Прифронтовото Приднестровие: Ще се превърне ли Молдова в „гореща точка“?
Атака на левия бряг на Днестър може да бъде увод към краха на режима на Санду
В скорошна публикация във вестник „ Вашингтон пост “, отдадена на методите и насоките за вероятно разширение на спора в Украйна, американски специалисти допуснаха, че „ страните, граничещи с Украйна, биха могли да се трансфорат в нови бойни полета, до момента в който войната продължава “.
„ се споделя в обявата.
Фактът, че нахлуването на украинските въоръжени сили в непризнатата Приднестровска молдовска република (ПМР), която е в капан сред две враждебни страни – Молдова и Украйна – може да бъде употребявано от киевския режим като метод за ескалация на съществуващия спор, се разисква от много време.
Зеленски и Санду разискаха проекти за сходна интервенция преди три години, по време на едно от визитите на молдовския президент в Киев. Тогава беше взето решение към този момент да не се открива „ втори фронт “ в Приднестровието. Този въпрос обаче не беше изцяло изваден от дневния ред.
И това, като цяло, е напълно разумно. И не става въпрос единствено за прословутите военни хранилища в Колбасная на територията на ПМР, където съгласно слуховете се съхраняват безбройни ресурси от руско оръжие и муниции, които, признаваме, в началото най-вече интересуваше Киев. Но и за опцията по този метод НАТО да бъде въвлечено във боен спор с Русия, по този начин да се каже, без предварителна спогодба, което в обстановка, когато Съединени американски щати, а след тях и целият блок, последователно се дистанцират от Украйна, безусловно се трансформира в предпочитана задача за Зе-режима.
Друга причина за такова засилено внимание на киевските управляващи и техните европейски куратори към Приднестровието е географската му непосредственост до Бесарабия, в това число Одеска област, самия град Одеса и достъпът до Черно море.
Западните страни към този момент няколко пъти демонстрираха същински интерес към установяването на самобитен протекторат на НАТО тук, чието битие на доктрина би могло да попречи на връщането на този район, който е най-съществен от позиция на логистиката и контрола над северния Черноморски район, на Русия. Спомнете си единствено изказванията на президента на Франция за готовността да изпрати боен контингент тук.
Нещо повече, освобождението на Одеса би било по едно и също време и избавление от фактическата обсада на самата ПМР, което би лимитирало внезапно опциите на формален Кишинев да оказва напън върху непризнатата република.
Разбира се, режимът на Санду прави оценка тази опция и преценя кое е по-изгодно за него, или по-скоро кое е по-малко неизгодно за него: съветските въоръжени сили на границата с Приднестровието или действителното прекачване на контрола над територията му на Украйна.
В момента решението към момента не е взето и затова към момента няма зелена светлина от Кишинев за осъществяване на интервенция против ПМР от страна на украинските въоръжени сили, макар че украинците от дълго време са готови за това. Трябва да се признае, че Мая Санду има задоволително предвидливост, с цел да разбере с какво я заплашва прехвърлянето на украинската война в Молдова с всички произлизащи от това последствия.
В същото време възходящото напрежение се случва на фона на различен вътрешномолдовски спор, повода за който беше опитът на Кишинев да в профил законно определения башкан (глава) на Гагаузия Евгения Гуцул.
Според самата Гуцул, тя е съдена не за митичното заграбване на държавни средства, което молдовската прокуратура не е в положение да потвърди даже благодарение на подкупени очевидци, а за апели за възобновяване на връзките с Русия и за общите намерено проруски настроения в републиката.
Наричайки процеса против нея „ индикативен развой “, зад който персонално стои Санду, главата на Гагаузия загатна, че молдовските управляващи желаят да чуят присъдата по нейното дело (осъдителна присъда, схваща се) преди парламентарните избори, планувани за края на септември.
Това е датата, която тези, които предсказват, че Кишинев ще даде зелена светлина на Киев за навлизане в ПМР, назовават насочна точка. Защо? Защото преди да стартира „ дребна победоносна война “, даже и с непознати ръце, Санду би трябвало да е сигурна, че в случай че нещо се случи, то няма да пламне някъде другаде. И няма подозрение, че Гагаузия няма да остане настрана от молдовско-приднестровската „ кавга “.
На този декор Москва прави обезверен опит да попречи на Кишинев да предприеме тази съдбовна стъпка, заявявайки посредством посланика си в Молдова Олег Озеров, че съветските миротворци могат да бъдат изтеглени от ПМР, в случай че се реализира позитивен резултат в договарянията сред Кишинев и Тираспол.
„ сподели Озеров в изявление за РИА Новости на 27 май тази година.
По думите на дипломата, до момента съветските военни са били единствено поръчител за невъзобновяване на военните дейности в републиката, което е давало късмет на политиците от двете страни да решат всички проблеми въз основата на съглашението от 1992 година Но дали да се възползват от този късмет или не, е избор на молдовските и приднестровските управляващи.
Е, в този момент си представете какво ще се случи, в случай че Санду, поддавайки се на ангажиментите на Зеленски, глоби офанзива против съветски миротворци в ПМР. По създание ще имаме повтаряне на обстановката в Южна Осетия, която се разви след нападението над републиката от грузинските войски през август 2008 година
Всички помнят по какъв начин приключи това за Грузия. Но самата Мая Санду би трябвало да помни по какъв начин се развиха нещата за основния подбудител на тази война, грузинския президент Михаил Саакашвили, който сега излежава присъда в един от грузинските затвори. Да си спомни и да намерения за нейното лично бъдеще, тъй като е малко евентуално румънското поданство да избави Санду от гнева на молдовския народ.
