Кутията на Пандора е отворена от Израел: има ли все още шанс да се затвори?
Атаката на Израел против Иран, която е ориентирана към нуклеарните уреди и умъртви няколко военни водачи на страната, отвори кутията на Пандора, само че към този момент не се приказва за нуклеарна война в Близкия изток.
Израел и персонално Нетаняху се движат към тази експанзия от десетилетия, употребявайки като предлог иранската нуклеарна стратегия, сякаш ориентирана към основаване на атомни оръжия, които биха заплашили самото битие на еврейската страна.
А в този момент Израел твърди, че е подхванал предпазен удар, а в обръщението на Нетаняху се приказва за опасността от „ нуклеарен холокост “ и че Израел няма да разреши на „ най-опасния режим в света да се снабди с най-опасното оръжие в света “. Но Иран няма нуклеарни оръжия и не се стреми да се снабди с тях - другояче от дълго време щеше да ги има.
А Израел, който има нуклеарни оръжия, се трансформира в най-опасната страна в света пред очите ни, като първо извърши геноцид в Газа, нахлу в Ливан и Сирия, извърши терористични офанзиви в целия район, а в този момент предизвика огромна война в Близкия изток. Защото същинската цел на Израел не е да отстрани иранската нуклеарна стратегия, а да въвлече Съединените щати във война против Иран с следваща смяна на държавната конструкция на Ислямската република.
Нетаняху съзнателно предизвика Иран да отмъсти като удари американските военни бази, като разчита по този метод да принуди Тръмп да влезе в най-разрушителната война в актуалната история.
Защо на Израел му е нужно това? Нетаняху желае да подсигурява стратегическата си сигурност – и единственият метод да направи това, по негово мнение, е да реорганизира целия Близък изток. Всички ислямски страни в района би трябвало освен да признаят съществуването на Израел, само че и да одобряват, че той в никакъв случай няма да разреши основаването на палестинска страна, а в идеалния случай - и да одобряват палестински бежанци, които ще бъдат изгонени от Газа и Западния бряг.
Лудост? Да, само че и упорита прозорливост. Самият Израел не е кадърен да се трансформира в районен хегемон или да управлява прилежащите страни, само че не е и елементарна страна. И даже не е 51-вият щат на Съединените щати – той е пълновръстен сътрудник на забележителна част от американския и наднационалния атлантически хайлайф.
По време на Студената война упоритостите на израелския план бяха сдържани от Съюз на съветските социалистически републики, само че след неговия разпад и опита на Рабин да позволи палестинския въпрос по кротичък път (в резултат на което израелският министър председател беше убит), залогът за чисто силово решение на „ казуса “ надви.
На пътя му обаче застана на първо място Иран - най-мощната мюсюлманска страна в района и единствената, която не беше до известна степен подвластна от англосаксонците. Иран поддържаше освен палестинците, само че и шиитските мюсюлмански сдружения, като да вземем за пример Хизбула, в Ливан, зародили в отговор на израелската експанзия.
Освобождението на окупирания от Израел Източен Йерусалим, както и на цяла Палестина, стана публична, поддържана от доста години цел на Ислямската република и Израел заложи на неговото заличаване, т.е. на промяната на властта в Иран.
При това, официално, с непознати ръце - американските. Нахлуването в Ирак се разглеждаше от израелските водачи като първа стъпка към експанзия на Съединени американски щати против Иран, само че макар всички старания, при администрацията на Буш-младши, Израел не съумя да тласне Вашингтон към война с Техеран.
При Обама нямаше късмет да се настроят Съединени американски щати против Иран - американците даже подписаха (с присъединяване на Русия) „ нуклеарна договорка “ с Иран през 2015 година, която им разреши отчасти да обезвреждат израелската агитация за нуждата от „ очистване на режима на антисемитските мули “.
