КЗК и КЗП са призвани да опровергаят Радев
Атака против тези регулаторни институции де факто значи офанзива против парламентарното болшинство и държавното управление
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) ще играят ролята на основни институции в страната през идващите месеци. Това точно са структурите, които би трябвало да противодействат на всички опити за далавера дето ще се появят по отношение на влизането ни в еврозоната.
Самото политизиране на въпроса и несъразмерното говорене, че еврото води със себе си по-високи цени и инфлация ще отвори много работа на двете комисии.
Предизвикателствата за тях може да стартират незабавно след 4-ти юни, когато ще бъде показан предстоящият конвергентен отчет, за който съвсем на 100% е несъмнено, че ще е позитивен за страната ни.
Президентът Румен Радев към този момент съобщи, че чака покачването на цените да стартира още след разгласяването на отчета. Така се било случило в други страни, съгласно Радев. Твърдението не може да бъде подкрепено с съответни данни от никоя страна, само че е изцяло задоволително съображение спекулантите да стартират своите опити неотложно.
За страдание несъразмерното говорене по тематиката без обстоятелства и доказателства основава отрицателни упования измежду хората и образува удобна среда за недобросъвестни търговци и други пазарни участници, които с удоволствие и без закъснение биха се възползвали от нея. Президентът вероятно не е отчел тази специфичност на политическото говорене, когато интензивно стартира да упорства за референдум и по-късно, когато се захвана с изказванието, че цените скачат още след разгласяването на конвергентния отчет.
Такива думи, изречени от равнището на толкоз висока позиция, могат да послужат като мотив за всеки търгаш да изяснява на потребителите, че има аргументи за повишаване на цените и надлежно за увеличение на техните разноски. В сходна обстановка са вероятни две направления на развиване. Едната от тях е всички пазарни участници да последват спекулантите и по този начин да преживеем една изцяло голословна вълна на ценово повишаване.
Другата посока е в действителност естествената, а точно конкуренцията да задуши спекулантите и те да се откажат от недобросъвестните си планове. За да имаме обаче това в действителността е нужна дейна, способена и виновна работа на регулаторите - Комисия за защита на конкуренцията и КЗП.
След като Румен Радев ни срещна с концепцията си за референдум за еврото на 9 май директно преди свечеряване, доста анализатори и коментатори свързаха това с вероятно желание за основаване на партиен план на президента след приключване на мандата му, което ще се случи през януари 2027 година Обстоятелството обаче, че Радев заприказва за предстоящи проблеми още след разгласяването на конвергентния отчет, може да значи съществуване и на някаква краткосрочна цел в президентските планове.
На този стадий неодобрение към Комисия за защита на конкуренцията и КЗП показват както от систематичната съпротива (ПП-ДБ), по този начин и от антисистемната такава ( " Възраждане ", " Величие ", МЕЧ).
Разбира се, това неодобрение не е идентично. При ПП-ДБ става дума най-много за неприемане на метода на образуване на управленията на тези регулатори. Докато при антисистемните става дума за неодобрение по принцип. За тях както и да работят регулаторните институции все няма да е добре. То това е и една от характерностите на тяхната антисистемност и надлежно една от аргументите да бъдат определяни като такива.
Ако се появят обаче ценови проблеми още през юни, то и систематичната, и антисистемната съпротива ще стават все по-недоволни от регулаторите и ще приказват все по-активно в тази посока.
И тъкмо тук Радев може да реши, че неговите изказвания са имали съображение и че показателно за това е невъзможността на способените институции да се оправят със обстановката. Или това може да е неговата последваща (трета) стъпка в говоренето против еврото. Първата беше обвързвана с настояването за референдум, втората - с изказванието за проблеми още след оповестяването на конвергентния отчет и третата - атакуване на Комисия за защита на конкуренцията и КЗП и търсене на легитимност за това атакуване през позициите на опозиционните обединения.
Атака против тези регулаторни институции де факто значи офанзива против парламентарното болшинство и държавното управление. Точно по тази причина легитимирането тук минава през позицията на опозиционните обединения. Нито една от ръководещите партии не би подлагала на критика регулаторите, тъй като техните управления се излъчват и поддържат точно от тях. Опозиционен и президентски напън по едно и също време върху регулаторите евентуално може да сложи държавното управление на Росен Желязков в релативно по-трудна обстановка.
