Астрономите превърнаха куп галактики в гигантска лупа, използвайки я за

Астрономите трансфораха куп галактики в гигантска лупа, употребявайки я за проучване на друга вселена, отдалечена на 10,7 милиарда светлинни години, с невиждани детайлности. Използвайки феномен, прочут като „ гравитационна леща ", екип от учени, воден от доктор Сония Шарма от Центъра за галактически полети на NASA Goddard, разпознава зони, образуващи звезди в далечната и антична вселена. Изследването е финансирано от австралийския Център за върхови достижения на ARC в All Sky Astrophysics. Без потреблението на солидния увеличаващ резултат, галактиката, наречена cswa128, е прекомерно дребна даже за най-мощните телескопи на Земята. С него астрономите могат да видят по какъв начин звездите са се формирали едвам три милиарда години след Големия гърмеж.

„ Нашият „ обектив “ е клъстер от галактики, отдалечени на към 3,3 милиарда светлинни години “, изясни доктор Шарма. „ Клъстерът е толкоз голям, че неговата гравитация в действителност огъва светлината, трансформирайки я в нещо като лупа. Ефектът прави cswa128, която се намира зад него и е на седем милиарда светлинни години по-далеч, да наподобява доста по-едра, в сравнение с би се виждала от Земята без нарастването.
„ Всъщност галактиката наподобява към 10 пъти по-голяма. Можем ясно да забележим формирования от ярки светлини, които са сигнални знаци на звездни „ детски ясли " - елементи от галактиката, които вършат нови звезди. "

Първото публично съмнение, че светлината ще се огъне към солиден обект и ще усили отдалечените обекти, е направено от Алберт Айнщайн в неговата Обща доктрина на относителността. Това се удостоверява по време на слънчево затъмнение през 1919 г. 

Идеята за небесния обектив прорабтва в космически мащаб и е демонстрирана през 1979 г. Новото проучване, оповестено в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, бележи забележителен скок напред в тази област. Учените създали комплициран логаритъм за точна интерпретация на спектроскопската информация за целевата вселена, уловена от обсерваторията WM Keck на Хаваите.
Според доктор Тиантян Юан, член на екипа на Шарма: „ Уголемените изображения са разтегнати и изкривени. Използването на логаритъма означаваше, че успяхме да възстановим същинската форма на далечната вселена. Също по този начин открихме, че тя съдържа два пъти повече звездообразуващи области, в сравнение с се съобщаваше по-рано. "

Професор Лиза Кеули, шеф на ASTRO 3D, прибавя:  „ Този нов логаритъм разрешава да забележим реконструираните обективирани галактики с доста по-фини елементи от всеки път. Това е като да вземете прашна лупа, да я почистите и да видите доста по-ясна картина. "

„ Това ще помогне в задачата да се пояснява механизмът, който ръководи метода на основаване на звездите и по този метод по какъв начин галактиките се развиват и образуват във Вселената. "