Астрономи се натъкнаха високо в атмосферата на Марс на феномен,

Астрономи се натъкнаха високо в атмосферата на Марс на феномен, който търсят от десетилетия – неясно зелено зарево, провокирано от взаимоотношението сред слънчевата светлина и горната атмосфера на планетата.

Досега сиянието бе засичано единствено на едно място – в небето над Земята. Фактът, че то е записано и в марсианската атмосфера, ще ни разреши да разберем по-добре процесите, които водят до образуването на това въздушно зарево (airglow) и на Земята, и на други места във Вселената.

„ Една от най-ярките земни излъчвания е вследствие от нощното зарево. По-специално – от кислородните атоми, които излъчват светлина от съответна дължина на вълната, която не е следена на друга планета “, споделя астрономът Жан-Клод Жерард от Университета на Лиеж в Белгия, водещ началник на проучването.

„ Преди към 40 години обаче бе предсказано, че тази емисия съществува и на Марс. И с помощта на ExoMars Gas Orbiter ние я открихме “.

Земното небе в никакъв случай не е изцяло мрачно, даже през нощта, даже когато отстраняваме светлинното замърсяване, дифузната слънчева светлина и сиянието от звездите. Молекулите в атмосферата минават непрекъснато през разнообразни процеси, което ги кара да илзлъчват едва зарево в разнообразни дължини на вълната.

Това въздушно зарево не се отличава изключително от северното зарево, защото e вследствие от същите частици. Просто е доста по-бледо, а механизмите, отговарящи за него, са по-различни. Полярното зарево се получава от заредени частици от слънчевия вятър, които йонизират атмосферните атоми и образуват поразително хубав танц на разноцветни светлини в небето.

От друга страна, въздушното зарево се получава с помощта на взаимоотношението сред слънчевата светлина и атмосферата. То се разделя най-общо казано на 2 категории. Съществува нощно зарево, което поражда, когато атомите, които са се разпаднали поради радиацията денем, се свържат още веднъж и освободят непотребната сила под формата на фотони. Освен на Земята нощното зарево е следено и на Венера, и на Марс.

Това, което астрономите са записали в атмосферата на Марс, е така наречен на ден зарево – феномен, който е доста по-труден за разкриване, защото неговата светлина е прекомерно бледа и се засенчва от дневната.

На Земята дневното зарево се образува, когато молекулите в атмосферата всмукват слънчевата светлина. Тя ги зарежда с непотребна сила, която те излъчват под формата на радиация (на същата или на малко по-ниска периодичност от в началото всмуканата радиация).

На фотосите на Земята, снимани от Международната галактическа станция (когато камерата гледа непосредствено надолу) въздушното зарево може да се види най-лесно.

През 1979 година астрономи предсказват, че и Марс има на ден зарево, само че галактическите апарати в орбитата на Червената планета по този начин и не съумяха да го засекат. Досега.

Нощното зарево на Земята. Снимка: NASA

Взимайки си поука от фотосите, направени от Международната галактическа станция, екипът преориентира позицията на инструмента NOMAD, с цел да не гледа непосредствено над марсианската атмосфера, а под ъгъл – към хоризонта. От тук – на височина сред 20 и 400 км – те правят нови наблюдения на атмосферата на Червената планета. Когато проучват данните, откриват зелени излъчвания и в оптичната, и в ултравиолетовата дължини на вълната – във всички дневни наблюдения.

„ Емисията бе най-силна на към 80 км височина и варираше според от дистанцията сред Марс и Слънцето “, изяснява планетарния астроном Ан Карин Ванделе.

Когато екипът моделира процесите, виновни за емисията, открива, че те се образуват по метод, подобен с въздушното зарево на Земята. Когато слънчевата радиация доближи марсианската атмосфера, тя разцепва въглеродния диоксид на въглероден оксид и О2. Именно кислородните атоми са виновни за зеленото зарево.

Изследването е оповестено в Nature Astronomy.