Атаките през последните седмици от йеменските хуси срещу кораби, преминаващи

Атаките през последните седмици от йеменските хуси против кораби, преминаващи през протока Баб ел-Мандеб, ускориха апелите във Вашингтон за мощен боен отговор на Съединени американски щати, ориентиран към иранските проксита - и към самия Иран, написа в " Чатъм хаус ".

Длъжностни лица в Министерството на защитата, както и висши офицери в американската войска показаха угриженост по отношение на това, което считат за относително нерешителен отговор на Съединени американски щати на офанзивите на хутите.

Това следва предлагането на сенатор Том Котън за " огромно възмездие " против иранци, настоящи в Ирак и Сирия и претендентът за президент Тим Скот, който предлага " атакуване на Иран, а освен хранилища в Сирия " по време на републиканските диспути.

Вярно е, че иранските пари, оръжия и образование са разрешили на хусите и други подкрепяни от Техеран милиции в района да подхващат комплицирани офанзиви против американски личен състав и ползи в Ирак, Сирия, Червено море и другаде. Но апелите за кинетичен отговор против Иран допускат, че възпирането на Съединени американски щати е извънредно незадоволително. Изглежда по-точно да се каже, че е отслабено, само че не съдбовно.

Основни ползи на Съединени американски щати

Основните ползи на Америка в Близкия изток стартират с поддържането на свободата на търговия и мореплаване в район, който е цялостен със стратегически естествени запаси и дом на сериозни директни точки в световното мореплаване и търговия.

Атаките на хусите провокираха този главен интерес. Застрахователните награди за боен риск се покачиха за комерсиалните пътища в Червено море, както и цената на корабоплаването.

Но опасността не съставлява забележителна рецесия, в мащаба на пандемията от COVID-19 да вземем за пример, нито ще има поради лимитираните благоприятни условия на хусите. Съединени американски щати събраха интернационална морска коалиция за стабилизиране на обстановката, убиха 10 бойци на хусите и потопиха три от техните лодки. Накратко, опасността на хусите би трябвало да се приема съществено, само че няма потребност от суматоха или да се реагира прекомерно.

Техеран понякога заплашва да затвори Ормузкия пролив, през който минават 21% от международния необработен нефт, само че сходен ход би подкопал личните му стопански ползи и би навредил на връзките с значими сътрудници като Китай. Също по този начин би било мъчно да се предотврати корабоплаването, преминаващо през пролива, когато модерните товарни кораби са толкоз солидни и сложни за щета.

Ефективна районна опасност

През годините Иран се оправи относително добре в напъните си да подкопае ползите на Съединени американски щати в района посредством своите подставени лица.

Силите на хусите управляват огромна част от северен Йемен и други огромни обитаеми центрове. В Ирак шиитските милиции управляват политиката и ресурсите. В Сирия режимът на Асад е всъщност ирански клиент. А в Ливан и Палестина Хизбула и Хамас се сблъскват непосредствено с Израел.

Иран също принуждава, сплашва и от време на време нападна основни сътрудници на Съединени американски щати - като да вземем за пример през септември 2019 година, когато енергийната инфраструктура на Саудитска Арабия беше изумена от рой дронове и ракети.

Иран употребява враждебността си, с цел да се опита да вбие чеп сред Вашингтон и неговите сътрудници. На известно равнище той съумя, употребявайки опасенията по отношение на лимитираните отговори на Съединени американски щати на иранската експанзия: както саудитците, по този начин и емирствата се пробваха да умилостивят Техеран посредством съглашения за нормализиране.

Броят на ирански набези против американските войски също е незабравим. Смята се, че подкрепяните от Иран милиции са умъртвили повече от 600 американски бойци по време на интервенция " Иракска независимост ". Съвсем неотдавна проирански сили убиха американски реализатор в Сирия и различен в Киркук при офанзиви с дронове и ракети.

