Захарова обвини България и Турция заради атаките срещу руския град Туапсе
Атаките с дронове против съветския град Туапсе и последвалите пожари в нефтени обекти се трансфораха освен в тематика за сигурността, само че и в мотив за остри политически обвинявания. Най-силният акцент в изказванията на съветското външно министерство падна върху ролята на черноморските страни от НАТО, в това число България и Турция.
Официалният представител на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова упрекна двете страни, че посредством политическата си и военна поддръжка за Украйна на процедура спомагат за нанасянето на вреди върху Черно море. Според нея финансирането, доставките на оръжие и осведомителната поддръжка за Киев водят до дейности, които имат директно отражение върху морето, което омива и техните крайбрежия, предава ТАСС.
Захарова сложи въпроса дали в България и Турция въобще се осъзнава, че сходна поддръжка може да има екологични последствия за района. Тя подчертава и върху метода, по който се изразходват обществени средства, като попита дали данъкоплатците в тези страни са наясно защо се употребяват средствата, насочвани към Киев, в това число към украинската президентска администрация на улица „ Банкова “.
Тези изказвания идват на фона на ескалираща обстановка в Туапсе, където от средата на април се правят поредност от офанзиви с безпилотни летателни апарати. Първите удари стартират на 16 април, когато противовъздушната защита съумява да прихване част от дроновете, само че парчета падат върху индустриални и жилищни зони. Загиват двама души, в това число дете, а десетки здания – учебни заведения, инфраструктура и елементи от пристанището – са развалени.
В резултат на офанзивите избухват пожари в морския терминал и в обекти, свързани с нефтопродукти. В гасенето вземат участие десетки екипи и техника, а след това е формирано дело за терористичен акт. Разследването цели да откри отговорността на украински военни формирования.
Няколко дни по-късно, на 20 април, следва нов удар, който още веднъж подпалва терминала в пристанището. Пожарът продължава съвсем пет дни. В този интервал в града се следи явлението „ черен дъжд “, породено от горящите нефтопродукти. Измерванията демонстрират превишения на нездравословни субстанции като бензол, ксилол и сажди.
Ситуацията се усложнява в допълнение, когато в морето край пристанището е намерено нефтено леке с повърхност към 10 хиляди квадратни метра. Започва интервенция по ограничение на разлива посредством бонови заграждения, профилирана техника и разчистване на нечистите води и почви. Нефтепродукти доближават и до река Туапсе, което постанова спомагателни защитни ограничения. Лошото време и проливните дъждове затрудняват дейностите на избавителните екипи.
На 28 април следва нова офанзива, този път против нефтопреработвателен цех. В резултат избухва пожар, при който пламнал петрол се разлива по пътища и доближава до жилищни здания. Част от жителите са евакуирани, водоснабдяването е прекратено, а учебните заведения са затворени. Властите приканват хората да не излизат на открито и да употребяват защитни средства поради нечистия въздух.
Руският президент Владимир Путин разяснява, че офанзивите против гражданска инфраструктура са опит на Украйна да компенсира загубите си на фронта, само че съгласно него „ това няма да промени нищо “. Той акцентира и риска от съществени екологични последствия, изключително при удари по енергийни обекти.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков добави, че офанзивите против нефтени уреди основават в допълнение напрежение на международните пазари на горива, които към този момент са под напън поради обстановката в Ормузкия пролив.
На този декор Захарова упрекна Запада, че пренебрегва екологичните вреди по Черноморското крайбрежие. Според нея повредите по морската инфраструктура са довели до разлив на нефтопродукти в Черно море, а реакцията на Европейския съюз и НАТО е безмълвие.
В Туапсинския регион е въведено изключително състояние. На място е изпратен министърът на изключителните обстановки Александър Куренков, който декларира, че обстановката е под надзор, само че остава напрегната. Властите поддържат подготвеност за нови удари и разполагат спомагателни средства за ограничение на възможни нови разливи.
Към 29 април пожарът в нефтопреработвателния цех е локализиран, само че следствията от офанзивите – както инфраструктурни, по този начин и екологични – не престават да бъдат овладявани. На този декор политическите обвинявания, ориентирани към страни като България и Турция, трансформират обстановката от местен случай в по-широк геополитически спор с екологично измерение.
Източник " Гласове "
