Атанас Драмов е треньорът, донесъл първия трофей в историята на

...
Атанас Драмов е треньорът, донесъл първия трофей в историята на
Коментари Харесай

Атанас Драмов пред Efirbet: Локо е властелинът на Пловдив, но дербито с много публика ми липсва

Атанас Драмов е треньорът, донесъл първия трофей в историята на пловдивското Локо. Под негово управление тимът става и първият от „ Б “ група, който подвига Купата на България (бел.ред тогава Купа на руската армия). На 1 юни 1983 година Локо победи след победа с 3:1 над Чирпан. Три седмици по-рано отборът печели правото да играе на финала след незабравим успех с 3:2 над ЦСКА в Ихтиман. През 1992 година Драмов, който е прочут като Големия Джеймс, извежда Локомотив и до бронзовите медали в елита.
В изявление за Атанас Драмов приказва за мощния сезон на обичания си клуб и се връща към паметни мачове от треньорското си време на „ Лаута “.
Г-н Драмов, благодаря Ви, че приехте поканата ни за диалог. Наскоро навършихте 78 години, по какъв начин се чувствате?
Благодаря и аз, че ме потърсихте. Да речем, че се усещам в положително положение на духа в този момент предвид на това, че се наложи за един месец да ми създадат три интервенции. Излизам на разходки, срещам се с другари, виждам доста футбол по малкия екран.
Вашият Локомотив изигра прелестен сезон и приключи на второ място. Как приемате този триумф?
Честно казано, Локомотив надмина моите упования. Аз преди сезона не мислех, че можем да вземем сребърните медали, само че с играта си момчетата демонстрираха, че ги заслужават. Това е голямо достижение. Жалко, че не можахме още веднъж да вдигнем и Купата, само че най-малко отпаднахме почтено и с гордо вдигнати глави след продължения в Разград, тъй че не може да приказваме за отчаяние.
Няма по какъв начин по-късно второ място да не сте се сетили за първите сребърните медали на Локо през далечната 1973-та година. Бихте ли сравнили оня Локо със настоящия?
Двете достижения са превъзходни и исторически, заслуга на две огромни генерации. Не може да се вършат съпоставения, защото става въпрос за разнообразни времена. През 1973-та второто място на Локо бе еднакво на купа, защото по това време първенци ставаха единствено ЦСКА и Левски, а в тройката влизаха само столични отбори. Само през един път през 70-те години Локомотив, само че от София, наруши шампионската надмощие на двата гранда. Помня обаче, че в интервала 1968/1980 Локомотив Пловдив е единственият недодялан тим, който е завършвал в Топ 3 на елита. Освен второто място, имаме и две бронзови оценки – през 1969-а и 1974-та.
Какво Ви харесва в сегашния Локомотив Пловдив?
Харесва ми, че играе като колектив и като тим. Дори и звездите са в услуга на колектива. Харесва ми, че има доста локомотивци на „ Лаута “ - в състава, в треньорския щаб, в управлението.
Какво мислите за Александър Тунчев?
Той се оправи чудесно в първия си сезон като старши треньор. Пое тима в хода на шампионата, само че резервира игровото му равнище и го изведе до второто място. Това демонстрира какъв брой верен избор е направило управлението в деликатния миг след напускането на Акрапович.
Локо е господарят на Пловдив през последните години. Това ласкае ли Ви?
Вижте, без мощен Ботев няма мощен Локомотив, а без мощен Локомотив няма мощен Ботев. През годините е имало интервали, в които единият клуб е превъзхождал другия, само че най-важното е, че дербито на Пловдив е събирало доста аудитория и постоянно се е превръщало във футболен празник. Иначе ми е прелестно, че Локо е властелинът на Пловдив сега, само че се надявам да бъде овладяна пандемията и почитателите още веднъж да се любуват на този популярен мач, защото дербито без доста аудитория ми липсва.
Ще успее ли Локо да отбрани позициите си и през идващия сезон?
Ще е доста мъчно, тъй като тимът подвигна високо летвата. Всичко зависи от това дали ще може да надгради. Защото основата я имаме, само че следва да забележим по какъв начин ще се оправим с надграждането.
Г-н Драмов, какво Ви направи усещане през миналото състезание?
Не бива да сме крайни в оценките, защото сезонът бе необикновен поради вируса. В тези комплицирани и „ заболели “ времена за живот, на напред във времето за всеки е да оцелее. Освен това, знаете, че и дълго време нямаше аудитория на трибуните, а без аудитория няма спектакли. Аз персонално чаках повече от ЦСКА-София, защото като бяха създали добра селекция и имаха положителни треньори. Моят Локомотив, Арда и ЦСКА 1948 се показаха над упованията, до момента в който при Лудогорец не виждам нещо ново в спортно-технически аспект. Набраната инерция от предни години още разрешава на разградчани да подвигат купа след купа.
Но това като че ли не е хубаво за родния футбол?
Разбира се, че не хубаво. От една страна неналичието на огромна конкуренция не води до качество, а въпреки това пречи и на Лудогорец да се развива. И това се вижда най-добре по време на неговите мачове в Европа. Там Лудогорец губи точки или записва загуби от тимове, които би трябвало да побеждава, поради вложенията в клуба и модела за правене на футбол в клуба през последните години.
Ще успее ли Вашият съгражданин Ясен Петров да изправи националния тим на крайници?
Познавам Ясен на първо място като човек, само че през последните години изгубих взор върху неговата треньорската работа, защото беше в Китай. Но той натрупа опит и зрялост, среща се в една прелестна възраст за треньорската специалност, а и настрана обича да работи с млади играчи и има верен метод към тях. Най-важното в този момент е Ясен да бъде оставен да работи на мира, хората от БФС да му имат доверие, да го поддържат и да са търпеливи. С оглед на обстановката не трябва да имаме огромни упования към държавния ни отбор, с цел да не претърпим голямо отчаяние.
За край. Мачовете с ЦСКА в Ихтиман и Чирпан за Купата ли са тези, които постоянно ще помните през треньорския си престой в Локомотив?
Още два бих добавил към тях. Дни откакто бихме Чирпан и вдигнахме Купата, приехме Черноморец в съдбоносен бараж за влизане в “А “ група. Бяхме изгубили с 1:2 в Бургас, на наш терен, обаче ги надиграхме тотално, само че завършихме 0:0. Някъде четох, че сме уцелили осем греди, само че аз мисля, че бяха четири. Отделно вратарят им Шейтанов правеше чудеса, или вадеше положения, или ние го целихме с топката, само че тя по този начин и не пожела да влезе във вратата. На 16 септември 1976 година пък за Купата на УЕФА победихме на градския стадион в Пловдив Цървена звезда с 2:1. Това бе също огромен мач на Локо, само че за жалост и тогава пропускахме, и удряхме греди. На реванша изгубихме с 1:4 и отпаднахме.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР