Атанас Далчев: Тайният баща на новите алтернативни поети
Атанас Далчев е един от най-големите поети на България, това е несъмнено – освен на XX век, а изобщо.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Михаил Неделчев, книжовен критик, политик и държавник.
На днешния ден се навършват 118 години от рождението на Атанас Далчев. Поетът е роден на 12 юни 1904 година в Солун, в заможно семейство. Баща му е един от видните български жители по това време и става народен представител в Отоманския парламент по времето на Хуриета. Той е един от представителите на българското малцинство и като подобен, цялото му семейство живее известно време в Цариград.
Безкрайно забавни са цариградските мемоари на Атанас Далчев, въпреки и сбити. След това, фамилията се мести в София, където построяват една дребна къщурка в настоящия център на града, описа пред БГНЕС проф. Неделчев, припомняйки, че дребните книжки със стихотворения на Далчев вършат голямо усещане и той основава така наречен предметна поезия.
Атанас Далчев, Димитър Панталеев, Георги Караиванов основават цяла тенденция в актуалната българска лирика. Същевременно той е доста добър преводач и превежда една новела на Сартр (Жан-Пол Сартр – бел. ред.), това е и една от първите изявления на Сартр още от 1945-46 година. След 9 септември е в огромна степен отхвърлен от дейната литературна активност, не е репресиран, само че е отхвърлен. Защото се счита, че тази лирика се занимава с религиозна тема, с нереална проблематика. Това, несъмнено е безусловно погрешна визия, тъй като поезията на Далчев е същинска, тя споделя за участта на елементарния човек с доста висок промисъл, съобщи проф. Михаил Неделчев.
Чак през 1965 година той още веднъж е върнат в литературата, с помощта на Георги Джагаров, който доста интензивно съдействаше за неговото връщане в литературата, напомни проф. Неделчев и продължи:
Имаше доста опозиция против това, само че от самото начало ние знаехме, че Атанас Далчев е тайният татко на многото нови различни поети – на поети, които не се подчиняваха на нормите на социализма. Именно тогава Атанас Далчев издаде своите популярни бележки – къси, критически, метафизичен – даже, пейзажни фрагменти, които са извънредно мощни и авторитетни. Те се четат и до ден сегашен, преиздават се.
Тогава той написа и няколко стихотворения и остава неговата популярна фраза, с която отговаряше на обвиняванията, че печата и издава единствено хубави стихотворния: „ Не, аз просто пиша единствено хубавите си стихотворния ”.
Според проф. Неделчев, Далчев е и много добър критик, тъй като дружно с Димитър Петров пишат една популярна публикация против Николай Лилиев – „ Мъртва лирика ”, която провокира голяма дискусия сред списанието на Владимир Василев „ Златорог ” и списанието на проф. Александър Балабанов „ Развигор ”.
Следите от въздействието на поезията на Далчев могат да се търсят в поезията на Иван Цанев, на Екатерина Йосифова, на Борис Христов.
Но това въздействие е разследване на неговия висок морал – книжовен, пък и чисто човешки. Това е въздействие, което оказва неговата изразност, тъй като тази предметна поезия има прелестна изразност, която се помни. Образност – различна на символизма, непозната на символистическата изразност. Тя се основава на напълно съответни наблюдения, разясни проф. Михаил Неделчев.
Литературният критик е безапелационен, че Далчев не е бил неразрешен.
Той по-скоро беше подценяван и изхвърлен. Истинските поети – даже в края на 40-те – 60-те години, знаеха кой е Атанас Далчев, знаеха за високата стойност на неговата лирика. Той скрито влияеше, присъстваше, без значение от това, че за него не се говореше. След връщането си в поезията, връщането си в настоящия книжовен живот, за Далчев стартира да се написа, издадоха се дребни книжки върху неговата лирика, имаше преиздания на неговите бележки, фрагменти.