Разбира се, за това би трябвало да се налице две условия и то по едно и също време. Първо ПП-ДБ би трябвало напълно и по всички въпроси да премине в съпротива. Възможно е след публикуването на конвергентния отчет или след влизането в еврозоната това да се случи. И другото изискване - връзките сред Борисов и Пеевски да станат по-неустойчиви, за което най-малко към този момент предпоставки няма.
Ако обаче, макар неголямата възможност, се стигне до някакво разлюляване на държавното управление и то падне, ще отидем още веднъж към една доста тягостна обстановка, в която към този момент сме били. Комуникацията сред политическите обединения ще е напълно парализирана и ще последва дълготрайно ръководство от служебни кабинети.
Една хипотетична политическа неустойчивост би била от сериозна щета за България в случай че се случи след разгласяването на конвергентния отчет или след влизането в еврозоната на 1 януари 2026 година
Това ще е най-желаната обстановка за спекулантите, тъй като при сходни условия Комисия за защита на конкуренцията и КЗП даже и да имат нужната воля да работят, те няма да получат този късмет, защото ще им липсва по този начин нужната политическа опора. А и дали ще имат воля е много противоречиво в случай че няма парламентарно болшинство, пред което да се носи отговорност.
Ето за какво през идващите месеци стабилността в страната би трябвало да е обезпечена. Управляващите обединения и систематичната съпротива са длъжни да слагат стабилността в центъра на своите политики най-малко доникъде на идната година. От една възможна дестабилизация биха изгубили най-много те, наред с всички жители и всички пазарни участници, които съблюдават разпоредбите и се управляват от обективните конкурентни действителности.
Всеки голословен риск по отношение на политическата непоклатимост може да сложи българската стопанска система в ръцете на спекулантите, а отсам вероятността да последва съществено прекрояване на политическото пространство става много основна. Колкото повече далавера има в стопанската система, толкоз повече популизъм ще има в политиката.
Възможно е да се наложат промени в нормативната база за работа на регулаторните институции.
Възможно е също да се наложи повишение на техния административен потенциал, с цел да могат да са по-ефективни и по-бързи при осъществяването на техните функционалности. Всичко това би било допустимо само при настоящо Народно заседание с парламентарно болшинство и работещо постоянно държавно управление с ясни обществени политики и воля за тяхното използване.
ПП-ДБ, като систематична съпротива, интензивно поддържат влизането на страната в еврозоната, както и дейностите на държавното управление в тази посока. И те би трябвало да останат безапелационни в позицията си до дъно. Или казано с други думи - до цялостното привикване на хората да се разплащат в евро и да го възприемат както до момента са възприемали лв..
От позиция на сегашния миг за това ще е нужна минимум една година. Това ще е интервал, през който ще е нужна упорита работа и градивно държание както от страна на ръководещите обединения, по този начин и от тази на систематичната съпротива. Вероятно ще има още вотове на съмнение към кабинета от антисистемните - " Възраждане ", " Величие " и МЕЧ, само че на тези опити би следвало да се противодейства по същия метод както до момента.
Ако Румен Радев получи шанса да назначава служебни министър председатели и да взе участие във образуването на служебни държавни управления, то това единствено може да му е от изгода при основаването на партиен план, в случай че желанията му са такива. Независимо от обстоятелството, че след конституционните промени ролята на президента в служебните ръководства е лимитирана, той въпреки всичко би имал достъп до властови запаси доста повече, в сравнение с по времето на постоянно държавно управление, подкрепяно от парламентарно болшинство.
В този смисъл в случай че през последната година от мандата на Радев страната се ръководи по длъжностен ред, то той в доста по-голяма степен ще може да употребява това време за структуриране на партийна организация и за вербуване на някакъв хайлайф, който да се трансформира в нейно лице, наред със самия президент. Или казано с други думи колкото по-стабилно е държавното управление на Росен Желязков и колкото по-дълго то ръководи, толкоз по-малка е вероятността да се появи план на Радев, който би постигнал някакви по-видими електорални резултати.
В момента най-важна за България е политическата непоклатимост и работата на регулаторите - Комисия за защита на конкуренцията и КЗП.
Това ще ни подсигурява гладко прекосяване от лев към евро и успешно довеждане докрай на нашата евроинтеграция, която стартира преди съвсем 18 години. За съпоставяне Хърватия реализира всичко това за 9 години и половина. Или съвсем два пъти по-бързо от нас.
