. Постепенно стигнахме до 100 декара - гледахме и най-новите сортове, само че и от добре познатите остарели. Участвахме по европейски стратегии. Постепенно купувахме техника, направихме камера за предпазване. Беряхме по 500-600 тона ябълки и давахме самун на 50 служащи. Имахме клиенти от цялата страна. От няколко години аз се отдръпнах от бизнеса, който двамата ми братя, дружно с единия ми племенник и брачната половинка му, не престават да водят сполучливо. Когато навърших 70 години, завърших и с политическите си задължения - първо напуснах Българска социалистическа партия, а след това и АБВ. Сега имам повече време за околните си и за себе си.
Г-н Тинков, за какво избрахте заглавието „ Кръстовища “ и какво е посланието в книгата ви?
Обичам фразата на гениалния артист Чарли Чаплин: „ На най-важните човешки кръстопътища няма никакви пътни знаци “. В живота си човек постоянно е изправен на кръстопът. Аз съм заставал пред няколко, имал съм и триумфи, и падения. Не съм спортна, нито медийна, нито политическа, фолклорна или чалга и така нататък звезда и се чудех дали, в случай че напиша книга, ще се хареса. Бях обнадежден от доста другари, сред които журналистът Стефан Северин, който я показа ослепително в „ Тракарт “, само че най-много от сина ми. Той сподели, че би трябвало да напиша книга за рода ни и за моя живот - от дребното Строево до през днешния ден, когато с него си пием уискито в Америка, където той живее над 20 години. Имам един главен лозунг: Мога да бъда благополучен единствено тогава, когато хората към мен са щастливи. От дребен съм чувствал и съм проявявал лидерски качества. През целия си живот съм помагал, стимулирал и подкрепял хората, с цел да бъдат щастливи. Затова и книгата е отдадена на най-близките ми хора и на тези, които са работили с мен. Като бях дребен, един човек ми сподели, че с цел да бъда благополучен, би трябвало за имам едно виртуално огледало. Да се вглеждам в него, с цел да преценям какви са ми опциите. И аз цялостен живот съм се вглеждал в това огледало и съм работел съгласно опциите си. А когато започнах да пиша книгата, настроих огледалото за задно виждане - човек постоянно би трябвало да се връща и да знае от кое място е тръгнал и какво е постигнал. Смятам се за благополучен човек, родителите ми са живи и здрави на 92 години и ще честваме тяхната коронна женитба - 75 година дружно. Аз сътворих доста хубаво семейство. С моята жена, която е ученическата ми обич от 9. клас, скоро празнувахме златна женитба. Радваме се на прелестен наследник, който приключи в влиятелния университет в Съединени американски щати - „ Кларк “, и на превъзходен 18-годишен внук. Разбирам се добре с двамата си братя и техните деца. Сега сме 4 генерации Тинкови. Мечтая за правнук и за деня, в който ще се съберем 5 генерации от семейството.
Някой давал ли ви е препоръки, когато сте били на кръстопът?
Може да прозвучи необичайно и нереално, само че през живота си нееднократно съм получавал знаци от моя кумир - Апостола на свободата Васил Левски, и то в сюблимни моменти. Когато бях на първото си житейско кръстовище и трябваше да реша къде да продължа междинното си обучение след 8. клас, инцидентно минавах по алеята на Бунарджика, където е неговият монумент. Гледах го в очите и ми се струваше, че той ми се усмихва и ми кима благосклонно с глава. Краката сами ме заведоха пред входа на учебното заведение. Погледът ми бе притеглен от една солидна и внушителна постройка - Икономическия колеж „ Васил Левски “, в този момент Търговската гимназия. Честно казано, не знаех нищо за това учебно заведение. Приеха ме и го приключих с отличие. Когато след години още веднъж бях изправен пред друго свое кръстовище, отново минах по алеята на Бунарджика с вяра да получа упътване, знак - бях си внушил, че Левски ще ми оказва помощ. И имах вяра, и чаках. Една нощ Левски ми се яви насън и ми сподели няколко думи: Аз останах вечно на 36, борих се до последно за народа, за България! Ти си на 36! Бори се за себе си, за правдата, за истината, за концепциите си, за фамилията си! Ще успееш! Ще вървиш през гора, в мрачевина, само че ще стигнеш до светофара. Той ще свети дълго време жълто, чакай търпеливо, ще светне зелено и твоят живот ще се промени радикално. И отново се отбивай, ще те очаквам. Събудих се и започнах да пояснявам съня. Какво имаше на негово име в града? Икономически колеж, главно учебно заведение, улица. И внезапно се сетих - регион „ Васил Левски “ - днешният „ Северен “. Там щях да диря пътя и светофара.
