Гигантска планета, орбитираща около малка звезда, озадачи астрономи
Астрономи са забелязали галактическо противоречие, което ги е оставило в неразбиране – огромна планета, орбитираща към дребна звезда, написа Ройтерс, представена от Българска телеграфна агенция.
Откритието опонира на актуалните показа за образуването на планетите. Звездата е с маса към една пета от масата на Слънцето. Според водещите теории за образуването на планетите, звезди с такива размери би трябвало да имат дребни планети, сходни на Земята и Марс. Но тази, открита в орбита към въпросната звезда, е доста по-голяма – колкото Сатурн, втората по величина планета в нашата Слънчева система.
Звездата, наречена TOI-6894, се намира на към 240 светлинни години от Земята в съзвездието Лъв. Това е най-малката известна звезда, която има огромна планета, към 40% по-малка от предходните два рекордьора.
„ Засега нямаме отговор на въпроса по какъв начин такава дребна звезда може да има такава огромна планета “, сподели астрономът Едуард Брайънт от Университета на Уоруик в Англия, началник на изследването, оповестено в сряда в списанието Nature Astronomy.
Планетите отвън нашата Слънчева система се назовават екзопланети. Тази, която орбитира към TOI-6894, е газов колос, сходно на Сатурн и Юпитер, а не скалиста планета като Земята.
Раждането на планетна система стартира с огромен облак от газ и прахуляк – наименуван молекулярен облак, който се срутва под личната си гравитация и образува централна звезда. Остатъчният материал, който се върти към звездата в така наречен протопланетарен диск, образува планети.
„ В дребни облаци от прахуляк и газ е мъчно да се образува гигантска планета “, сподели експертът по екзопланети и съавтор на изследването Винсент Ван Ейлен от Лабораторията за галактически науки „ Мълард “ на Университетския лицей в Лондон.
„ Това е по този начин, тъй като, с цел да се образува гигантска планета, е належащо бързо да се образува огромно ядро на планетата и по-късно бързо да се натрупа доста газ върху него. Това би трябвало да се случи в лимитирано време, преди звездата да стартира да свети и дискът бързо да изчезне. Смятаме, че в дребните звезди просто няма задоволително маса, с цел да се образува гигантска планета, преди дискът да изчезне “, добави Ван Ейлен.
Засега не е открита планета, която да е по-голяма от своята звезда, като това важи и в този случай, макар че двете небесни тела са доста по-близки по мярка, в сравнение с нормално. Докато диаметърът на Слънцето е 10 пъти по-голям от най-голямата планета в нашата Слънчева система – Юпитер, диаметърът на TOI-6894 е единствено 2,5 пъти по-голям от единствената известна планета към нея.
Звездата е алено джудже, най-малкият и най-разпространеният тип в галактиката Млечен път.
„ Тъй като тези звезди са доста публикувани, в галактиката може да има доста повече великански планети, в сравнение с сме очаквали “, сподели Брайънт.
Звездата TOI-6894 е много тъмна, тя свети 250 пъти по-слабо от Слънцето. Откритата планета се намира към 40 пъти по-близо до звездата си, в сравнение с Земята до Слънцето, и приключва една орбита единствено за три дни. Близостта ѝ до звездата значи, че повърхността на планетата е много гореща, въпреки и не толкоз, колкото газовите колоси, наречени „ горещи Юпитери “.
Диаметърът ѝ е малко по-голям от този на Сатурн и малко по-малък от този на Юпитер, въпреки че е по-малко плътна от тях. Масата ѝ е 56% от тази на Сатурн и 17% от тази на Юпитер.
Основните данни, употребявани за проучването на планетата, са от орбиталния сателит на НАСА Transiting Exoplanet Survey Satellite (TESS) и от Very Large Telescope (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили.
Изследователите се надяват да схванат по-добре състава на планетата с наблюдения, планувани за идната година благодарение на галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “.
„ Очакваме тя да има солидно ядро, обградено от газообразна обвивка, формирана най-вече от водород и хелий “, сподели Брайънт.