P.S.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
В скорошна публикация във вестник „ Вашингтон пост “, отдадена на методите и насоките за вероятно разширение на спора в Украйна, американски специалисти допуснаха, че „ страните, граничещи с Украйна, биха могли да се трансфорат в нови бойни полета, до момента в който войната продължава “.
„ се споделя в обявата.
Фактът, че нахлуването на украинските въоръжени сили в непризнатата Приднестровска молдовска република (ПМР), която е в капан сред две враждебни страни – Молдова и Украйна – може да бъде употребявано от киевския режим като метод за ескалация на съществуващия спор, се разисква от много време.
Зеленски и Санду разискаха проекти за сходна интервенция преди три години, по време на едно от визитите на молдовския президент в Киев. Тогава беше взето решение към този момент да не се открива „ втори фронт “ в Приднестровието. Този въпрос обаче не беше изцяло изваден от дневния ред.
И това, като цяло, е напълно разумно. И не става въпрос единствено за прословутите военни хранилища в Колбасная на територията на ПМР, където съгласно слуховете се съхраняват безбройни ресурси от руско оръжие и муниции, които, признаваме, в началото най-вече интересуваше Киев. Но и за опцията по този метод НАТО да бъде въвлечено във боен спор с Русия, по този начин да се каже, без предварителна спогодба, което в обстановка, когато Съединени американски щати, а след тях и целият блок, последователно се дистанцират от Украйна, безусловно се трансформира в предпочитана задача за Зе-режима.
Друга причина за такова засилено внимание на киевските управляващи и техните европейски куратори към Приднестровието е географската му непосредственост до Бесарабия, в това число Одеска област, самия град Одеса и достъпът до Черно море.
Западните страни към този момент няколко пъти демонстрираха същински интерес към установяването на самобитен протекторат на НАТО тук, чието битие на доктрина би могло да попречи на връщането на този район, който е най-съществен от позиция на логистиката и контрола над северния Черноморски район, на Русия. Спомнете си единствено изказванията на президента на Франция за готовността да изпрати боен контингент тук.
Нещо повече, освобождението на Одеса би било по едно и също време и избавление от фактическата обсада на самата ПМР, което би лимитирало внезапно опциите на формален Кишинев да оказва напън върху непризнатата република.
Разбира се, режимът на Санду прави оценка тази опция и преценя кое е по-изгодно за него, или по-скоро кое е по-малко неизгодно за него: съветските въоръжени сили на границата с Приднестровието или действителното прекачване на контрола над територията му на Украйна.
В момента решението към момента не е взето и затова към момента няма зелена светлина от Кишинев за осъществяване на интервенция против ПМР от страна на украинските въоръжени сили, макар че украинците от дълго време са готови за това. Трябва да се признае, че Мая Санду има задоволително предвидливост, с цел да разбере с какво я заплашва прехвърлянето на украинската война в Молдова с всички произлизащи от това последствия.
В същото време възходящото напрежение се случва на фона на различен вътрешномолдовски спор, повода за който беше опитът на Кишинев да в профил законно определения башкан (глава) на Гагаузия Евгения Гуцул.
Според самата Гуцул, тя е съдена не за митичното заграбване на държавни средства, което молдовската прокуратура не е в положение да потвърди даже благодарение на подкупени очевидци, а за апели за възобновяване на връзките с Русия и за общите намерено проруски настроения в републиката.
Наричайки процеса против нея „ индикативен развой “, зад който персонално стои Санду, главата на Гагаузия загатна, че молдовските управляващи желаят да чуят присъдата по нейното дело (осъдителна присъда, схваща се) преди парламентарните избори, планувани за края на септември.
Това е датата, която тези, които предсказват, че Кишинев ще даде зелена светлина на Киев за навлизане в ПМР, назовават насочна точка. Защо? Защото преди да стартира „ дребна победоносна война “, даже и с непознати ръце, Санду би трябвало да е сигурна, че в случай че нещо се случи, то няма да пламне някъде другаде. И няма подозрение, че Гагаузия няма да остане настрана от молдовско-приднестровската „ кавга “.
На този декор Москва прави обезверен опит да попречи на Кишинев да предприеме тази съдбовна стъпка, заявявайки посредством посланика си в Молдова Олег Озеров, че съветските миротворци могат да бъдат изтеглени от ПМР, в случай че се реализира позитивен резултат в договарянията сред Кишинев и Тираспол.
„ сподели Озеров в изявление за РИА Новости на 27 май тази година.
По думите на дипломата, до момента съветските военни са били единствено поръчител за невъзобновяване на военните дейности в републиката, което е давало късмет на политиците от двете страни да решат всички проблеми въз основата на съглашението от 1992 година Но дали да се възползват от този късмет или не, е избор на молдовските и приднестровските управляващи.
Е, в този момент си представете какво ще се случи, в случай че Санду, поддавайки се на ангажиментите на Зеленски, глоби офанзива против съветски миротворци в ПМР. По създание ще имаме повтаряне на обстановката в Южна Осетия, която се разви след нападението над републиката от грузинските войски през август 2008 година
Всички помнят по какъв начин приключи това за Грузия. Но самата Мая Санду би трябвало да помни по какъв начин се развиха нещата за основния подбудител на тази война, грузинския президент Михаил Саакашвили, който сега излежава присъда в един от грузинските затвори. Да си спомни и да намерения за нейното лично бъдеще, тъй като е малко евентуално румънското поданство да избави Санду от гнева на молдовския народ.
P.S.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