Пътя към Новотела ли намерихте тогава?
Точно по този начин. Винаги съм правил асоциация на дати, събития, числа. На 18 февруари 1873 година е обесен Левски. На 18 февруари 1983 година, 110 по-късно, ми оповестиха, че ме утвърждават за зам.-директор на Новотела. Как да не има вяра човек на връзката сред събития, хора и дати? Стана по този начин, както ми беше споделил Апостола в съня. Аз и фамилията ми бяхме доста щастливи. Там изкарах 10 пълноценни и щастливи години, в прелестен тандем с изпълнителния шеф Хрони Хронев.
Кои известни персони са били посетители в Новотела по време на вашето ръководство?
Пловдив имаше потребност от този хотел, като най-древния град на Европа, като панаирен град, с от ден на ден задгранични туристи, предприемачи, държавни и държавни делегации. С новотела станахме същински европейски град. Няколко са визитите на Тодор Живков, нормално след откриването на панаира. Поръчваше от неговите обичани чушки с фасул, сарми и бяло вино. Беше контактен, радостен, огромен човек и началник. Подписваше доста контракти за импорт и експорт. Светът му имаше доверие. Това бяха най-силните години на България, като стопанска система, опазване на здравето, обучение, спорт. България беше на челни места в света в доста посоки. Иначе като негови посетители в Новотела са спали Кадафи, Франсоа Митеран и Николае Чаушеску. Най-често делегации водеше Андрей Луканов. Той обичаше жабешки бутчета с водка или бира.
Каква оценка давате за 30-годишния преход на страната ни?
За това мога да напиша втора книга. Истината е, че след 10 ноември 1989 година настъпиха големи промени в България и за жалост съсипия на земеделие, стопанска система, държавност. През 1988 година, в отчет на Организация на обединените нации, България беше посочена на 27-о място по социално-икономическо положение. С доста положително обучение, опазване на здравето, високо софтуерно равнище, спорт, медийно среда и така нататък На Олимпиадата в Сеул през 1988 година България завоюва 35 медала, от които 10 златни, и зае 6-о място в света, а през днешния ден мъчно влизаме в класацията на стоте. А на последната Олимпиада през 2016 година в Бразилия имахме единствено 3 медала - един сребърен и два бронзови. Но аз не бях сюрпризиран от промяната на политическата система в България, което бе неизбежно в исторически аспект. През 1992 година ме освободиха от Новотела. Три години по-късно по време на кабинета Виденов получих предложение да стана зам.-министър на туризма, само че отхвърлих. Вече вървеше раздържавяване и в Новотела участваха приватизационните фондове Петрол и МКС на Мирослав Касев, само че страната държеше мажоритарния дял. По същото време колективът вдигаше стачки, тъй като не приемаше частниците. Възстановиха ме в Новотела, само че като изпълнителен шеф дружно с Хрони Хронев. Трябваше да успокояваме пристрастеностите, само че ситуацията беше неспасяемо. Изкарахме три месеца. Хрони отиде на работа в хотел „ Марица “, а аз - в „ Санкт Петербург “.
А по кое време решихте да се занимавате със земеделие?
Първо с братята ми открихме магазин за хранителни артикули. После единият предложи да гледаме ябълки и взехме 20 декара, въпреки всичко сме селски рожби, закърмени с обич към земята. Нямахме опит, само че се учехме. Постепенно стигнахме до 100 декара - гледахме и най-новите сортове, само че и от добре познатите остарели. Участвахме по европейски стратегии. Постепенно купувахме техника, направихме камера за предпазване. Беряхме по 500-600 тона ябълки и давахме самун на 50 служащи. Имахме клиенти от цялата страна. От няколко години аз се отдръпнах от бизнеса, който двамата ми братя, дружно с единия ми племенник и брачната половинка му, не престават да водят сполучливо. Когато навърших 70 години, завърших и с политическите си задължения - първо напуснах Българска социалистическа партия, а след това и АБВ. Сега имам повече време за околните си и за себе си.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