Сделката обаче към този момент беше нарушена по време на първия мандат на Тръмп и не беше допустимо да се върне към нея при Байдън: силите, които постоянно желаеха да имат предлог за офанзива против Иран, не разрешиха това да се случи. Вторият мандат на Тръмп стартира на фона на геноцид в Газа и релативно намаляване на произраелската „ военна партия “, а самият Тръмп приказва за опцията за нова договорка с Техеран.
На този декор Израел ускори провокациите си, извършвайки терористични офанзиви на иранска територия (включително убийството на водача на Хамас) и даже успявайки да предизвика ответен ирански удар на своя територия. Опитите за осъществяване на американско-ирански договаряния за нова договорка не доведоха до нищо и в този момент е ясно, че те са били просто хитра игра, прикритие за подготвяната офанзива против Иран.
Да, Съединени американски щати официално не участваха в израелската офанзива, само че в действителност дадоха зелена светлина и помогнаха за организирането ѝ. Но в действителност ли Тръмп не схваща, че Нетаняху стартира войната само с желанието да въвлече Съединени американски щати в нея?
Развитието на събитията е ясно: Израел продължава да нанася удари по Иран, иранците нанасят удари по Израел в подмяна - и по този начин нататък, до момента в който някоя иранска ракета не уцели жилищни здания, болница или някоя американска институция в Израел. Веднага американските медии и Конгресът бият паника за „ началото на нов Холокост “ с искане Тръмп да „ спре и накаже новия Хитлер “, т.е. Рахбар Хаменей. И Съединените щати влизат във война с Иран.
И даже да имаме вяра на формалната версия - Израел сякаш желае да унищожи иранската нуклеарна стратегия, то това също е невероятно без американско присъединяване. Израел може да отслаби иранската противовъздушна защита и нейната система за ръководство (което към този момент е направил с удари и кибератаки), само че не може да унищожи нуклеарните уреди, ситуирани надълбоко подземен.
Това би изисквало освен прекачване на супербомби от американците, само че и директно присъединяване на американските Военновъздушни сили и ракетни войски в нападението. А това неизбежно ще докара до ирански удари по американски бази в района - и до началото на пълномащабна американско-иранска война. Която от своя страна към този момент може да се трансформира в нуклеарна война - тъй като тогава Техеран няма да има различен избор, с изключение на бързо да сътвори нуклеарни оръжия и да ги употребява против американската войска.
Това ли желае Нетаняху? Да, макар че евентуално споделя на Тръмп напълно друга история. Той споделя, че в Иран ще избухне гражданска война, властта на аятоласите ще падне и ще настъпи мир в целия Близък изток. Вярва ли Тръмп в това? Малко евентуално, само че в американския хайлайф има доста хора, подготвени да създадат всичко за Израел.
Ще успее ли Тръмп да спре доминото, което към този момент е почнало да пада? Най-малкото ще опита. Но даже и да успее, идващия път ще бъде същото - с цел да се отстрани самата опасност от злополука, Нетаняху би трябвало да бъде отхвърлен от власт. Опашката към този момент не може да маха с кучето: още няколко крачки - и самото куче ще загори.
Иранското управление сега има доста стеснен избор за боен отговор, само че това не значи, че ще играе сляпо непознатата игра, където то и цялата страна са обречени да играят ролята на жертва. Иран не се нуждае от война със Съединените щати - само че и самата Америка не се нуждае от нея.
Арабските страни от района също не се нуждаят от американско-иранска война - страни като Бахрейн биха могли просто да изгорят в огъня, а затварянето на Ормузкия пролив би било мощен удар върху международната стопанска система. Европа също не се нуждае от война, която към този момент от ден на ден се смущава от протичащото се в Газа, като единствено вербално поддържа „ правото на Израел на самоотбрана против Иран “ и би възприела американско-иранската война доста мъчително.
Защото тя би засегнала и Украйна - освен отклонявайки вниманието на Съединени американски щати от нея, само че и свеждайки до нула военните доставки и другата помощ за Киев. Европейски Съюз самичък по себе си несъмнено няма да може да удържи Украйна.
