Наско от Б.Т.Р издаде пред в. "Шоу" една от най-дълго пазените тайни на бандата
Атанас Пенев е от тези хора, които елементарно основават чувството за другарство. Печелят естествено сърцата на хората – със успокоение, финес и нюх към красивото – освен в музиката, само че и като човешки качества. Често и неслучайно го назовават благородник в рока. Спокойствието му в живота печели доста другари, а темпераментните осъществявания от сцената – безчет фенове. Потвърждение за последното ще бъде и идният близо 3-часов концерт на Б.Т.Р „ Невидими стени ” на 29 март в зала 1 на НДК, когато групата ще показа най-популярните си песни и новия си албум. Ще отпразнува и своята 25-а годишнина. Рокаджиите се приготвят за безкомпромисна класа във всички съставни елементи – музика, тон, визия, шоу, въодушевление, динамичност и мултимедия. Гост-музиканти ще бъдат Ясен Велчев („ Те ”), Антоний Георгиев („ Ахат ”) и Добромир Поликов. Дългоочакваното музикално събитие е и първата независима изява на огромна сцена на Б.Т.Р за последните 3 години. Албумът им „ Невидими стени ” включва 10 песни – всички по музика и текст на Славчо Николов, като се изключи въздействащия текст на Александър Петров към песента, основана за артиста Христо Мутафчиев. Очаквано пилотният сингъл от албума „ Моята мощ ” оглави и музикалните ранглисти, а режисьор на лентата със сюжет, покрай екшън драма, е дело на Асен Блатечки. В прям и ухилен диалог пред националното издание Наско споделя освен страсти, само че прави и същинска словесна еквилибристика с паралелите в живота си.
- Наско, следващият огромен концерт за Б.Т.Р следва – на 29 март. Толкова години на сцената изморяват ли или в противен случай? Далеч съм и от мисълта, че можем да приказваме за клопката на рутината…
- В никакъв случай (усмихва се). Рутина, рутина, само че знаеш ли… постоянно преди да излезем на сцена, по-специално аз, имам една такава особена тресчица. Вълнение, което е доста ползотворно и хубаво. Ако изгубим и тази страст, значи започваме да възприемаме всичко като работа, не като наслаждение и правене на изкуство. Даже този иден концерт изисква не обичайното старание от нас, а доста повече, тъй като той ще е самобитна премиера и на 60% от песните от новия ни албум. Трябва да се представим почтено и на доста високо равнище, да осъществим песните съвършено!
- Тази тресчица, за която приказваш, дори може да бъде и доста симпатична, стига да е овладяна страстта в нея, другояче може да докара много неприятности от вида на загуба на глас от вълнение…
- О, да, има и много такива случаи, само че Слава Богу, да чукна на дърво, на мен не ми се е случвало нещо сходно. Но да, вълнението, изключително когато си по-млад, е доста сериозен капан, в който можеш да попаднеш. От друга страна пък, той те и държи в кондицията, която би трябвало да се стремиш да поддържаш. Адреналинът те тресе и си кадърен на чудеса!
Групата твори музика към този момент 25 години
- А има ли групата някакви специфични ритуали или обичаи, които следва преди сцена през годините?
- Нямаме нещо толкоз особено, сходно на обред, който се съблюдава постоянно, тъй като без него кой знае какво би се случило. Не, ние не сме суеверни, само че пък имаме една особеност – постоянно преди сцена си приказваме смехории. Просто тъй като човек би трябвало да излиза постоянно в положително въодушевление, с цел да го съобщи и на хората. Опитваме се да сме радостни. Денят преди концерта пък, персонално аз се старая да приказвам по-малко, с цел да си почива гласът. Разбира се, поддържаме и добра физическа кондиция, без която каквото и да е не би се получило – тя е половината от целия развой.
- Какво смешно си казахте последно, помниш ли?
- Честно казано не, само че нещата, които си разменяме, не са безусловно избрани вицове или изрази. Различно е. По някой път е анекдот, различен път е преживелица, трети път е нещо, което сме видели, чули. Даже не е толкоз значимо какво казваш, а по какъв начин го казваш – по този начин, че всичко да бъде радостно (смее се), това е концепцията.
