Млечния път може да е пълен с планети, които имат океани и континенти като земните
Астрономите от дълго време претърсват необятната Вселена с вярата да открият извънземни цивилизации. Но с цел да има на една планета живот, би трябвало да участва течна вода. Шансовете за пресмятане на този сюжет наподобяват сложни, защото се допуска, че планети като Земята са получили водата си инцидентно, откакто огромен мразовит метеорит е блъснал планетата.
Сега откриватели от Института GLOBE от Университета в Копенхаген обаче, разгласиха изследване, което демонстрира, че водата може да е участвала още по време на самото образуване на планетата. Според изчисленията на проучването това важи както за Земята, по този начин и за Венера и Марс.
„ Всички наши данни допускат, че водата е била част от градивните детайли на Земята, още през цялото време. И защото водната молекула се среща постоянно, има рационална възможност това да се отнася за всички планети в Млечния път. Решаващият миг за това дали на дадена планета може да е налична вода, е дистанцията на планетата до нейната звезда „, споделя професор Андерс Йохансен от Центъра за образуване на звезди и планети, който е управлявал проучването, оповестено в списанието Science Advances.
Използвайки компютърен модел, Андерс Йохансен и неговият екип са пресметнали какъв брой бързо се образуват планетите и от кои градивни детайли. Проучването демонстрира, че праховите частици с лед и въглерод с размер от милиметър, за които е известно, че обикалят към всички млади звезди в Млечния път, са се натрупали преди 4,5 милиарда години във образуването на това, което по-късно ще стане планетата Земята.
„ До точката, в която Земята е повишена до един % от сегашната си маса, нашата планета пораства посредством хващане на маси от камъчета, цялостни с лед и въглерод. След това Земята пораства все по-бързо и по-бързо, до момента в който след пет милиона години тя става толкоз огромна, колкото я познаваме през днешния ден. По пътя температурата на повърхността внезапно се покачва, вследствие на което ледът в камъчетата се изпарява по пътя си надолу към повърхността, тъй че през днешния ден единствено 0,1% от планетата се състои от вода, макар че 70 % от повърхността на Земята е покрита с вода „, споделя Андерс Йохансен, който дружно със своя проучвателен екип в Лунд преди 10 години излага теорията, която новото проучване удостоверява в този момент.
Теорията, наречена „ струпване на камъчета “, приказва, че планетите се образуват от камъчета, които се слепват дружно и че по-късно планетите порастват все по-големи и по-големи.
Андерс Йохансен изяснява, че молекулата на водата H2O се намира на всички места в нашата вселена и че затова теорията отваря опцията и други планети да са били формирани по същия метод като Земята, Марс и Венера.
„ Всички планети в Млечния път могат да бъдат формирани от едни и същи градивни детайли, което значи, че планетите с еднообразно количество вода и въглерод като Земята – и по този метод евентуални места, където може да участва животът – постоянно се срещат към други звезди в нашата вселена, при изискване че температурата е вярна „, споделя той.
Ако планетите в нашата вселена са имали същите градивни детайли и същите температурни условия като Земята, също ще има огромни шансове те да имат почти същото количество вода и континенти като нашата планета.
Професор Мартин Бизаро, съавтор на проучването, споделя: „ С нашия модел всички планети получават еднообразно количество вода и това допуска, че другите планети може да имат освен същото количество вода и океани, само че и същото количество на континентите, както тук на Земята. Това дава положителни благоприятни условия за пораждане на живот. „
Ако, въпреки това, беше инцидентно какъв брой вода участва на планетите, планетите може да наподобяват друго. Някои планети биха били прекомерно сухи, с цел да развият живот, до момента в който други биха били изцяло покрити с вода.
„ Планета, покрита с вода, несъмнено би била добра за морските същества, само че би предложила по-малко условия за образуване на цивилизации, които могат да следят Вселената “, споделя Андерс Йохансен.
Андерс Йохансен и неговият проучвателен екип с неспокойствие чакат идващото потомство галактически телескопи, които ще предложат доста по-добри благоприятни условия за наблюдаване на екзопланети, обикалящи към звезда, друга от Слънцето.
„ Новите телескопи са мощни. Те употребяват спектроскопия, което значи, че наблюдавайки кой вид светлина се блокира от орбитата на планетите към тяхната звезда, можете да видите какъв брой водна пара има. Може да ни каже нещо за броя на океаните на тази планета “, споделя той.
