Атаките и арестите на кметове на опозицията в България са

Атаките и арестите на кметове на опозицията в България са нападение против демокрацията в страната. Казусите в София и във Варна са идентични. Разликите са в съответното комбиниране сред политическа поръчка и милиционерско въображение. Но даже и там няма кой знае каква креативност: обвинявания в корупция по съмнителните показания на лица, изпаднали според по една или друга причина.

Затова детайлите на оформяне на постановките не си коства да се разискват - фокусът би трябвало да е върху същността: опит с полицейски ограничения да се обезглави опозицията и да ѝ се лишават властовите постове в локалната власт.

С АПС на Ахмед Доган проектът безусловно съумя - водачът на тази групировка беше отхвърлен (Джевдет Чакъров), като никой даже не оспорва, че това е станало посредством институционално изнудване през сина му. Сега тече развой против Политическа партия и обединението им с Демократична България. Кирил Петков подаде оставка, Благомир Коцев - кмет на Варна - е в ареста по зле-скалъпените показания на бизнес дама, доближена на ГЕРБ, заместител кмет на София от Политическа партия е в ареста по сходни аргументи.
В една и съща лодка
Червената лампа за заплаха за демокрацията у нас свети, а сирената ѝ за паника вие от няколко месеца. Августовските ваканционни дни отминават и този писък към този момент не може да бъде приглушаван от отпускарски проекти. (Ваканцията не е опрощение за безучастие, само че въпреки всичко е пояснение за паузата в защитните дейности, която несъмнено се получи.)

На провелата се в Солун Обща конференция на Европейския консорциум за политически проучвания (най-авторитетната политологическа асоциация на континента) главните тематики бяха две: надигащият се илиберализъм и самозащитата на демокрацията. България, за жалост, е образец за обща наклонност, съгласно която демокрацията ерозира поради автократи или злоупотребяващи с властта си болшинства.

Конфликтът сред централна и локална власт, сред илиберални болшинства и опозицията е разполагаем на доста места: Екрем Имамоглу - кметът на Истанбул - е в пандиза, напрежения има сред кметовете на Будапеща и Загреб и централната власт в тези страни, Гавин Нюсъм и други демократи губернатори или кметове на огромни градове в Съединени американски щати са в изострен спор с ръководството на Тръмп.

Но би трябвало да кажем, че България е в най-тежката категория на ерозия на демокрацията - там, където репресивният уред на страните се употребява против опозицията. Паралелът сред това, което се случва в Истанбул, София и Варна е безпределно забележим и явен. Затова поддръжката на Васил Терзиев за Имамоглу е израз на точна политическа преценка: те са в една и съща лодка.

Интересният въпрос е какво би трябвало да се направи, с цел да не се развие ерозията на демокрацията у нас до степента, която следим в Турция и други автократизиращи се страни. Въпросът за степента в действителност е доста значим, тъй като даже Орбан, който мнозина укоряват в автократични трендове, не си е разрешил да вкара съперниците си в ареста - по този начин, както се случва у нас. И кметът на Будапеща Гергей Карачон, и водачът на главната опозиционна групировка Петер Магяр са си на независимост към този момент.
София и Варна не са обособени проблеми, а част от общ план
Голяма част от отговорността за запазването на демокрацията у нас пада върху самата съпротива и върху жителите. Опозицията в лицето на ПП-ДБ би трябвало да е ефикасна и координирана и да разбере доста добре, че София и Варна не са обособени проблеми, а част от общ проект.

Дейностите в този смисъл не би трябвало да се лимитират и свеждат единствено до тези два града, а да се види по какъв начин репресивната логичност се ползва към представители на локалната власт в цялата страна. Съвместни дейности по този въпрос с АПС и кметове на придвижването, които още не са минали към Новото начало, не трябва да се изключват. Като цяло, належащо е да се търсят взаимни дейности сред националното и локалното равнище.

Необходимо е да се градят и структури и посланичество отвън столицата и огромните градове. Сегашната обстановка дава опция на опозиционната ПП-ДБ да показва, че тя може да е мощен бранител на своите представители и симпатизанти по места.
Кадър от митинг в София против ареста на кмета на Варна Благомир КоцевКадър от митинг в София против ареста на кмета на Варна Благомир Коцев

Една от главните задания на опозицията е в действителност да убеди хората какъв брой рисково е потреблението на принуждение против опозицията. Част от казуса е, че този развой не е еднократен, а муден и еволюционен. Всъщност има и доста мимикрия, криене зад подправена битка с корупцията, която комфортно се търси там, където минимум я има.

Важно е също по този начин и интернационалното измерение. София и Варна към този момент са, само че би трябвало да бъдат поставени на картата на ерозията на демокрацията наред с Истанбул - това ще направи картината по-ясна за европейската аудитория.

Но спасението и самозащитата на българската народна власт няма да дойдат извън, а от самата нея.

Международните сравнителни проучвания демонстрират, че партиите в център-дясно имат най-голяма отговорност за колабирането или спасяването на демокрацията. В нашия случай това значи, че в случай че ГЕРБ продължи да бъде дисциплиниран и безвъпросен следовник на обединения със мощни автократични трендове като Новото начало, демокрацията в България ще е изложена на голям напън. Тук не става дума за вбиване на някакъв чеп сред Бойко Борисов и Делян Пеевски - място за чеп сред двамата няма, както е добре известно.
Опасността не е хипотетична, а напълно реална
Но въпреки всичко в ГЕРБ има доста продемократично и проевропейски настроени гласоподаватели, които не може да не виждат рисковата наклонност, обвързвана с арестите на опозиционери. Тези гласоподаватели не може да не регистрират, че пътят, по който техният водач ги води, е Ердоганов вид автократизъм. И заплахата не е отдалечена и хипотетична, както до момента, а напълно действителна.

Нещо повече: проевропейските гласоподаватели на ГЕРБ не може да не са забелязали, че взаимни дейности на проевропейските партии у нас са наложителни за триумфа на страната.

По въпроса за еврото да вземем за пример взаимоотношението сред ГЕРБ и ПП-ДБ докара до доста превръщане на публичното мнение в последните месеци в интерес на общата европейска валута. Този развой не е необратим и не е приключен - по тази причина и взаимоотношението сред проевропейските партии по този въпрос е безусловно наложително. Но това взаимоотношение е торпилирано от сляпото Борисово съучастничество на Пеевски. И тук не става дума за това дали те са самостоятелни един от различен или не, а за това, че тяхното сдвояване повлича по властнически път и гласоподаватели с демократична и европейска настройка.

Идва гореща политическа есен. Основният въпрос в нея ще бъде отбраната на българската народна власт. И е добре жители и гласоподаватели да мислят по този въпрос, а не за спасяването на кариерата на водачи, които от дълго време би трябвало да са оттатък избавление.