- Обръщайки взор обратно, евентуално има планина от концерти… Някои си водят статистика на изявите, други складират чувства и мемоари. При теб по какъв начин е?
- В интерес на истината ние не сме от артистите, които си водят точна статистика за концертите и участията, огромни или дребни. Помня по какъв начин в самото начало имахме малко концерти, само че бяхме и към момента никому незнайна група, само че пък свирехме съвсем всеки ден по клубове. И тогава правихме приблизително по към 200 изяви на година. Сега клубните ни участия са редуцирани съвсем до хигиеничен най-малко – вършим го за развлечение. Но концертите пък са доста повече, в сравнение с бяха, когато бяхме млади. За 25 години, откогато сме на сцената, евентуално приблизително сме имали по към 100-ина участия на година. Много са в действителност и Слава Богу, че аз не съм отмъстителен и помня единствено хубавите концерти, неприятните виждам да ги не помни. Разбира се, човек би трябвало да помни грешките, тъй като те го развиват в вярната посока.
- Разбира се! Особено когато в комплект с това е въоръжен с чудесна самоирония!
- (смее се) Абсолютно. Човек би трябвало да умее да се забавлява в последна сметка и да не се взима на съществено. Спомням си дори един случай, за който сме си говорили с теб преди време – защото аз доста късно станах водач, някъде към 30-те, първата година, когато взех брошура, имахме две турнета едно в друго и съвсем не се прибирахме.
Не давах на
никой да ми
кара колата!
Много ми хареса да карам и навъртях към 100 000 за едно лято. В Стара Загора ни спря един служител на реда. Бяхме с две коли, цялостни с техниката. И ни сподели: „ Превишихте скоростта”. Отвърнах: „ Щом по този начин сте отчели, няма проблем”. Видя ми името, не знаеше кои сме, не бяхме доста известни тогава, само че сподели: „ Наско, ти що по този начин бързо караш? С какво се занимавате?”. „ Музиканти сме”, давам отговор аз. „ Какво свирите?”, попита. „ Рокендрол”, викаме ние. „ Добре де, къде ви е певицата?”. „ Аз съм певицата”, изненадах го и много се смяхме. А в действителност аз бях направил нарушаване, превишавайки скоростта, надлежно имах санкция и акт. Но е хубаво, когато е радостно. Днес към този момент ни разпознават съвсем на всички места. Славата обаче има доста страни, освен хубави и ненапълно е тежко задължение. Когато всички те познават, не можеш да си позволиш неща, които за естествения човек са напълно естествени. Аз, да вземем за пример, си вървя по анцунг из целия квартал, всички ме познават, само че не можеш да се прибереш пийнал и да заспиш пред вратата, нали по този начин (смее се).
- Не е доста целесъобразно!
- Никак дори (смее се). От тази позиция човек е добре да се преценява, да се пази. Затова и самоиронията е нещо доста хубаво – тъй като не ти разрешава да си мислиш, че си кой знае какво. Никой не е по-голям от хляба. За страдание обаче в България, която е доста дребна страна, има доста такива образци.
- От оня миг с първото нарушаване зад кормилото до ден-днешен са минали не малко години, сигурно и не малко навъртян километраж. А случвало ли се е различен път нещо сходно на пътя?
- За благополучие не. Опитваме се да сме образцови водачи. Не споделям, че не вършим неточности, само че през последните 15-ина години, откогато сме всички в един бус, и се сменяме на шофьорското място, отговорността е доста по-голяма. Все отново ти возиш своите сътрудници и би трябвало да си деликатен, да не излагаш на заплаха, с изключение на себе си, най-много и тях. С годините ставаме все по-образцови по тази тематика. Сега, случвало се е от време на време, когато бързаме, да караме и малко по-бързо, не сме съвършени, то такива и няма. Онова, което сигурно сме разбрали, е, че би трябвало да се бърза постепенно (усмихва се). От другото просто няма смисъл – изцепките и геройствата на пътя.
