Астрономите идентифицираха галактика, която съществувала, когато Вселената е била едва

Астрономите идентифицираха вселена, която съществувала, когато Вселената е била едвам на 300 милиона години – надалеч по-рано, в сравнение с учените чакаха да се образуват сходни комплицирани структури. Това пишат метеоролозите от Meteo Balkans.
Прочетете още
Галактика, която не би трябвало да съществува

Галактиката, наречена JADES-GS-z14-0, освен че се намира на голямо разстояние, само че също по този начин показва изненадващо развита конструкция и химичен състав, който слага под въпрос досегашните модели за образуването на ранните галактики.

Революционно изобретение благодарение на телескопа " Джеймс Уеб "

Космическият телескоп " Джеймс Уеб " (JWST) на НАСА беше главният инструмент, който разреши това извънредно изобретение. Програмата JWST Advanced Deep Extragalactic Survey (JADES) откри галактиката като част от напъните си да изследва далечни галактически обекти. Още при първичните наблюдения учените откриха, че JADES-GS-z14-0 е ненадейно ярка и има химичен състав, който не би трябвало да бъде вероятен толкоз рано в историята на Вселената.

Неочакван химичен състав

Обикновено ранната Вселена е съдържала главно водород, хелий и следи от литий, само че инструментите на " Джеймс Уеб " засекли обилни количества О2 в JADES-GS-z14-0. Това значи, че галактиката е съумяла да образува няколко генерации звезди, които са избухнали като свръхнови и са обогатили галактическата среда с тежки детайли. Това изобретение значи, че процесите на звездообразуване и еволюция са протичали доста по-бързо от досегашните модели.

По-чести ли са такива галактики?

Фактът, че JADES-GS-z14-0 е открита в относително дребна област на небето, подсказва, че сходни галактики може да са по-разпространени, в сравнение с сме предполагали до момента. " Ако можехме да разгледаме цялото небе с толкоз висока резолюция, евентуално щяхме да открием още такива обекти ", разяснява водещият създател на проучването Якоб Хелтън.

Удивителна астрономическа случайност

Самото изобретение на тази вселена е плод на щастлива случайност – телескопът JWST следил относително дребна част от небето в продължение на девет дни, а JADES-GS-z14-0 инцидентно се намирала на вярното място за разкриване посредством инфрачервените принадлежности на телескопа. Ако насочването на телескопа беше даже с парченце от градус друго, това изобретение можеше в никакъв случай да не се случи.

Какво значи това за астрономията?

Съществуването на толкоз зряла вселена в зората на Вселената постанова преосмисляне на актуалните модели за образуване на галактики. То допуска, че процесите на звездообразуване може да са почнали доста по-рано, в сравнение с до момента сме предполагали.

Нови хоризонти в проучването на Вселената

С открития като това, JWST отваря нови хоризонти в разбирането ни за еволюцията на Вселената. " Сега се намираме в ера, в която можем да надникнем по-дълбоко от всеки път и да забележим неща, които до момента единствено сме предполагали ", разяснява един от водещите откриватели Кевин Хейнлайн.

Изследването е оповестено в влиятелното списание Nature Astronomy, а новите данни ще оказват помощ на учените да изградят по-точни модели за ранната Вселена и образуването на първите галактики.