Атанас Хранов: Всички ние сме аргонавти, които пътуват през върховете и спадовете си
Атанас Хранов открива следващата си вълнуваща галерия " Сънят на аргонавта " през днешния ден - 13 май, в столичната изложба " Ракурси ". Художникът демонстрира 18 произведения - две от тях са с по-големи мащаби 135/200 см и 135/135 см., а другите са в нормалните за пловдивчанина формати. Експозицията може да бъде прегледана до 9 юни.
Прочетете още
-Г-н Хранов,какво ще види публиката в новата ви галерия?
- Този път са единствено живопис главните неща, има някои и от моите обекти, само че те са вън от тематиката. Заглавието " Сънят на аргонавта " пристигна естествено от Александър Секулов, който най-упорито продължава да ми оказва помощ и да написа текстовете към изложбите. Да е жив и здрав този аргонавт! Картините ми са въодушевени от вътрешните светове, страховете, успехите, върховете и спадовете, през които всеки търсещ човек минава. И в действителност като се замисля, не сме ли ние аргонавти? Малко закъснели в историята, само че в последна сметка не е ли същото? Плаването, откриването, стремежът да събереш най-големите герои на твоя транспортен съд " Арго ", извадени от себе си, естествено! Тях няма от кое място да ги вземеш с изключение на от душата си. Е тук-таме идват отнякъде, както в тази ситуация със Секулов. После идва търсенето на това златно руно, което се оказва безусловно ефимерна големина и стойност, тъй като в последна сметка в самия мит няма благополучен край.
- Означава ли това, че постоянно хората са устремени и търсят нещо, което се оказва една заблуда, една безсмислена цел?
- То това е забавното, че в последна сметка задачата може би не е оправдана, само че пътят е значим. Докато стигнеш до тази цел, ти, минавайки по пътя към нея, в действителност натрупваш още доста други цели. И евентуално те са доста по-важни и по-интересни от едно златно руно.
- Към тези цели ли е устремено вашето друго пътешестване - търсенето?
- Да, търсенето в неговото разнообразие, тъй като в него има и тази напориста експанзия да преодолееш себе си, само че също по този начин има и този по-сдържан спокоен боязън от неуспеха, от някаква неустановеност ще успееш ли или не. Тези неща вървят ръка за ръка. В последна сметка, както е споделил класикът Секулов - с цел да развиеш нещо, първо би трябвало нещо да навиеш. И това е безусловно правилно. За да разбиеш и една теза, първо би трябвало да навиеш нещо в себе си, тъй че да стигнеш до нея.
- Какво вижда капитанът от носа на кораба, когато пътува към тази своя си цел?
- Вижда себе си - обезверен облик, формиран от доста елементи, от доста детайли. Защото когато си против себе си, няма от кого да се криеш и няма пред кого да се представяш в по-добра светлина. Такъв си, какъвто си.
- Как човек съумява да се пребори със своите страхове, със самотата, по какъв начин ги преодолява? Успява ли?
- Трябва да съумява, задължен е, тъй като другояче историята няма да върви напред, а ще замръзне на едно място. Това да преодолееш себе си е най-силното предизвикателство.
- А по какъв начин се случва това през изкуството, тъй като евентуално там съпротивата е още по-силна?
- Така е. Истината е обаче, че няма точна рецепта. Става по на-различни способи - от време на време и Господ оказва помощ, а в други случаи е резултат от дебелоглав. Даже доста постоянно е въпрос напук. Много е елементарно да се откажеш и да потърсиш някаква по-стандартна орис и път. Но когато го приемеш това като задача, не като работа и средство за оцеляване, нещата стоят по различен метод. Между другото Мирослава Кацарова беше споделила нещо, което доста ми харесва: " Това да завършваш нещата, е едно особено качество, което да го имаш. Да ги измисляш и да ги формулираш е едно, само че да ги закараш до сполучлив край, това към този момент е едно особено качество ". Точно по този начин е.