- Особено пък, говорейки за това, че сме дребна страна, в която нравите са много изострени. Май тъкмо водачите най-често се оказват нарицателно за спецификите на родния нрав?!
- (смее се) Така е, да. Ние обаче, нашите характери не ги демонстрираме на пътя. Опитваме се да проявим темперамент, сила и хъс единствено на сцената и в музиката. Но ти си права за това, че това, което се случва на пътя, в действителност е отражение и на всичко останало. В този смисъл мен най-вече ме нервират хората с капаци на очите, които не гледат отвън себе си и личния си кръг. В последна сметка сме общество и всяко едно деяние има въздействие върху близките.
Дразни ме и
простотията -
има я във всяка
страна
само че може би при нас е малко по-характерна (смее се). Балканска обстановка. Простотията я има и на пътя, и в магазина, и на опашките, на всички места, само че ме нервира, когато става дума за учебно заведение, за деца, за обучение. Човек би трябвало да си дава сметка за това, най-много, в случай че е обществена персона. Тогава, каквото и да кажеш, или направиш, има въздействие, изключително върху младежите, които са като попивателни. Ако си кумир на младите, би трябвало да даваш образец със своето държание за това кое е положително и кое неприятно, а не противоположното.
И четиримата са примерни водачи на пътя, когато се сменят зад кормилото, пътувайки из цялата страна.
- Ти си един благородник в рока, а крайностите, за които приказваме, са към този момент безапелационна наклонност, изключително при подрастващите, които елементарно и несъмнено ги следват като модел!
- Много е елементарно да се следва нещо сходно. А аз дори няма и по какъв начин да чуя сходни текстове, нито държание, просто тъй като човек бяга интуитивно от това, което го нервира. Нито чалгата, нито рапът са моята музика. Но в редките случаи, когато въпреки всичко попадам на някакви екземпляри, съм много изумен от това до каква степен може да стигне самичък човек. И не го споделям с раздразнение. Просто приказваме единствено за търсене на на ниска цена метод за привличане на внимание. Но колкото по-бързо привличаш внимание към себе си, толкоз по-бързо ще го загубиш – потвърдена и наложителна причинност. И другото е, че –
доста по-лесно
е да научиш
някого на неприятно,
в сравнение с
хубаво
Лично за мен летвата в музиката е операта, чисто музикантски видяно. Красиво е – и като игра, и като музика. Но, с цел да мога да усетя цялостната хубост на симфоничната музика, персонално на мен ми трябваха доста години. И чак през последните 10-15 започнах да разбирам какво показва тя. Човек се учи, до момента в който е жив. Да, в миналото имаше цензура – никога не желая това време да се връща, само че от другата страна автоцензурата на музикалните редактори, да вземем за пример, е наложителна. Затова и по БНР в никакъв случай няма да чуеш сходна музика. Там в действителност работят хора, които знаят кое е хубаво и кое пошло; кое има стойност, и кое не; кое е музика и кое нейно сходство.
- А не е ли най-фрапантно това, че се злоупотребява напълно умишлено с родния ни език – жаргони, диалекти, чуждици?!
- Така е, факт. Затова за мен постоянно е изключително впечатляващо, когато видя отсреща ерудиран човек, който умее да се показва и да приказва на всевъзможни тематики, в същото време да го прави на верен български език. Голяма наслада е сходно другарство. Останалото е откровена тъга. За всеки трен си има пасажери, няма проблем, само че дано се знае на всяка музика, текст и нота къде й е мястото. Едното е халтура, другото просвета, доста е елементарно!
- Като човек, който е бил наставник в музикални риалити формати, по какъв начин оценяваш настоящата селекция на гении?
- Сега, около писането на албума, съм много претрупан, нямам доста опция да проследявам всичко, само че мисля, че хванах по един епизод от „ Гласът на България” и „ Като две капки вода” и добих визия. Да, има доста надарени деца, само че несъмнено, има и такива, които не получават това, което в действителност заслужават, както и такива, които получават „ ДА”, когато заслужават „ НЕ”. Но това е персоналното ми мнение, а знаеш, че когато става дума за изкуство, нещата постоянно са субективни.
