Еврото не е дъжд от злато, но някои правят кариери с катастрофичните сценарии
*Атанас Пеканов е вицепремиер в четири служебни държавни управления сред 2021 и 2023 година, назначени от президента Румен Радев. По обучение е икономист, докторант към Виенския университет по стопанска система и бизнес. Позицията е препечатана от Facebook профила на Пеканов.
В последните години България организира седем парламентарни избори (твърде много), на които партии, написали най-отгоре на стратегиите си, че желаят да вкарат еврото (възможно най-бързо), събираха голямо болшинство. Дебати във връзка с въвеждането на еврото може да има и в последните години се проведоха десетки, в случай че не стотици полемики, уточнения, телевизионни разисквания.
Но повярвайте ми, диспути с тези, които настояват, че " ще спасявате банкрута на Франция " (смешно е, само че това ни го споделят най-малко от 10 години), " ще давате дарове на Гърция " (Германия завоюва пари за заемите към Гърция по време на дълговата рецесия, единствено че с години специалистите не могат да изчислят дали са 2 или 4 милиарда), че " ЕЦБ ще утвърждава бюджета " (няма такава процедура, това и в този момент се прави от ЕК), че " бюджетът ще бъде лимитиран от ЕЦБ " (но в това време ще трупаме големи дефицити в еврозоната?!),
" ще ви замразят спестяванията и ще ви ги вземат "..., са безсмислени. Това е като да слушате имунизираните депутати на " Възраждане " да ви изясняват какъв брой са страшни имунизациите. Ако някой е решил да вземем за пример да стане евродепутат или да направи кариера на ефирен специалист евроскептик, колкото и отчети да му напишете, няма да достигнете до средата, по тази причина цялото упражнение няма необикновен смисъл.
Още по тематиката
9 май 2025 19:38
Икономически има резонни причини и " за ", и " срещу " да се включиш във валутен съюз или той да не е резистентен. Сериозни икономисти са дискутирали другите условия и салдото сред плюсове и минуси. Но тези, които са вложили целия си политически път да ви убеждават какъв брой пропаднала е Европа, до момента в който подписват контракти за другарство с Русия и чупят по улиците на София, не са измежду тях.
Различни отзиви може да има и не трябва да ги пренебрегваме. Но би трябвало да забележим и действителността и изискванията на България, които са характерни - както и във всяка друга обособена страна, по тази причина съпоставения с Швеция, Дания, Англия или Руанда са едва съответстващи.
За България изгодите са повече от рисковете - заради присъединяване ни във валутен ръб, размера на стопанската система ни, настоящата ни интеграция в Европейски Съюз, геополитическите опасности пред нас, структурата на българската финансова система и историята на банкови провали, апетита на непознатите вложители (а и изразеното предпочитание на българския бизнес и синдикатите) предвид на всички тези процеси.
Ползите не са манна небесна и не са автоматизирани или безпределни, само че са явни - място на масата, където другояче взимат решения вместо теб, икономисване на някои разноски, отбрана от бурите на международната стопанска система, спомагателни отбрани на банковата система, желанието на непознати вложители да имат пред себе си предвидимост и сигурност, повишението на кредитния рейтинг и репутацията на страната ни. Срещу тях се развиват катастрофични сюжети за двойно повдигане на цените и банкрут на страната с най-нисък дълг в Европейски Съюз, завършек на Европейски Съюз и така нататък, които са меко казано хипотетични и с които можем да се плашим не до 2026, а до 2056.
Страховете на българските жители не са безпочвени - в един интервал на промяна постоянно има рискове и опасности, изключително в стопанска система с малко играчи. Един ред институции би трябвало да се стегнат и да си свършат работата, с цел да не се осъществя точно това - далавера или измами към хората, изключително върху най-уязвимите - пенсионери, по-малки обитаеми места. Спекула за жалост има, откогато светът съществува.
Животът е обвързван с опасности всеки един ден и в случай че обещаваме, че няма такива, залъгваме хората, също както в случай че им обещаваме, че от еврозоната ще потече дъжд от злато. Но в случай че желаеме да се развиваме напред, по път, който явно се споделя от голямо болшинство български жители - идващ ни до стандартите на живот в Европейски Съюз, би трябвало да вървим по стъпките това да се случи. А не с години да се бавим и да се чудим, до момента в който светът върви напред, а ние постоянно желаеме да му кажем - чакай, забави.
