Атанас Месечков и д-р Неделя Щонова са една от големите

Атанас Месечков и доктор Неделя Щонова са една от огромните изненади в този сезон на „ Денсинг старс “. Изненадата, несъмнено, идва поради доктор Щонова, тъй като с невероятните умения на дансинга на Наско сме осведомени от дълго време. Както е добре известно – той не е пропущал сезон на танцовото шоу.

В неговия живот отвън дансинга обаче, тестванията са почнали още от детските години. Наско е понесъл доста болежка – от всевъзможен темперамент. И през днешния ден, когато самият той е татко, картинката към този момент е доста друга. Той самият е различен. А признанията, които прави в този пределно откровен разговор, безспорно ще разсънят мнения, реакции, дейности.

– Наско, по какъв начин се чувстваш след тази жестока травма, която получи неотдавна в „ Денсинг старс “?

– Имам счупена костица, която е нефункционална кост. Докторът, който се грижи за мен, ще приказва в шоуто по тази тематика. Хубавото в тази ситуация е, че мога да продължа да танцувам.

– Ще танцуваш със счупена костица?

– Да, няма заплаха да стане нещо по-сериозно или да се повреди самия крайник. Единственото неразположение е, че имам болежка и тя е много сериозна. Тази костица би трябвало да се извади след предаването.

Докторите споделят, че болката в този момент ще отмине след 12 дни и аз нямам самообладание това време да мине, с цел да мога да продължа обикновено да създавам.

– Имал ли си отвън „ Денсинг старс “ лоши травми като професионален танцьор?

– Имал съм, да. Даже и много по-сериозни контузии от тази. По време на едно от международните шампионати, на които сме си партнирали с Ани Дончева, съм танцувал с извадена капачка на коляното. Травми има постоянно, когато се танцува, само че те би трябвало да се преодоляват, с цел да продължим.

– Партньорката ти в „ Денсинг старс “ – доктор Неделя Щонова към този момент се оправя изненадващо добре със дилемите си. Ти по какъв начин мислиш?

– Впечатлен съм! За възрастта, на която е доктор Щонова и това, че до момента не е влизала в сходен интензитет на тренировки, тя безусловно заслужава нашите аплодисменти – и тя, и всички останали участници, влезнали като непрофесионалисти в това шоу. Полагат огромен труд за нелеката задача всеки вторник да имат танц, който да е заслужен за жестоката конкуренция.

Не е загадка за никого, че този път прослойка е доста мощен. Нито една друга година не сме имали толкоз равнопоставен каст – а аз съм бил във всички сезони на шоуто досега. Нивото в този момент е толкоз високо, че всички сме напрегнат и никой не знае какво ще се случи в идващия епизод.

– Има ли истина в това, че с цел да може да влезе в този с сериозен интензитет, доктор Щонова се подлага на нечовечен, дори спартански режим?

– Не виждам да е на някакъв спартански режим (усмихва се). По-скоро тя има доста мощна дисциплинираност към това да желае нещата да се получават по допустимо най-хубавия метод, доколкото е допустимо.

Забелязвам обаче, че тя не се храни доста, тъй като си мисли, че за поддръжките би трябвало да си доста фитнат, само че аз се пробвам да преборя това в нея. Все отново би трябвало да имаме сили посредством храната, с цел да съумяваме.

– Наскоро след един вълнуващ валс, който изтанцувахте, пристрастеностите очевидно по този начин се развихриха, че доктор Щонова те зашлеви на сцената пред всички. Този пестник същински ли беше?

– Шамарът беше идея от хореографията ни. С нея постоянно вършим по този начин, че да има, въпреки всичко, и някаква задявка за фена, актьорска игра. Тази сцена беше тъкмо такава. След този пестник обаче, започнаха да ни пишат на всички места по медиите, само че ние го одобряваме с усмивка.

– Интересно ми е какво мисли за всичко това и твоята брачна половинка Кремена?

– Тя е в цялостния развой на основаването на хореографиите, дори с доктор Щонова към този момент станаха и приятелки. Д-р Щонова се познава и с децата ни, доста се харесаха взаимно.