- Имало ли е в миналото интервал, когато дружно с групата или пък независимо си се замислял да твориш и живееш отвън рамките на родината?
- Имахме такава опция, да, като група. Още при започване на кариерата си, когато се оформихме като тайфа, откакто ни събра френски управител. Пътувахме няколко години поред на фестивали във Франция – на огромни подиуми. А в България към момента бяха доста смутни времена. Беше доста забавно за нас и показателно. Честно казано, за едни 5 минути тогава се бяхме замислили дали да не останем във Франция, тъй като в мига, в който се явим като емигранти, заявявайки, че не желаеме да останем, щяха да ни пуснат незабавно по чисто политически аргументи.
Веднага щяха да
ни вземат и да ни
дадат паспорти
Но след тези 5 минути просто си казахме, че би трябвало да останем в България, да вършим нашата музика и да се опитваме да помогнем. Винаги сме били оптимисти в това да създадем по този начин, че България да има положителни музиканти. Не да бягаме. И не съжаляваме нито за тази позиция, нито за решението. От друга страна, си давам сметка, че оптимизмът, за жалост, се изпарява през годините, малко по-малко, и се замества с лек скептицизъм, което също не е вярно. Затова и евентуално обичаме да споделяме, че живеем в най-прекрасната страна, само че страната ни е може би най-слабата в света.
- Вечната тематика за оптимизма и песимизма… Но центърът не се ли измества все по-често в посока конформизъм?
- Може би ще се наложи да стане някаква гражданска война, в случай че нещата не се подобрят бързо. Не знам… Не желая да политиканствам по никакъв метод. Говоря за гражданска гражданска война, не за политическа, тъй като такава няма кой да поведе, най-малко към този момент. А народът, като го поизмъчат още малко, самичък ще въстане, ще се вдигне и ще тръгне в тази посока.
- А публиката – тя една и съща ли е през годините или и тя претърпява някакви метаморфози?
- Честно казано мисля, че е една и съща. На концертите аз безусловно се лаская с всичките тези хора, казвайки, че ние имаме една от най-интелигентните публики в страната. При нас не се постанова нито защита да се намесва, нито някой на някого да споделя какво да прави. Хората постоянно са наясно защо са пристигнали, че са на рок концерт, знаят по какъв начин да се държат и се забавляват от сърце.
- Музиката постоянно ли се оказва като избавителна броня, даже и в сложни житейски моменти?
- (усмихва се) Много хубаво съпоставяне. Да, такава е, несъмнено. Винаги, когато има сложен интервал, даже и да не е рисков, когато сме на сцената, постоянно се оправяме. Тя внася доста живителна страст, един необикновен адреналин. Самият факт, че ти даваш от себе си, а получаваш доста повече насреща, те прави повече от Супермен на сцената! Наистина е ужасно възприятие! И нееднократно ми се е случвало да се просълзя от реакцията на хората, което е показателно.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Наско, следващият огромен концерт за Б.Т.Р следва – на 29 март. Толкова години на сцената изморяват ли или в противен случай? Далеч съм и от мисълта, че можем да приказваме за клопката на рутината…
- В никакъв случай (усмихва се). Рутина, рутина, само че знаеш ли… постоянно преди да излезем на сцена, по-специално аз, имам една такава особена тресчица. Вълнение, което е доста ползотворно и хубаво. Ако изгубим и тази страст, значи започваме да възприемаме всичко като работа, не като наслаждение и правене на изкуство. Даже този иден концерт изисква не обичайното старание от нас, а доста повече, тъй като той ще е самобитна премиера и на 60% от песните от новия ни албум. Трябва да се представим почтено и на доста високо равнище, да осъществим песните съвършено!
- Тази тресчица, за която приказваш, дори може да бъде и доста симпатична, стига да е овладяна страстта в нея, другояче може да докара много неприятности от вида на загуба на глас от вълнение…
- О, да, има и много такива случаи, само че Слава Богу, да чукна на дърво, на мен не ми се е случвало нещо сходно. Но да, вълнението, изключително когато си по-млад, е доста сериозен капан, в който можеш да попаднеш. От друга страна пък, той те и държи в кондицията, която би трябвало да се стремиш да поддържаш. Адреналинът те тресе и си кадърен на чудеса!