В последните години България организира седем парламентарни избори (твърде много), на които партии, написали най-отгоре на стратегиите си, че желаят да вкарат еврото (възможно най-бързо), събираха голямо болшинство. Дебати във връзка с въвеждането на еврото може да има и в последните години се проведоха десетки, в случай че не стотици полемики, уточнения, телевизионни разисквания.
Но повярвайте ми, диспути с тези, които настояват, че " ще спасявате банкрута на Франция " (смешно е, само че това ни го споделят най-малко от 10 години), " ще давате дарове на Гърция " (Германия завоюва пари за заемите към Гърция по време на дълговата рецесия, единствено че с години специалистите не могат да изчислят дали са 2 или 4 милиарда), че " ЕЦБ ще утвърждава бюджета " (няма такава процедура, това и в този момент се прави от ЕК), че " бюджетът ще бъде лимитиран от ЕЦБ " (но в това време ще трупаме големи дефицити в еврозоната?!),
" ще ви замразят спестяванията и ще ви ги вземат "..., са безсмислени. Това е като да слушате имунизираните депутати на " Възраждане " да ви изясняват какъв брой са страшни имунизациите. Ако някой е решил да вземем за пример да стане евродепутат или да направи кариера на ефирен специалист евроскептик, колкото и отчети да му напишете, няма да достигнете до средата, по тази причина цялото упражнение няма необикновен смисъл.
Още по тематиката
9 май 2025 19:38
Икономически има резонни причини и " за ", и " срещу " да се включиш във валутен съюз или той да не е резистентен. Сериозни икономисти са дискутирали другите условия и салдото сред плюсове и минуси. Но тези, които са вложили целия си политически път да ви убеждават какъв брой пропаднала е Европа, до момента в който подписват контракти за другарство с Русия и чупят по улиците на София, не са измежду тях.
Различни отзиви може да има и не трябва да ги пренебрегваме. Но би трябвало да забележим и действителността и изискванията на България, които са характерни - както и във всяка друга обособена страна, по тази причина съпоставения с Швеция, Дания, Англия или Руанда са едва съответстващи.
За България изгодите са повече от рисковете - заради присъединяване ни във валутен ръб, размера на стопанската система ни, настоящата ни интеграция в Европейски Съюз, геополитическите опасности пред нас, структурата на българската финансова система и историята на банкови провали, апетита на непознатите вложители (а и изразеното предпочитание на българския бизнес и синдикатите) предвид на всички тези процеси.
Ползите не са манна небесна и не са автоматизирани или безпределни, само че са явни - място на масата, където другояче взимат решения вместо теб, икономисване на някои разноски, отбрана от бурите на международната стопанска система, спомагателни отбрани на банковата система, желанието на непознати вложители да имат пред себе си предвидимост и сигурност, повишението на кредитния рейтинг и репутацията на страната ни. Срещу тях се развиват катастрофични сюжети за двойно повдигане на цените и банкрут на страната с най-нисък дълг в Европейски Съюз, завършек на Европейски Съюз и така нататък, които са меко казано хипотетични и с които можем да се плашим не до 2026, а до 2056.
Страховете на българските жители не са безпочвени - в един интервал на промяна постоянно има рискове и опасности, изключително в стопанска система с малко играчи. Един ред институции би трябвало да се стегнат и да си свършат работата, с цел да не се осъществя точно това - далавера или измами към хората, изключително върху най-уязвимите - пенсионери, по-малки обитаеми места. Спекула за жалост има, откогато светът съществува.
Животът е обвързван с опасности всеки един ден и в случай че обещаваме, че няма такива, залъгваме хората, също както в случай че им обещаваме, че от еврозоната ще потече дъжд от злато. Но в случай че желаеме да се развиваме напред, по път, който явно се споделя от голямо болшинство български жители - идващ ни до стандартите на живот в Европейски Съюз, би трябвало да вървим по стъпките това да се случи. А не с години да се бавим и да се чудим, до момента в който светът върви напред, а ние постоянно желаеме да му кажем - чакай, забави.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