"Атака" е най-антизападната партия в Европа, показа експертен доклад
" Атака " е най-антизападната партия в Европа, а в топ 30 участват 5 политически сили от България – повече от всяка друга страна.
Това демонстрира изследване на Европейския съвет за външна политика (ECFR), отдадено на това до каква степен съответстват идеологиите на европейски партии и на Кремъл.
Изследването е присъединило всички 252 партии, показани в националните парламенти на страните от Европейския съюз, като е събрало задоволително данни да класира 181 политически сили в 22 страни. Те са подредени по отношение на опозицията им против западния демократичен модел. В първите тридесет влизат, с изключение на " Атака ", и Българската социалистическа партия (БСП), " Алтернатива за българско възобновление " (АБВ), " Патриотичен фронт " и Движение " Презареди България ".
Движението за права и свободи (ДПС) е измежду умерено антизападните партии, а ГЕРБ – измежду умерено прозападните. ДСБ и Реформаторският блок са искрено прозападни.
Твърдо антизападни
Тези партии (първите 30) отхвърлят всички или съвсем всички детайли на западния политически ред. Те поддържат по-близките връзки на държавно равнище с Русия, срещу глобите са или имат контакти с режима в Кремъл. Искат да прекратят фокусирания върху Европейски Съюз и НАТО метод към сигурността. С дребни изключения обаче, те надали ще дойдат на власт.
Умерено антизападни
Сред тях е Движението за права и свободи (ДПС). Повечето партии от тази категория избират близки връзки с Русия и повдигане на глобите, както и са свързани с ръководството в Москва. Изключения са някои сили от Финландия, Италия, Полша и Естония.
За разлика от Унгария
Балансът на партиите в политическите системи дефинира цялостната ориентировка на страната и по този индикатор България се подрежда измежду страните, които клонят към антизападни позиции, дружно с Австрия, Гърция, Унгария и Словения.
България и Гърция пострадаха тежко от икономическата рецесия след 2008 година и бяха основни директни страни по време на бежанската рецесия, отбелязва създателят на проучването. Влиянието на бежанския проблем е явно в България.
Подкрепата за ръководството на Башар Асад в Сирия разделя страната от останалата част от Европа, следят се и предпочитание за по-добри връзки с Русия, съпротива на глобите и песимизъм към трансатлантическите връзки. Но поддръжката за Европейски Съюз е относително висока и, " за разлика от Унгария, министър председателят Бойко Борисов се е опитвал да сдържи съветското въздействие, постоянно влизайки в спор с български бизнес елити ".
Отказът на България да даде на Кремъл достъп до въздушното си пространство за интервенции в Сирия през 2015 година, показва, че за София солидарността към НАТО е най-важна. Но проруският лагер в страната подлага на критика остро сходни старания и те могат да костват доста на полето на вътрешната политика, написа в проучването.
" Русия не носи цялостната отговорност за скорошния идеологически протест в Европа, само че може занапред да завоюва най-вече от него ", разяснява създателят на отчета Гюстав Гресел.
Методологията
91 откриватели и водещи публицисти (трима от България) от всички европейски страни са оценили възгледите на партиите по 12 параграфа – поддръжка за ЕС; за либерализма и секуларизма като европейски ценности; за политиките на сигурността с фокус към НАТО и ЕС; поддръжката за трансатлантическите отношения; свободната търговия и глобализацията; връзките с Русия; мнението им за глобите против Кремъл; поддръжката на страната за Украйна; бежанците и миграцията; войната в Сирия; съгласуваност на партията с Русия. Сумата от отговорите им е послужила за индексирането на политическите сили по скалата.
Това демонстрира изследване на Европейския съвет за външна политика (ECFR), отдадено на това до каква степен съответстват идеологиите на европейски партии и на Кремъл.
Изследването е присъединило всички 252 партии, показани в националните парламенти на страните от Европейския съюз, като е събрало задоволително данни да класира 181 политически сили в 22 страни. Те са подредени по отношение на опозицията им против западния демократичен модел. В първите тридесет влизат, с изключение на " Атака ", и Българската социалистическа партия (БСП), " Алтернатива за българско възобновление " (АБВ), " Патриотичен фронт " и Движение " Презареди България ".
Движението за права и свободи (ДПС) е измежду умерено антизападните партии, а ГЕРБ – измежду умерено прозападните. ДСБ и Реформаторският блок са искрено прозападни.
Твърдо антизападни
Тези партии (първите 30) отхвърлят всички или съвсем всички детайли на западния политически ред. Те поддържат по-близките връзки на държавно равнище с Русия, срещу глобите са или имат контакти с режима в Кремъл. Искат да прекратят фокусирания върху Европейски Съюз и НАТО метод към сигурността. С дребни изключения обаче, те надали ще дойдат на власт.
Умерено антизападни
Сред тях е Движението за права и свободи (ДПС). Повечето партии от тази категория избират близки връзки с Русия и повдигане на глобите, както и са свързани с ръководството в Москва. Изключения са някои сили от Финландия, Италия, Полша и Естония.
За разлика от Унгария
Балансът на партиите в политическите системи дефинира цялостната ориентировка на страната и по този индикатор България се подрежда измежду страните, които клонят към антизападни позиции, дружно с Австрия, Гърция, Унгария и Словения.
България и Гърция пострадаха тежко от икономическата рецесия след 2008 година и бяха основни директни страни по време на бежанската рецесия, отбелязва създателят на проучването. Влиянието на бежанския проблем е явно в България.
Подкрепата за ръководството на Башар Асад в Сирия разделя страната от останалата част от Европа, следят се и предпочитание за по-добри връзки с Русия, съпротива на глобите и песимизъм към трансатлантическите връзки. Но поддръжката за Европейски Съюз е относително висока и, " за разлика от Унгария, министър председателят Бойко Борисов се е опитвал да сдържи съветското въздействие, постоянно влизайки в спор с български бизнес елити ".
Отказът на България да даде на Кремъл достъп до въздушното си пространство за интервенции в Сирия през 2015 година, показва, че за София солидарността към НАТО е най-важна. Но проруският лагер в страната подлага на критика остро сходни старания и те могат да костват доста на полето на вътрешната политика, написа в проучването.
" Русия не носи цялостната отговорност за скорошния идеологически протест в Европа, само че може занапред да завоюва най-вече от него ", разяснява създателят на отчета Гюстав Гресел.
Методологията
91 откриватели и водещи публицисти (трима от България) от всички европейски страни са оценили възгледите на партиите по 12 параграфа – поддръжка за ЕС; за либерализма и секуларизма като европейски ценности; за политиките на сигурността с фокус към НАТО и ЕС; поддръжката за трансатлантическите отношения; свободната търговия и глобализацията; връзките с Русия; мнението им за глобите против Кремъл; поддръжката на страната за Украйна; бежанците и миграцията; войната в Сирия; съгласуваност на партията с Русия. Сумата от отговорите им е послужила за индексирането на политическите сили по скалата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