- Тоест вашите картини са облеченият във форма и цвят развой, в който опознавате своя вътрешен свят, своите съмнения и търсения?
- Точно по този начин и това е всичко, което съм навил в себе си живеейки, с цел да го развия след това в изкуство. Надявам се публиката да открие в тези картини това дълбокото и съкровеното, което съм разкрил от себе си. Дай боже да ги докосна. Иначе като всеки човек на изкуството и аз преминавам през своите съмнения и настроения. Особено поради това, че имах инциденти с напредването си с картините. Развали се бусът ми и се наложи да диря помощ. Едно такова неуместно стичане на събитията малко разсейва, само че както виждате остарялото момче, аргонавтът, няма да се съобщи. Ще посрещна гостите си, ще си поговорим и всичко ще бъде наред.
- Приемате ли сходни случки като знаци?
- Предпочитам да го приема като битова преживелица, а след това ще мисля дали е било знак. На мен на няколко пъти са ми се случвали такива неща и са били знаци. Имам една доста емблематична история. Пътувах към Варна, с цел да прибера една галерия, на която не се беше продала нито една работа. Придвижвах се аз бледен, без никакво въодушевление. Навън бе горещо. Бръмчах към Варна и след Бургас има едни възвишения с доста завои нещо сподели " пук " и колата отпътува. Приятел ми оказа помощ - откри пътна помощ и сервиз в Бургас. Майсторът за секунди в профил повредата и даже не ми взе пари. Колата се оправи, само че аз към този момент бях в такова въодушевление, че си споделих: " а, не, не ме интересува, отивам в Созопол при капитан бате Стефко да изпия едно узо. Кой ще прибира изложбата, не ми пука ". Видяхме се, поговорихме, пийнахме, хапнахме и на другия ден си взех количката и се прибрах в Пловдив. Зарязах картините. Ден по-късно обядвам в едно ресторантче и се обажда галеристката от Варна и споделя, че е продала една картина. Зарадвах се доста и взех решение да почерпя. Поръчах една бира на чужд за мен човек. Още не я бяха донесли и звъни галеристката отново: " Наско, продадох още две ". В последна сметка до края на деня 70 % от изложбата бе продадена. Ето след тази преживелица по какъв начин да не кажеш, че няма знаци?
Прочетете още
-Г-н Хранов,какво ще види публиката в новата ви галерия?
- Този път са единствено живопис главните неща, има някои и от моите обекти, само че те са вън от тематиката. Заглавието " Сънят на аргонавта " пристигна естествено от Александър Секулов, който най-упорито продължава да ми оказва помощ и да написа текстовете към изложбите. Да е жив и здрав този аргонавт! Картините ми са въодушевени от вътрешните светове, страховете, успехите, върховете и спадовете, през които всеки търсещ човек минава. И в действителност като се замисля, не сме ли ние аргонавти? Малко закъснели в историята, само че в последна сметка не е ли същото? Плаването, откриването, стремежът да събереш най-големите герои на твоя транспортен съд " Арго ", извадени от себе си, естествено! Тях няма от кое място да ги вземеш с изключение на от душата си. Е тук-таме идват отнякъде, както в тази ситуация със Секулов. После идва търсенето на това златно руно, което се оказва безусловно ефимерна големина и стойност, тъй като в последна сметка в самия мит няма благополучен край.
- Означава ли това, че постоянно хората са устремени и търсят нещо, което се оказва една заблуда, една безсмислена цел?
- То това е забавното, че в последна сметка задачата може би не е оправдана, само че пътят е значим. Докато стигнеш до тази цел, ти, минавайки по пътя към нея, в действителност натрупваш още доста други цели. И евентуално те са доста по-важни и по-интересни от едно златно руно.
- Към тези цели ли е устремено вашето друго пътешестване - търсенето?