В умозаключение проф. Неделчев бе безапелационен, че тези, които четат лирика, които се интересуват от литература, те доста добре знаят кой е Атанас Далчев. /БГНЕС
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Михаил Неделчев, книжовен критик, политик и държавник.
На днешния ден се навършват 118 години от рождението на Атанас Далчев. Поетът е роден на 12 юни 1904 година в Солун, в заможно семейство. Баща му е един от видните български жители по това време и става народен представител в Отоманския парламент по времето на Хуриета. Той е един от представителите на българското малцинство и като подобен, цялото му семейство живее известно време в Цариград.
Безкрайно забавни са цариградските мемоари на Атанас Далчев, въпреки и сбити. След това, фамилията се мести в София, където построяват една дребна къщурка в настоящия център на града, описа пред БГНЕС проф. Неделчев, припомняйки, че дребните книжки със стихотворения на Далчев вършат голямо усещане и той основава така наречен предметна поезия.
Атанас Далчев, Димитър Панталеев, Георги Караиванов основават цяла тенденция в актуалната българска лирика. Същевременно той е доста добър преводач и превежда една новела на Сартр (Жан-Пол Сартр – бел. ред.), това е и една от първите изявления на Сартр още от 1945-46 година. След 9 септември е в огромна степен отхвърлен от дейната литературна активност, не е репресиран, само че е отхвърлен. Защото се счита, че тази лирика се занимава с религиозна тема, с нереална проблематика. Това, несъмнено е безусловно погрешна визия, тъй като поезията на Далчев е същинска, тя споделя за участта на елементарния човек с доста висок промисъл, съобщи проф. Михаил Неделчев.
Чак през 1965 година той още веднъж е върнат в литературата, с помощта на Георги Джагаров, който доста интензивно съдействаше за неговото връщане в литературата, напомни проф. Неделчев и продължи:
Имаше доста опозиция против това, само че от самото начало ние знаехме, че Атанас Далчев е тайният татко на многото нови различни поети – на поети, които не се подчиняваха на нормите на социализма. Именно тогава Атанас Далчев издаде своите популярни бележки – къси, критически, метафизичен – даже, пейзажни фрагменти, които са извънредно мощни и авторитетни. Те се четат и до ден сегашен, преиздават се.
Тогава той написа и няколко стихотворения и остава неговата популярна фраза, с която отговаряше на обвиняванията, че печата и издава единствено хубави стихотворния: „ Не, аз просто пиша единствено хубавите си стихотворния ”.
Според проф. Неделчев, Далчев е и много добър критик, тъй като дружно с Димитър Петров пишат една популярна публикация против Николай Лилиев – „ Мъртва лирика ”, която провокира голяма дискусия сред списанието на Владимир Василев „ Златорог ” и списанието на проф. Александър Балабанов „ Развигор ”.
Следите от въздействието на поезията на Далчев могат да се търсят в поезията на Иван Цанев, на Екатерина Йосифова, на Борис Христов.
Но това въздействие е разследване на неговия висок морал – книжовен, пък и чисто човешки. Това е въздействие, което оказва неговата изразност, тъй като тази предметна поезия има прелестна изразност, която се помни. Образност – различна на символизма, непозната на символистическата изразност. Тя се основава на напълно съответни наблюдения, разясни проф. Михаил Неделчев.
Литературният критик е безапелационен, че Далчев не е бил неразрешен.
Той по-скоро беше подценяван и изхвърлен. Истинските поети – даже в края на 40-те – 60-те години, знаеха кой е Атанас Далчев, знаеха за високата стойност на неговата лирика. Той скрито влияеше, присъстваше, без значение от това, че за него не се говореше. След връщането си в поезията, връщането си в настоящия книжовен живот, за Далчев стартира да се написа, издадоха се дребни книжки върху неговата лирика, имаше преиздания на неговите бележки, фрагменти.
В умозаключение проф. Неделчев бе безапелационен, че тези, които четат лирика, които се интересуват от литература, те доста добре знаят кой е Атанас Далчев. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