Астрономическата зима започва на 21 декември в 18.28 ч. С

Астрономическата зима стартира на 21 декември в 18.28 ч. С настъпването й е и най-краткият ден на годината и най-дългата нощ, оповестява БГНЕС. Слънцестоенето е астрономическо разбиране, обозначаващо несъмнено състояние на Слънцето по неговия забележим път върху небесната сфера. Най-често понятието се отнася единствено за две от ситуациите на Слънцето - така наречен зимно слънцестоене и лятно слънцестоене. Като резултат от наклона на земната ос продължителността на деня и нощта зависят от ситуацията на Земята по отношение на Слънцето.
На 22 юни Слънцето се движи над тропика на Рака. В северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и се приказва за лятно слънцестоене. В южното полукълбо денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене.

На 22 декември Слънцето е над тропика на Козирога, в северното полукълбо се следи зимно слънцестоене, а в южното - лятно.
Когато еклиптиката пресича небесния екватор, денят и нощта са еднообразно дълги. Тези слънцестоения се назовават равноденствия.
Слънцестоенето оказва директно въздействие върху дневното слънчево греене, а оттова върху климата. Така на другите слънцестоения подхождат разнообразни моменти от годината, което ги прави значими за календара.

Много от културите по света и съвсем всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с изключително значение.

Тогава се устройват едни от главните календарни фестивали и се правят значими обреди, свързани най-много със земеделието и плодородието.