- Да, търсенето в неговото разнообразие, тъй като в него има и тази напориста експанзия да преодолееш себе си, само че също по този начин има и този по-сдържан спокоен боязън от неуспеха, от някаква неустановеност ще успееш ли или не. Тези неща вървят ръка за ръка. В последна сметка, както е споделил класикът Секулов - с цел да развиеш нещо, първо би трябвало нещо да навиеш. И това е безусловно правилно. За да разбиеш и една теза, първо би трябвало да навиеш нещо в себе си, тъй че да стигнеш до нея.
- Какво вижда капитанът от носа на кораба, когато пътува към тази своя си цел?
- Вижда себе си - обезверен облик, формиран от доста елементи, от доста детайли. Защото когато си против себе си, няма от кого да се криеш и няма пред кого да се представяш в по-добра светлина. Такъв си, какъвто си.
- Как човек съумява да се пребори със своите страхове, със самотата, по какъв начин ги преодолява? Успява ли?
- Трябва да съумява, задължен е, тъй като другояче историята няма да върви напред, а ще замръзне на едно място. Това да преодолееш себе си е най-силното предизвикателство.
- А по какъв начин се случва това през изкуството, тъй като евентуално там съпротивата е още по-силна?
- Така е. Истината е обаче, че няма точна рецепта. Става по на-различни способи - от време на време и Господ оказва помощ, а в други случаи е резултат от дебелоглав. Даже доста постоянно е въпрос напук. Много е елементарно да се откажеш и да потърсиш някаква по-стандартна орис и път. Но когато го приемеш това като задача, не като работа и средство за оцеляване, нещата стоят по различен метод. Между другото Мирослава Кацарова беше споделила нещо, което доста ми харесва: " Това да завършваш нещата, е едно особено качество, което да го имаш. Да ги измисляш и да ги формулираш е едно, само че да ги закараш до сполучлив край, това към този момент е едно особено качество ". Точно по този начин е.
- Тоест вашите картини са облеченият във форма и цвят развой, в който опознавате своя вътрешен свят, своите съмнения и търсения?
- Точно по този начин и това е всичко, което съм навил в себе си живеейки, с цел да го развия след това в изкуство. Надявам се публиката да открие в тези картини това дълбокото и съкровеното, което съм разкрил от себе си. Дай боже да ги докосна. Иначе като всеки човек на изкуството и аз преминавам през своите съмнения и настроения. Особено поради това, че имах инциденти с напредването си с картините. Развали се бусът ми и се наложи да диря помощ. Едно такова неуместно стичане на събитията малко разсейва, само че както виждате остарялото момче, аргонавтът, няма да се съобщи. Ще посрещна гостите си, ще си поговорим и всичко ще бъде наред.
- Приемате ли сходни случки като знаци?
- Предпочитам да го приема като битова преживелица, а след това ще мисля дали е било знак. На мен на няколко пъти са ми се случвали такива неща и са били знаци. Имам една доста емблематична история. Пътувах към Варна, с цел да прибера една галерия, на която не се беше продала нито една работа. Придвижвах се аз бледен, без никакво въодушевление. Навън бе горещо. Бръмчах към Варна и след Бургас има едни възвишения с доста завои нещо сподели " пук " и колата отпътува. Приятел ми оказа помощ - откри пътна помощ и сервиз в Бургас. Майсторът за секунди в профил повредата и даже не ми взе пари. Колата се оправи, само че аз към този момент бях в такова въодушевление, че си споделих: " а, не, не ме интересува, отивам в Созопол при капитан бате Стефко да изпия едно узо. Кой ще прибира изложбата, не ми пука ". Видяхме се, поговорихме, пийнахме, хапнахме и на другия ден си взех количката и се прибрах в Пловдив. Зарязах картините. Ден по-късно обядвам в едно ресторантче и се обажда галеристката от Варна и споделя, че е продала една картина. Зарадвах се доста и взех решение да почерпя. Поръчах една бира на чужд за мен човек. Още не я бяха донесли и звъни галеристката отново: " Наско, продадох още две ". В последна сметка до края на деня 70 % от изложбата бе продадена. Ето след тази преживелица по какъв начин да не кажеш, че няма знаци?
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