Астрономите наблюдаваха как черна дупка разкъсва звезда, скитаща се прекалено

Астрономите следиха по какъв начин черна дупка раздира звезда, скитаща се прекомерно покрай нея, съобщи Ройтерс. 
Специалистите са на мнение, че това не е елементарен случай на хищна черна дупка.
Това е един от четирите образеца – и първият от 2011 година насам, на наблюдаване на черна дупка, до момента в който унищожава преминаваща звезда при така наречен събитие на приливно опустошение, а по-късно изхвърля светещи струи от високоенергийни частици в противоположна посока в космоса, споделят откривателите. Това е най-отдалеченото и най-ярко следено сходно събитие в историята.
Астрономите го разказват в изявления в изданията „ Нейчър “ и „ Нейчър астронъми “.
Виновникът наподобява е свръхмасивна черна дупка, за която се счита, че е със стотици милиони пъти масата на Слънцето и се намира почти на 8,5 милиарда светлинни години от Земята. Една светлинна година е дистанцията, което светлината изминава за една година – 9,5 трилиона километра.

„ Смятаме, че звездата е била сходна на нашето Слънце, може би по-масивна, само че от сходен тип “, споделя астрономът Игор Андреони от университета на Мериленд и от галактическия център „ Годард “ на НАСА, водещ създател на едно от изследванията.

Събитието е видяно през февруари благодарение на прикрепена камера към телескоп в обсерваторията „ Паломар “ в Калифорния.
Разстоянието пък е изчислено с Много огромния телескоп в Чили.
„ Когато звезда рисково се приближи до черна дупка – няма причина за терзание, това няма да стане със Слънцето, тя е принудително раздрана от гравитационните приливни сили на черната дупка “, коментира астрономът и съавтор на проучването Майкъл Кофлин от университета на Минесота.

„ След това части от звездата са уловени в бързо въртящ се диск в орбита към черната дупка. И най-после, тя употребява това, което остава от обречената звезда в диска. В някои доста редки случаи, които по нашите калкулации са 100 пъти по-редки, мощни струи от частици се изстрелват в противоположни направления, когато настъпи събитието на приливно опустошение “, прибавя Кофлин.
Андреони и Кофлин изясняват, че черната дупка евентуално се върти бързо, което може да помогне да се изясни по какъв начин двете мощни струи са изстреляни в космоса съвсем със скоростта на светлината.
Астрономът от Масачузетския софтуерен институт Дирадж Пашам, водещ създател на другото проучване, споделя, че откривателите са съумели да следят събитието доста рано – в границите на една седмица от момента, в който черната дупка стартира да гълтам обречената звезда.

Докато откривателите откриват събития на приливни опустошения към два пъти на месец, то тези, при които се образуват струи, са извънредно редки. Една от тях, тръгнала от тази черна дупка, наподобява сочи към Земята и по тази причина е по-ярка, в сравнение с в случай че се насочва в друга посока.

Смята се, че свръхмасивната черна дупка се намира в център на вселена, сходна на Млечния път. Но събитието на приливно опустошение е било толкоз блестящо, че е засенчило светлината на звездите в галактиката, добавя Българска телеграфна агенция.

„ В пика си източникът изглеждаше по-ярък от 1000 трилиона слънца “, добавя Пашам.