Астрономи засякоха най-ярката супернова въобще – тя е два пъти

Астрономи засякоха най-ярката супернова изобщо – тя е два пъти по-ярка от която и да е, следена до този миг. Нещо повече, тя е толкоз ярка, че детонацията ѝ отделя 10 пъти повече сила, в сравнение с Слънцето ще създаде през целия си живот. Събитието, известно като SN2016aps се показва като доказателство за рядка свръхнова, наречена „ пулсационна двойна-нестабилна “ свръхнова.

Тези събития са предсказани от теорията, само че в никакъв случай до момента не са били следени. Астрономите, които оповестяват за откритията си в Nature Astronomy, са следили светлината от събитието в продължение на две години. Те са употребявали получените данни, с цел да схванат повече за детонацията и да дефинират характерностите на нейния предходник. Масата на свръхновата е била сред 50 и 100 пъти масата на Слънцето (слънчеви маси) – доста по-висока от общоприетите свръхнови, които сме привикнали да следим (между 8 и 15 слънчеви маси).

Невероятната детонация евентуално се е получила от сливането на две звезди. По-високият интензитет на силата обаче може би е вследствие от обособен конфликт сред свръхновата и газът, отделян от една от звездите преди гибелта ѝ. Това е довело до образуването на „ съвършената стихия “ и надлежно – до въпросното събитие.

„ Звездите с извънредно огромна маса минават през бурни пулсации преди гибелта си и отделят газовата си обвивка. Това може да бъде задействано от процеси, наречени „ двойна неустойчивост - които са обект на спекулации измежду физиците към този момент близо 50 години “, споделя доктор Мат Никол от Университета на Бирмингам, водещият създател на изследването. Ако суперновата избухне в верния миг, „ тя може да доближи до обвивката и да отдели голямо количество сила в резултат на конфликта. Смятаме, че това е най-хубавият претендент за този развой, който в миналото сме следили, както и евентуално най-масивният “, добавя доктор Никол.

„ SN2016aps съдържа още една мистерия – прибавя той. – Газът, който открихме, е най-вече водород. Толкова солидна звезда обаче би трябвало да изгуби целия си водород в резултат на слънчевите ветрове - доста преди да стартира самата пулсация, Едно от евентуалните пояснения на това е, че две звезди с малко по-малка маса (около 60 слънчеви маси) са се слели преди детонацията. Звездите с по-ниска маса задържат водорода в себе си за по-дълго, до момента в който тяхната комбинирана маса е задоволително висока, че да задейства двойната неустойчивост “.

Енергията, отделена от свръхновата, е малко по-голяма от ASASSN-15lh – предходният рекордьор за най-мощна свръхнова. Съществуват известни въпроси по отношение на същинската природа на ASASSN-15lh – някои астрономи допускат, че става дума за събитие, обвързвано със супермасивна черна дупка, защото то се е случило покрай ядрото на своята вселена. SN2016aps обаче наподобява е на много огромно разстояние от супермасивната черна дупка на своята вселена, което в допълнение поддържа изказванието, че приказваме за свръхнова.

Източник: IFLScience