Групата твори музика към този момент 25 години
- А има ли групата някакви специфични ритуали или обичаи, които следва преди сцена през годините?
- Нямаме нещо толкоз особено, сходно на обред, който се съблюдава постоянно, тъй като без него кой знае какво би се случило. Не, ние не сме суеверни, само че пък имаме една особеност – постоянно преди сцена си приказваме смехории. Просто тъй като човек би трябвало да излиза постоянно в положително въодушевление, с цел да го съобщи и на хората. Опитваме се да сме радостни. Денят преди концерта пък, персонално аз се старая да приказвам по-малко, с цел да си почива гласът. Разбира се, поддържаме и добра физическа кондиция, без която каквото и да е не би се получило – тя е половината от целия развой.
- Какво смешно си казахте последно, помниш ли?
- Честно казано не, само че нещата, които си разменяме, не са безусловно избрани вицове или изрази. Различно е. По някой път е анекдот, различен път е преживелица, трети път е нещо, което сме видели, чули. Даже не е толкоз значимо какво казваш, а по какъв начин го казваш – по този начин, че всичко да бъде радостно (смее се), това е концепцията.
- Обръщайки взор обратно, евентуално има планина от концерти… Някои си водят статистика на изявите, други складират чувства и мемоари. При теб по какъв начин е?
- В интерес на истината ние не сме от артистите, които си водят точна статистика за концертите и участията, огромни или дребни. Помня по какъв начин в самото начало имахме малко концерти, само че бяхме и към момента никому незнайна група, само че пък свирехме съвсем всеки ден по клубове. И тогава правихме приблизително по към 200 изяви на година. Сега клубните ни участия са редуцирани съвсем до хигиеничен най-малко – вършим го за развлечение. Но концертите пък са доста повече, в сравнение с бяха, когато бяхме млади. За 25 години, откогато сме на сцената, евентуално приблизително сме имали по към 100-ина участия на година. Много са в действителност и Слава Богу, че аз не съм отмъстителен и помня единствено хубавите концерти, неприятните виждам да ги не помни. Разбира се, човек би трябвало да помни грешките, тъй като те го развиват в вярната посока.
- Разбира се! Особено когато в комплект с това е въоръжен с чудесна самоирония!
- (смее се) Абсолютно. Човек би трябвало да умее да се забавлява в последна сметка и да не се взима на съществено. Спомням си дори един случай, за който сме си говорили с теб преди време – защото аз доста късно станах водач, някъде към 30-те, първата година, когато взех брошура, имахме две турнета едно в друго и съвсем не се прибирахме.
Не давах на
никой да ми
кара колата!
Много ми хареса да карам и навъртях към 100 000 за едно лято. В Стара Загора ни спря един служител на реда. Бяхме с две коли, цялостни с техниката. И ни сподели: „ Превишихте скоростта”. Отвърнах: „ Щом по този начин сте отчели, няма проблем”. Видя ми името, не знаеше кои сме, не бяхме доста известни тогава, само че сподели: „ Наско, ти що по този начин бързо караш? С какво се занимавате?”. „ Музиканти сме”, давам отговор аз. „ Какво свирите?”, попита. „ Рокендрол”, викаме ние. „ Добре де, къде ви е певицата?”. „ Аз съм певицата”, изненадах го и много се смяхме. А в действителност аз бях направил нарушаване, превишавайки скоростта, надлежно имах санкция и акт. Но е хубаво, когато е радостно. Днес към този момент ни разпознават съвсем на всички места. Славата обаче има доста страни, освен хубави и ненапълно е тежко задължение. Когато всички те познават, не можеш да си позволиш неща, които за естествения човек са напълно естествени. Аз, да вземем за пример, си вървя по анцунг из целия квартал, всички ме познават, само че не можеш да се прибереш пийнал и да заспиш пред вратата, нали по този начин (смее се).
- Не е доста целесъобразно!