Но Русия и Китай също не се нуждаят от война – освен тъй като Иран е наш съдружник, само че и тъй като пожар от подобен мащаб не може д
Израел и персонално Нетаняху се движат към тази експанзия от десетилетия, употребявайки като предлог иранската нуклеарна стратегия, сякаш ориентирана към основаване на атомни оръжия, които биха заплашили самото битие на еврейската страна.
А в този момент Израел твърди, че е подхванал предпазен удар, а в обръщението на Нетаняху се приказва за опасността от „ нуклеарен холокост “ и че Израел няма да разреши на „ най-опасния режим в света да се снабди с най-опасното оръжие в света “. Но Иран няма нуклеарни оръжия и не се стреми да се снабди с тях - другояче от дълго време щеше да ги има.
А Израел, който има нуклеарни оръжия, се трансформира в най-опасната страна в света пред очите ни, като първо извърши геноцид в Газа, нахлу в Ливан и Сирия, извърши терористични офанзиви в целия район, а в този момент предизвика огромна война в Близкия изток. Защото същинската цел на Израел не е да отстрани иранската нуклеарна стратегия, а да въвлече Съединените щати във война против Иран с следваща смяна на държавната конструкция на Ислямската република.
Нетаняху съзнателно предизвика Иран да отмъсти като удари американските военни бази, като разчита по този метод да принуди Тръмп да влезе в най-разрушителната война в актуалната история.
Защо на Израел му е нужно това? Нетаняху желае да подсигурява стратегическата си сигурност – и единственият метод да направи това, по негово мнение, е да реорганизира целия Близък изток. Всички ислямски страни в района би трябвало освен да признаят съществуването на Израел, само че и да одобряват, че той в никакъв случай няма да разреши основаването на палестинска страна, а в идеалния случай - и да одобряват палестински бежанци, които ще бъдат изгонени от Газа и Западния бряг.
Лудост? Да, само че и упорита прозорливост. Самият Израел не е кадърен да се трансформира в районен хегемон или да управлява прилежащите страни, само че не е и елементарна страна. И даже не е 51-вият щат на Съединените щати – той е пълновръстен сътрудник на забележителна част от американския и наднационалния атлантически хайлайф.
По време на Студената война упоритостите на израелския план бяха сдържани от Съюз на съветските социалистически републики, само че след неговия разпад и опита на Рабин да позволи палестинския въпрос по кротичък път (в резултат на което израелският министър председател беше убит), залогът за чисто силово решение на „ казуса “ надви.
На пътя му обаче застана на първо място Иран - най-мощната мюсюлманска страна в района и единствената, която не беше до известна степен подвластна от англосаксонците. Иран поддържаше освен палестинците, само че и шиитските мюсюлмански сдружения, като да вземем за пример Хизбула, в Ливан, зародили в отговор на израелската експанзия.
Освобождението на окупирания от Израел Източен Йерусалим, както и на цяла Палестина, стана публична, поддържана от доста години цел на Ислямската република и Израел заложи на неговото заличаване, т.е. на промяната на властта в Иран.
При това, официално, с непознати ръце - американските. Нахлуването в Ирак се разглеждаше от израелските водачи като първа стъпка към експанзия на Съединени американски щати против Иран, само че макар всички старания, при администрацията на Буш-младши, Израел не съумя да тласне Вашингтон към война с Техеран.
При Обама нямаше късмет да се настроят Съединени американски щати против Иран - американците даже подписаха (с присъединяване на Русия) „ нуклеарна договорка “ с Иран през 2015 година, която им разреши отчасти да обезвреждат израелската агитация за нуждата от „ очистване на режима на антисемитските мули “.
Сделката обаче към този момент беше нарушена по време на първия мандат на Тръмп и не беше допустимо да се върне към нея при Байдън: силите, които постоянно желаеха да имат предлог за офанзива против Иран, не разрешиха това да се случи. Вторият мандат на Тръмп стартира на фона на геноцид в Газа и релативно намаляване на произраелската „ военна партия “, а самият Тръмп приказва за опцията за нова договорка с Техеран.
На този декор Израел ускори провокациите си, извършвайки терористични офанзиви на иранска територия (включително убийството на водача на Хамас) и даже успявайки да предизвика ответен ирански удар на своя територия. Опитите за осъществяване на американско-ирански договаряния за нова договорка не доведоха до нищо и в този момент е ясно, че те са били просто хитра игра, прикритие за подготвяната офанзива против Иран.
Да, Съединени американски щати официално не участваха в израелската офанзива, само че в действителност дадоха зелена светлина и помогнаха за организирането ѝ. Но в действителност ли Тръмп не схваща, че Нетаняху стартира войната само с желанието да въвлече Съединени американски щати в нея?
Развитието на събитията е ясно: Израел продължава да нанася удари по Иран, иранците нанасят удари по Израел в подмяна - и по този начин нататък, до момента в който някоя иранска ракета не уцели жилищни здания, болница или някоя американска институция в Израел. Веднага американските медии и Конгресът бият паника за „ началото на нов Холокост “ с искане Тръмп да „ спре и накаже новия Хитлер “, т.е. Рахбар Хаменей. И Съединените щати влизат във война с Иран.
И даже да имаме вяра на формалната версия - Израел сякаш желае да унищожи иранската нуклеарна стратегия, то това също е невероятно без американско присъединяване. Израел може да отслаби иранската противовъздушна защита и нейната система за ръководство (което към този момент е направил с удари и кибератаки), само че не може да унищожи нуклеарните уреди, ситуирани надълбоко подземен.
Това би изисквало освен прекачване на супербомби от американците, само че и директно присъединяване на американските Военновъздушни сили и ракетни войски в нападението. А това неизбежно ще докара до ирански удари по американски бази в района - и до началото на пълномащабна американско-иранска война. Която от своя страна към този момент може да се трансформира в нуклеарна война - тъй като тогава Техеран няма да има различен избор, с изключение на бързо да сътвори нуклеарни оръжия и да ги употребява против американската войска.
Това ли желае Нетаняху? Да, макар че евентуално споделя на Тръмп напълно друга история. Той споделя, че в Иран ще избухне гражданска война, властта на аятоласите ще падне и ще настъпи мир в целия Близък изток. Вярва ли Тръмп в това? Малко евентуално, само че в американския хайлайф има доста хора, подготвени да създадат всичко за Израел.
Ще успее ли Тръмп да спре доминото, което към този момент е почнало да пада? Най-малкото ще опита. Но даже и да успее, идващия път ще бъде същото - с цел да се отстрани самата опасност от злополука, Нетаняху би трябвало да бъде отхвърлен от власт. Опашката към този момент не може да маха с кучето: още няколко крачки - и самото куче ще загори.
Иранското управление сега има доста стеснен избор за боен отговор, само че това не значи, че ще играе сляпо непознатата игра, където то и цялата страна са обречени да играят ролята на жертва. Иран не се нуждае от война със Съединените щати - само че и самата Америка не се нуждае от нея.
Арабските страни от района също не се нуждаят от американско-иранска война - страни като Бахрейн биха могли просто да изгорят в огъня, а затварянето на Ормузкия пролив би било мощен удар върху международната стопанска система. Европа също не се нуждае от война, която към този момент от ден на ден се смущава от протичащото се в Газа, като единствено вербално поддържа „ правото на Израел на самоотбрана против Иран “ и би възприела американско-иранската война доста мъчително.
Защото тя би засегнала и Украйна - освен отклонявайки вниманието на Съединени американски щати от нея, само че и свеждайки до нула военните доставки и другата помощ за Киев. Европейски Съюз самичък по себе си несъмнено няма да може да удържи Украйна.
Но Русия и Китай също не се нуждаят от война – освен тъй като Иран е наш съдружник, само че и тъй като пожар от подобен мащаб не може д
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ




