Атанас Хранов разкрива тайнствен морски свят
Атанас Хранов ще показа новата си изложба-живопис и пластика „ Пристанища " през днешния ден от 18:30 часа в галерия-музей „ Филипополис ". Пловдивчани и посетители на града ще имат опцията да се потопят в тайнствения морски свят и да се насладят на живописните платна и пластиките на именития художник.
Вдъхновен от творбите на Хранов, Александър Секулов написа стихотворението „ Вълните са последното пристанище ".
Вълните са последното
пристанище, въпреки все
още да не го приемаш.
Ти още вярваш в прилива
и отлива, ти още дишаш
радостно със вятъра…
Когато всичко се успокои
във теб, когато хоризонта
се трансформира на зеница
и ти си единствено кръг,
пулсиращ кръг на
светлината,
ще чуеш по какъв начин шуми кръвта -
това последно корабоплаване,
наречено от теб, само че не за теб.
И няма нищо по-самотно
от глас на мъж, изправен
против личната кръв -
родината, която те гълтам,
пристанище, което те изпраща,
небето, измежду което се издигаш,
предходния живот изгубил,
изгубил себе си изцяло,
даже не можеш да си спомниш
дали си бил и бил ли си въобще,
достигнал нищото и огрян.
И на никое място не ще
отплаваш към този момент,
тъй като самичък си се
трансформирал на
пристанище за другите,
които викат в тъмното,
които чакат твоето
избавление, с цел да живеят дълго
те самите.
Вдъхновен от творбите на Хранов, Александър Секулов написа стихотворението „ Вълните са последното пристанище ".
Вълните са последното
пристанище, въпреки все
още да не го приемаш.
Ти още вярваш в прилива
и отлива, ти още дишаш
радостно със вятъра…
Когато всичко се успокои
във теб, когато хоризонта
се трансформира на зеница
и ти си единствено кръг,
пулсиращ кръг на
светлината,
ще чуеш по какъв начин шуми кръвта -
това последно корабоплаване,
наречено от теб, само че не за теб.
И няма нищо по-самотно
от глас на мъж, изправен
против личната кръв -
родината, която те гълтам,
пристанище, което те изпраща,
небето, измежду което се издигаш,
предходния живот изгубил,
изгубил себе си изцяло,
даже не можеш да си спомниш
дали си бил и бил ли си въобще,
достигнал нищото и огрян.
И на никое място не ще
отплаваш към този момент,
тъй като самичък си се
трансформирал на
пристанище за другите,
които викат в тъмното,
които чакат твоето
избавление, с цел да живеят дълго
те самите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