Понякога не е неприятно непознатият опит да за познава и да се прави оценка.
, News.bg
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) ще играят ролята на основни институции в страната през идващите месеци. Това точно са структурите, които би трябвало да противодействат на всички опити за далавера дето ще се появят по отношение на влизането ни в еврозоната.
Самото политизиране на въпроса и несъразмерното говорене, че еврото води със себе си по-високи цени и инфлация ще отвори много работа на двете комисии.
Предизвикателствата за тях може да стартират незабавно след 4-ти юни, когато ще бъде показан предстоящият конвергентен отчет, за който съвсем на 100% е несъмнено, че ще е позитивен за страната ни.
Президентът Румен Радев към този момент съобщи, че чака покачването на цените да стартира още след разгласяването на отчета. Така се било случило в други страни, съгласно Радев. Твърдението не може да бъде подкрепено с съответни данни от никоя страна, само че е изцяло задоволително съображение спекулантите да стартират своите опити неотложно.
За страдание несъразмерното говорене по тематиката без обстоятелства и доказателства основава отрицателни упования измежду хората и образува удобна среда за недобросъвестни търговци и други пазарни участници, които с удоволствие и без закъснение биха се възползвали от нея. Президентът вероятно не е отчел тази специфичност на политическото говорене, когато интензивно стартира да упорства за референдум и по-късно, когато се захвана с изказванието, че цените скачат още след разгласяването на конвергентния отчет.
Такива думи, изречени от равнището на толкоз висока позиция, могат да послужат като мотив за всеки търгаш да изяснява на потребителите, че има аргументи за повишаване на цените и надлежно за увеличение на техните разноски. В сходна обстановка са вероятни две направления на развиване. Едната от тях е всички пазарни участници да последват спекулантите и по този начин да преживеем една изцяло голословна вълна на ценово повишаване.
Другата посока е в действителност естествената, а точно конкуренцията да задуши спекулантите и те да се откажат от недобросъвестните си планове. За да имаме обаче това в действителността е нужна дейна, способена и виновна работа на регулаторите - Комисия за защита на конкуренцията и КЗП.
След като Румен Радев ни срещна с концепцията си за референдум за еврото на 9 май директно преди свечеряване, доста анализатори и коментатори свързаха това с вероятно желание за основаване на партиен план на президента след приключване на мандата му, което ще се случи през януари 2027 година Обстоятелството обаче, че Радев заприказва за предстоящи проблеми още след разгласяването на конвергентния отчет, може да значи съществуване и на някаква краткосрочна цел в президентските планове.
На този стадий неодобрение към Комисия за защита на конкуренцията и КЗП показват както от систематичната съпротива (ПП-ДБ), по този начин и от антисистемната такава ( " Възраждане ", " Величие ", МЕЧ).
Разбира се, това неодобрение не е идентично. При ПП-ДБ става дума най-много за неприемане на метода на образуване на управленията на тези регулатори. Докато при антисистемните става дума за неодобрение по принцип. За тях както и да работят регулаторните институции все няма да е добре. То това е и една от характерностите на тяхната антисистемност и надлежно една от аргументите да бъдат определяни като такива.
Ако се появят обаче ценови проблеми още през юни, то и систематичната, и антисистемната съпротива ще стават все по-недоволни от регулаторите и ще приказват все по-активно в тази посока.
И тъкмо тук Радев може да реши, че неговите изказвания са имали съображение и че показателно за това е невъзможността на способените институции да се оправят със обстановката. Или това може да е неговата последваща (трета) стъпка в говоренето против еврото. Първата беше обвързвана с настояването за референдум, втората - с изказванието за проблеми още след оповестяването на конвергентния отчет и третата - атакуване на Комисия за защита на конкуренцията и КЗП и търсене на легитимност за това атакуване през позициите на опозиционните обединения.
Атака против тези регулаторни институции де факто значи офанзива против парламентарното болшинство и държавното управление. Точно по тази причина легитимирането тук минава през позицията на опозиционните обединения. Нито една от ръководещите партии не би подлагала на критика регулаторите, тъй като техните управления се излъчват и поддържат точно от тях. Опозиционен и президентски напън по едно и също време върху регулаторите евентуално може да сложи държавното управление на Росен Желязков в релативно по-трудна обстановка.