И най-после, посредством офанзивите на Хамас от 7 октомври Иран съумя да провали това, което можеше да бъде трансформиращо събитие за Близкия изток - контрактуваното с посредничеството на Съединени американски щати съглашение за нормализиране сред Саудитска Арабия и Израел.

Независимо от тези забележителни достижения, главните ползи на Вашингтон в Близкия изток не са съществено накърнени. Иран не съумя да раздели Вашингтон с нито един от арабските му сътрудници. Напрежението сред тях е действително, само че макар всички опасения и недоволства по отношение на политиката на Съединени американски щати от Рияд или Абу Даби и двамата желаят да подобрят, а не да пресечен връзките със Съединени американски щати.

Иран също не е постигнал районна надмощие. Възпирането на Съединени американски щати, съчетано с локалната опозиция против репресивния, еретически модел на Техеран, попречи на Иран да откри районно владичество.

Турция, сунитска цитадела, също ще продължи да управлява иранското въздействие посредством дипломация, до момента в който Израел се изправя против иранските проксита с военна мощ.

Истинската иранска бомба

Нищо от това не значи, че районните милиции на Иран са от нищожно значение. Те са стратегически проблем, който единствено ще нараства, в случай че не се лекува вярно. Историческата офанзива на Хамас е единствено последното доказателство.

Арабските сътрудници предизвестяват Вашингтон за раковото образувание на тези проксита от години. Те бяха опустошени да научат, че Вашингтон даже не е разискал този въпрос с Техеран по време на договарянията, довели до Съвместния изчерпателен проект за деяние от 2015 година За тях същинската иранска бомба са прокситата, а не атомното оръжие.

Ако Съединени американски щати не окажат по-голям напън върху Иран да ръководи прокситата си, районните сътрудници може в допълнение да се дистанцират или да следват курс на деяние, който е в ущърб на ползите на Съединени американски щати.

Възприеманата уязвимост от страна на Съединени американски щати може да накара Израел да удари Иран след друга офанзива като 7 октомври. Това би принудило Съединени американски щати да влязат в директна борба с Иран, което е тъкмо това, което те постоянно са се опитвали да избегнат.

Междувременно арабските сили биха могли в допълнение да успокоят Иран, да култивират по-силни връзки с Китай и Русия и да стартират да лимитират или отхвърлят достъп до Съединени американски щати - главен проблем, когато военната инфраструктура на Съединени американски щати в Близкия изток зависи от единодушието на арабските държавни управления.

Възстановяващо въздържане

Справянето с районното предизвикателство на Иран би трябвало да се извърши в партньорство. Вашингтон няма знанията, инструментите или желанието да работи самичък.

Основната отговорност на Америка би трябвало да бъде да си възвърне доверието на своите районни сътрудници, като подсигурява тяхната физическа сигурност - предотвратявайки ударите на ирански дронове и ракети по цивилен цели и сериозна инфраструктура. Такива офанзиви, дружно със смъртоносни удари против американски войски, биха оправдали по-наказателен боен отговор от страна на Вашингтон.

Съединени американски щати също би трябвало да се ангажират с построяването на мир сред умерените израелци и палестинци - пагубен резултат за иранските цели. Междувременно Израел би трябвало да одобри, че справедливият мир с палестинците е неразделна част от намаляването на опасността от Хамас и други ирански поддръжници.

Арабските съдружници в подмяна би трябвало да се ангажират с построяването на военни качества за борба в " сивата зона ", развивайки действителна бойна мощност и по-силни морски качества.

Призивите за възобновяване на американското въздържане против Иран са рационални, само че те би трябвало да се коренят в по-добра диагноза на предизвикването Иран. Американските политици не би трябвало да се преструват, че повече военна мощ вълшебен ще " позволи " казуса с Иран.

Заплахата от Иран и неговите пълномощници може да бъде ръководена единствено посредством съществено съдействие с районните сътрудници, концентрирано върху възобновяване на мира и основаването на мощна композиция от мощни отбранителни и нападателни качества.