- Никак дори (смее се). От тази позиция човек е добре да се преценява, да се пази. Затова и самоиронията е нещо доста хубаво – тъй като не ти разрешава да си мислиш, че си кой знае какво. Никой не е по-голям от хляба. За страдание обаче в България, която е доста дребна страна, има доста такива образци.
- От оня миг с първото нарушаване зад кормилото до ден-днешен са минали не малко години, сигурно и не малко навъртян километраж. А случвало ли се е различен път нещо сходно на пътя?
- За благополучие не. Опитваме се да сме образцови водачи. Не споделям, че не вършим неточности, само че през последните 15-ина години, откогато сме всички в един бус, и се сменяме на шофьорското място, отговорността е доста по-голяма. Все отново ти возиш своите сътрудници и би трябвало да си деликатен, да не излагаш на заплаха, с изключение на себе си, най-много и тях. С годините ставаме все по-образцови по тази тематика. Сега, случвало се е от време на време, когато бързаме, да караме и малко по-бързо, не сме съвършени, то такива и няма. Онова, което сигурно сме разбрали, е, че би трябвало да се бърза постепенно (усмихва се). От другото просто няма смисъл – изцепките и геройствата на пътя.
- Особено пък, говорейки за това, че сме дребна страна, в която нравите са много изострени. Май тъкмо водачите най-често се оказват нарицателно за спецификите на родния нрав?!
- (смее се) Така е, да. Ние обаче, нашите характери не ги демонстрираме на пътя. Опитваме се да проявим темперамент, сила и хъс единствено на сцената и в музиката. Но ти си права за това, че това, което се случва на пътя, в действителност е отражение и на всичко останало. В този смисъл мен най-вече ме нервират хората с капаци на очите, които не гледат отвън себе си и личния си кръг. В последна сметка сме общество и всяко едно деяние има въздействие върху близките.
Дразни ме и
простотията -
има я във всяка
страна
само че може би при нас е малко по-характерна (смее се). Балканска обстановка. Простотията я има и на пътя, и в магазина, и на опашките, на всички места, само че ме нервира, когато става дума за учебно заведение, за деца, за обучение. Човек би трябвало да си дава сметка за това, най-много, в случай че е обществена персона. Тогава, каквото и да кажеш, или направиш, има въздействие, изключително върху младежите, които са като попивателни. Ако си кумир на младите, би трябвало да даваш образец със своето държание за това кое е положително и кое неприятно, а не противоположното.
И четиримата са примерни водачи на пътя, когато се сменят зад кормилото, пътувайки из цялата страна.
- Ти си един благородник в рока, а крайностите, за които приказваме, са към този момент безапелационна наклонност, изключително при подрастващите, които елементарно и несъмнено ги следват като модел!
- Много е елементарно да се следва нещо сходно. А аз дори няма и по какъв начин да чуя сходни текстове, нито държание, просто тъй като човек бяга интуитивно от това, което го нервира. Нито чалгата, нито рапът са моята музика. Но в редките случаи, когато въпреки всичко попадам на някакви екземпляри, съм много изумен от това до каква степен може да стигне самичък човек. И не го споделям с раздразнение. Просто приказваме единствено за търсене на на ниска цена метод за привличане на внимание. Но колкото по-бързо привличаш внимание към себе си, толкоз по-бързо ще го загубиш – потвърдена и наложителна причинност. И другото е, че –
доста по-лесно
е да научиш
някого на неприятно,
в сравнение с
хубаво
Лично за мен летвата в музиката е операта, чисто музикантски видяно. Красиво е – и като игра, и като музика. Но, с цел да мога да усетя цялостната хубост на симфоничната музика, персонално на мен ми трябваха доста години. И чак през последните 10-15 започнах да разбирам какво показва тя. Човек се учи, до момента в който е жив. Да, в миналото имаше цензура – никога не желая това време да се връща, само че от другата страна автоцензурата на музикалните редактори, да вземем за пример, е наложителна. Затова и по БНР в никакъв случай няма да чуеш сходна музика. Там в действителност работят хора, които знаят кое е хубаво и кое пошло; кое има стойност, и кое не; кое е музика и кое нейно сходство.