Всички сме се отдали на този развой, тъй като това предаване лишава доста огромна част от нашето персонално време. Аз повеждам и децата, и жена си на подготовка, тъй като хем е хубаво да видят кое по какъв начин се основава, хем на мен ми е прелестно, че сме дружно, тъй като другояче доста не присъствам от у дома в този интервал. Те доста се радват!

Жена ми е на всеки един лайф, децата са пред тв приемника. После ме разпитват доста, като се приберем и на другия ден ставането за учебно заведение им е по-сложно, тъй като не са се наспали (смее се). Много е прочувствено!

Преди 10 години, когато участвах още веднъж в „ Денсинг старс “, бях още ерген, беше напълно друго, тъй като никой не те чака. Сега, когато имам подкрепата на фамилията си, чувството в действителност е доста скъпо.

– Да се върнем на болката, която си се научил да преодоляваш толкоз философски. Когато си бил напълно дребен, си претърпял случай, поради който е трябвало да попадаш в ръцете на пластични хирурзи. От тогава ли датира тази толерантност към болката?

– Това, което казваш е по този начин, да. Болките, в действителност, са нашите уроци по пътя, който сме минали. Отделно те са пътят, който би трябвало да осъзнаем. Трябва да осъзнаем и по какъв начин да преработваме дадена болежка, тъй като когато това се случи по верния метод, можем да превъзмогнем и другото – отхвърли, обидата.

Една болежка може да е и физическа, психическа и вербална – от недоразумение, да вземем за пример. Важно е човек да осъзнава, че минава неслучайно през това. Когато съм получил тези мощни болки, за които приказваш, съм бил в действителност доста дребен – едвам на 6 годинки – и не е имало по какъв начин да ги преработя.

Но до ден-днешен, когато се върна към тях, знам, че всичко това са били едни уроци, които просто са ме създали доста по-силен – и като темперамент, и като човек. Станах и надалеч по-издръжлив!

Знаеш, че някои хора ги боли и от една пъпка. Аз просто станах по-силен в личния си живот. Тези болки ме накараха да мисля за всяко едно нещо по бездънен метод, а не да ги виждам единствено на повърхността.

Разликата от това, което е било преди 10 или 20 години за мен особено за „ Денсинг старс “, е че съм осъзнал, че желая да сътворявам изкуство. Стремя се да го сътворявам за хората, а не толкоз за оценките, за битката или надпреварата. Такъв беше предишният Наско, който главно се състезаваше.

Тогава се борех непременно, желаех да надвивам, да бъда най-хубавият, най-доказалият се. Но с времето и с помощта на фамилията си открих, че доста по-ценно е да докоснеш с изкуството си, в сравнение с да се фиксираш в нещо, което може и да не е твое. А и да не приказваме, че особено за формата, без да звучи безсрамно от моя страна, считам, че съм докоснал хората с това, което върша на дансинга.

– И въпреки всичко, спортния детайл го има, няма по какъв начин да не покачва адреналина и при вас с доктор Щонова. Мислите за огромната победа предполагам?

– Наистина не си мислим за това. Много е друго нашето чувство. Ако ме беше питала преди 10 години, сигурно щях да ти отговоря с „ ДА “, само че в този момент е радикално друго. Знаеш ли, че аз дори не си знам оценките от журито в нито един от лайфовете.

– Сериозно?

– Абсолютно! За първа година аз не знам и танците на другите. Пределно фокусиран съм единствено в това, което желая да предам от дансинга. И мисля, че това си проличава на екран.

Образът ми преди беше малко по-детски – бях извънредно упорит, в този момент това е безусловно противоположното. Когато имаш семейство, няма друга купа, която може да ти направи деня по-хубав.

– Извън шоуто какво следва за теб? Ще се включиш ли в още някой забавен план?

– Интересното при мен, не знам дали знаеш, е, че от четири години насам се занимава и с маркетинг в здравната сфера. Имам печатно издание, ориентирано към медицински експерти.

Черешката на тортата е проектът „ Растем дружно “, който е подсилен и от Министерство на здравеопазването и образованието – това е авторската ми книга, ориентирана към деца, които да се оправят по-лесно с сложните житейски обстановки, в които биха попаднали.

След „ Денсинг старс “ животът продължава по този начин, както е бил и преди този момент. Стискай ми палци да продължа да давам всичко от себе си и да радваме хората!

Интервю на Анелия ПОПОВА