Астрономи засекоха вероятен сблъсък между две планети на 11 000 светлинни години от Земята
Астрономи считат, че са станали очевидци на едно от най-редките феномени във Вселената - конфликт сред две планети към далечна звезда. Събитието е следено на към 11 000 светлинни години от Земята към звездата Gaia20ehk и е разказано в научното списание „ Астрофизикъл джърнъл летърс “.
Прочетете още
Странни промени в яркостта на звездата могат да се обяснят с последователното стълкновение на две планети, които обикалят към нея на разстояние, сходно с това сред Земята и Слънцето. Подобно събитие би разрешило на учените да следят съвсем в действително време развой, който може да докара до образуването на нова луна.
До 2016 година Gaia20ehk е изглеждала като изцяло елементарна звезда със постоянна светимост, сходно на Слънцето. При разбор на архивни наблюдения, в това число данни от задачата SPHEREx на НАСА, докторантът Анастасиос „ Анди “ Цанидaкис открива ненадейно и безредно държание. Около 2021 година яркостта на звездата внезапно понижава три пъти за къси интервали, след което стартира да се колебае по метод, който не е присъщ за сходен вид звезди.
Първоначалните спадове в светимостта подсказват, че обект или облак от време на време минава пред звездата и блокира част от светлината ѝ. Само с тези данни обаче учените не могат да дефинират дали става дума за прахов облак, звездна изригване или за по-драматично събитие като разрушение на солидно тяло от черна дупка. Изследователите се насочват към инфрачервените наблюдения, с цел да открият топлинната диря на обекта, който закрива светлината.
Откритието се оказва изненадващо: сега, когато звездата наподобява отслабва и се държи безредно във забележимия набор, инфрачервеното ѝ лъчение внезапно се усилва. Това значи, че системата става по-гореща - материята, която закрива звездата, не е студена, а е толкоз нагрята, че стартира да излъчва мощно в инфрачервения диапазон.
Изчисленията демонстрират температура на облака към 900 келвина и размер, достигащ забележителна част от една астрономическа единица. Изследователите стигат до заключението, че евентуално следят парчета, формирани при планетарен конфликт.
Подобни събития не са необичайност в млади планетни системи, където протопланетите постоянно се сблъскват и сливат. Наблюдението им в действително време обаче е извънредно мъчно, тъй като орбитата на отломките би трябвало да премине тъкмо пред звездата и телескопите да следят явлението в подобаващия миг и в разнообразни спектрални диапазони.
Системата Gaia20ehk е изключително забавна, тъй като припомня за водещата доктрина за образуването на Луната. Според нея естественият сателит на Земята се е образувал след великански конфликт сред младата Земя и тяло с размерите на Марс, известно като Тея, преди към 4,5 милиарда години. Ударът е изхвърлил в орбита голямо количество материал, който последователно се е сглобил в Луната.
Очаква се бъдещият огромен телескоп на обсерваторията „ Вера К. Рубин “ да помогне за откриването на още сходни конфликти. Учените считат, че през идващото десетилетие могат да бъдат засечени към 100 такива събития.
Подобни наблюдения биха помогнали на астрономите да схванат какъв брой необичаен е бил процесът, довел до образуването на системата Земя–Луна. Ако гигантските конфликти в обитаемите зони са чести, планетите с огромни стабилизиращи спътници може да се окажат доста по-разпространени във Вселената, в сравнение с се счита до момента.
Прочетете още
Странни промени в яркостта на звездата могат да се обяснят с последователното стълкновение на две планети, които обикалят към нея на разстояние, сходно с това сред Земята и Слънцето. Подобно събитие би разрешило на учените да следят съвсем в действително време развой, който може да докара до образуването на нова луна.
До 2016 година Gaia20ehk е изглеждала като изцяло елементарна звезда със постоянна светимост, сходно на Слънцето. При разбор на архивни наблюдения, в това число данни от задачата SPHEREx на НАСА, докторантът Анастасиос „ Анди “ Цанидaкис открива ненадейно и безредно държание. Около 2021 година яркостта на звездата внезапно понижава три пъти за къси интервали, след което стартира да се колебае по метод, който не е присъщ за сходен вид звезди.
Първоначалните спадове в светимостта подсказват, че обект или облак от време на време минава пред звездата и блокира част от светлината ѝ. Само с тези данни обаче учените не могат да дефинират дали става дума за прахов облак, звездна изригване или за по-драматично събитие като разрушение на солидно тяло от черна дупка. Изследователите се насочват към инфрачервените наблюдения, с цел да открият топлинната диря на обекта, който закрива светлината.
Откритието се оказва изненадващо: сега, когато звездата наподобява отслабва и се държи безредно във забележимия набор, инфрачервеното ѝ лъчение внезапно се усилва. Това значи, че системата става по-гореща - материята, която закрива звездата, не е студена, а е толкоз нагрята, че стартира да излъчва мощно в инфрачервения диапазон.
Изчисленията демонстрират температура на облака към 900 келвина и размер, достигащ забележителна част от една астрономическа единица. Изследователите стигат до заключението, че евентуално следят парчета, формирани при планетарен конфликт.
Подобни събития не са необичайност в млади планетни системи, където протопланетите постоянно се сблъскват и сливат. Наблюдението им в действително време обаче е извънредно мъчно, тъй като орбитата на отломките би трябвало да премине тъкмо пред звездата и телескопите да следят явлението в подобаващия миг и в разнообразни спектрални диапазони.
Системата Gaia20ehk е изключително забавна, тъй като припомня за водещата доктрина за образуването на Луната. Според нея естественият сателит на Земята се е образувал след великански конфликт сред младата Земя и тяло с размерите на Марс, известно като Тея, преди към 4,5 милиарда години. Ударът е изхвърлил в орбита голямо количество материал, който последователно се е сглобил в Луната.
Очаква се бъдещият огромен телескоп на обсерваторията „ Вера К. Рубин “ да помогне за откриването на още сходни конфликти. Учените считат, че през идващото десетилетие могат да бъдат засечени към 100 такива събития.
Подобни наблюдения биха помогнали на астрономите да схванат какъв брой необичаен е бил процесът, довел до образуването на системата Земя–Луна. Ако гигантските конфликти в обитаемите зони са чести, планетите с огромни стабилизиращи спътници може да се окажат доста по-разпространени във Вселената, в сравнение с се счита до момента.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