- А не е ли най-фрапантно това, че се злоупотребява напълно умишлено с родния ни език – жаргони, диалекти, чуждици?!
- Така е, факт. Затова за мен постоянно е изключително впечатляващо, когато видя отсреща ерудиран човек, който умее да се показва и да приказва на всевъзможни тематики, в същото време да го прави на верен български език. Голяма наслада е сходно другарство. Останалото е откровена тъга. За всеки трен си има пасажери, няма проблем, само че дано се знае на всяка музика, текст и нота къде й е мястото. Едното е халтура, другото просвета, доста е елементарно!
- Като човек, който е бил наставник в музикални риалити формати, по какъв начин оценяваш настоящата селекция на гении?
- Сега, около писането на албума, съм много претрупан, нямам доста опция да проследявам всичко, само че мисля, че хванах по един епизод от „ Гласът на България” и „ Като две капки вода” и добих визия. Да, има доста надарени деца, само че несъмнено, има и такива, които не получават това, което в действителност заслужават, както и такива, които получават „ ДА”, когато заслужават „ НЕ”. Но това е персоналното ми мнение, а знаеш, че когато става дума за изкуство, нещата постоянно са субективни.
- Имало ли е в миналото интервал, когато дружно с групата или пък независимо си се замислял да твориш и живееш отвън рамките на родината?
- Имахме такава опция, да, като група. Още при започване на кариерата си, когато се оформихме като тайфа, откакто ни събра френски управител. Пътувахме няколко години поред на фестивали във Франция – на огромни подиуми. А в България към момента бяха доста смутни времена. Беше доста забавно за нас и показателно. Честно казано, за едни 5 минути тогава се бяхме замислили дали да не останем във Франция, тъй като в мига, в който се явим като емигранти, заявявайки, че не желаеме да останем, щяха да ни пуснат незабавно по чисто политически аргументи.
Веднага щяха да
ни вземат и да ни
дадат паспорти
Но след тези 5 минути просто си казахме, че би трябвало да останем в България, да вършим нашата музика и да се опитваме да помогнем. Винаги сме били оптимисти в това да създадем по този начин, че България да има положителни музиканти. Не да бягаме. И не съжаляваме нито за тази позиция, нито за решението. От друга страна, си давам сметка, че оптимизмът, за жалост, се изпарява през годините, малко по-малко, и се замества с лек скептицизъм, което също не е вярно. Затова и евентуално обичаме да споделяме, че живеем в най-прекрасната страна, само че страната ни е може би най-слабата в света.
- Вечната тематика за оптимизма и песимизма… Но центърът не се ли измества все по-често в посока конформизъм?
- Може би ще се наложи да стане някаква гражданска война, в случай че нещата не се подобрят бързо. Не знам… Не желая да политиканствам по никакъв метод. Говоря за гражданска гражданска война, не за политическа, тъй като такава няма кой да поведе, най-малко към този момент. А народът, като го поизмъчат още малко, самичък ще въстане, ще се вдигне и ще тръгне в тази посока.
- А публиката – тя една и съща ли е през годините или и тя претърпява някакви метаморфози?
- Честно казано мисля, че е една и съща. На концертите аз безусловно се лаская с всичките тези хора, казвайки, че ние имаме една от най-интелигентните публики в страната. При нас не се постанова нито защита да се намесва, нито някой на някого да споделя какво да прави. Хората постоянно са наясно защо са пристигнали, че са на рок концерт, знаят по какъв начин да се държат и се забавляват от сърце.
- Музиката постоянно ли се оказва като избавителна броня, даже и в сложни житейски моменти?
- (усмихва се) Много хубаво съпоставяне. Да, такава е, несъмнено. Винаги, когато има сложен интервал, даже и да не е рисков, когато сме на сцената, постоянно се оправяме. Тя внася доста живителна страст, един необикновен адреналин. Самият факт, че ти даваш от себе си, а получаваш доста повече насреща, те прави повече от Супермен на сцената! Наистина е ужасно възприятие! И нееднократно ми се е случвало да се просълзя от реакцията на хората, което е показателно.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