Разбира се, за това би трябвало да се налице две условия и то по едно и също време. Първо ПП-ДБ би трябвало напълно и по всички въпроси да премине в съпротива. Възможно е след публикуването на конвергентния отчет или след влизането в еврозоната това да се случи. И другото изискване - връзките сред Борисов и Пеевски да станат по-неустойчиви, за което най-малко към този момент предпоставки няма.
Ако обаче, макар неголямата възможност, се стигне до някакво разлюляване на държавното управление и то падне, ще отидем още веднъж към една доста тягостна обстановка, в която към този момент сме били. Комуникацията сред политическите обединения ще е напълно парализирана и ще последва дълготрайно ръководство от служебни кабинети.
Една хипотетична политическа неустойчивост би била от сериозна щета за България в случай че се случи след разгласяването на конвергентния отчет или след влизането в еврозоната на 1 януари 2026 година
Това ще е най-желаната обстановка за спекулантите, тъй като при сходни условия Комисия за защита на конкуренцията и КЗП даже и да имат нужната воля да работят, те няма да получат този късмет, защото ще им липсва по този начин нужната политическа опора. А и дали ще имат воля е много противоречиво в случай че няма парламентарно болшинство, пред което да се носи отговорност.
Ето за какво през идващите месеци стабилността в страната би трябвало да е обезпечена. Управляващите обединения и систематичната съпротива са длъжни да слагат стабилността в центъра на своите политики най-малко доникъде на идната година. От една възможна дестабилизация биха изгубили най-много те, наред с всички жители и всички пазарни участници, които съблюдават разпоредбите и се управляват от обективните конкурентни действителности.
Всеки голословен риск по отношение на политическата непоклатимост може да сложи българската стопанска система в ръцете на спекулантите, а отсам вероятността да последва съществено прекрояване на политическото пространство става много основна. Колкото повече далавера има в стопанската система, толкоз повече популизъм ще има в политиката.
Възможно е да се наложат промени в нормативната база за работа на регулаторните институции.
Възможно е също да се наложи повишение на техния административен потенциал, с цел да могат да са по-ефективни и по-бързи при осъществяването на техните функционалности. Всичко това би било допустимо само при настоящо Народно заседание с парламентарно болшинство и работещо постоянно държавно управление с ясни обществени политики и воля за тяхното използване.
ПП-ДБ, като систематична съпротива, интензивно поддържат влизането на страната в еврозоната, както и дейностите на държавното управление в тази посока. И те би трябвало да останат безапелационни в позицията си до дъно. Или казано с други думи - до цялостното привикване на хората да се разплащат в евро и да го възприемат както до момента са възприемали лв..
От позиция на сегашния миг за това ще е нужна минимум една година. Това ще е интервал, през който ще е нужна упорита работа и градивно държание както от страна на ръководещите обединения, по този начин и от тази на систематичната съпротива. Вероятно ще има още вотове на съмнение към кабинета от антисистемните - " Възраждане ", " Величие " и МЕЧ, само че на тези опити би следвало да се противодейства по същия метод както до момента.
Ако Румен Радев получи шанса да назначава служебни министър председатели и да взе участие във образуването на служебни държавни управления, то това единствено може да му е от изгода при основаването на партиен план, в случай че желанията му са такива. Независимо от обстоятелството, че след конституционните промени ролята на президента в служебните ръководства е лимитирана, той въпреки всичко би имал достъп до властови запаси доста повече, в сравнение с по времето на постоянно държавно управление, подкрепяно от парламентарно болшинство.
В този смисъл в случай че през последната година от мандата на Радев страната се ръководи по длъжностен ред, то той в доста по-голяма степен ще може да употребява това време за структуриране на партийна организация и за вербуване на някакъв хайлайф, който да се трансформира в нейно лице, наред със самия президент. Или казано с други думи колкото по-стабилно е държавното управление на Росен Желязков и колкото по-дълго то ръководи, толкоз по-малка е вероятността да се появи план на Радев, който би постигнал някакви по-видими електорални резултати.
В момента най-важна за България е политическата непоклатимост и работата на регулаторите - Комисия за защита на конкуренцията и КЗП.
Това ще ни подсигурява гладко прекосяване от лев към евро и успешно довеждане докрай на нашата евроинтеграция, която стартира преди съвсем 18 години. За съпоставяне Хърватия реализира всичко това за 9 години и половина. Или съвсем два пъти по-бързо от нас.
Понякога не е неприятно непознатият опит да за познава и да се прави оценка.
, News.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