Астрономи откриха доказателства за гигантски планетарен сблъсък на 11 000 светлинни години
Астрономи са станали очевидци на едно от най-редките феномени в познатата Вселена. Те са засекли евентуален конфликт сред две планети в далечна звездна система. Космическото събитие се разиграва към звездата Gaia20ehk. Този обект се намира на голямото разстояние от 11 000 светлинни години от Земята. Подробностите за неповторимото изобретение са оповестени в влиятелното научно списание „ Астрофизикъл джърнъл летърс “.
Учените следят необикновени промени в яркостта на далечното слънце. Тези съмнения се изясняват с последователното стълкновение на две планети. Те са обикаляли към своята звезда на разстояние, сходно с това сред Земята и Слънцето. Подобно събитие разрешава на откривателите да видят процеси съвсем в действително време. Такива катаклизми постоянно водят до образуването на нови естествени спътници или солидни прахови пръстени.
До 2016 година Gaia20ehk е изглеждала като изцяло елементарна звезда. Тя е поддържала постоянна светимост в продължение на дълги интервали. Докторантът Анастасиос „ Анди “ Цанидакис проучва архивни данни от задачата SPHEREx на НАСА. Той открива ненадейно и безредно държание на небесното тяло. Около 2021 година яркостта на звездата понижава внезапно три пъти за къси шпации. Тези промени не са присъщи за този вид постоянни звезди.
Първоначално спадовете в светимостта подсказват съществуване на преминаващ обект. Учените допускат, че компактен облак от прахуляк от време на време блокира светлината. Те обаче не могат незабавно да дефинират точната причина за затъмнението. Възможностите включват звездно изригване или разрушение на материя от черна дупка. Екипът се насочва към профилирани инфрачервени наблюдения. Те търсят топлинната диря на обекта, който закрива звездата.
Откритието се оказва изненадващо за интернационалната научна общественост. В момента, когато звездата наподобява по-слаба във забележимия набор, нейното инфрачервено лъчение се усилва. Това значи, че материята към нея е извънредно гореща. Облакът от парчета е толкоз нагорещен, че стартира да свети интензивно в топлинния диапазон. Изчисленията демонстрират температура от към 900 келвина. Размерът на този парещ облак доближава забележителна част от една астрономическа единица.
Изследователите доближават до заключението, че следят останките от планетарен конфликт. Подобни събития са присъщи за младите планетни системи. В тях протопланетите постоянно се удрят и сливат в по-големи тела. Наблюдението им в действително време обаче е извънредно мъчно предизвикателство. Орбитата на изхвърлените парчета би трябвало да премине тъкмо пред звездата по отношение на нашите телескопи. Учените би трябвало да уловят момента в разнообразни спектрални диапазони по едно и също време.
Системата Gaia20ehk е изключително забавна за разбирането на нашата лична история. Тя припомня за водещата доктрина за произхода на земния сателит. Според нея изгубената планета Тея е спомогнала за образуването на Луната преди 4,5 милиарда години. Тогава великански удар е изхвърлил голямо количество материал в орбита към младата Земя. Този материал последователно се е сглобил в обекта, който виждаме през днешния ден.
В други елементи на Космоса се следят разнообразни динамични процеси. Например, неотдавна бе открита скитаща планета гълтам газ и прахуляк с рекордна скорост. Всички тези наблюдения оказват помощ за построяването на цялостна картина за еволюцията на планетите. Те демонстрират, че Вселената е доста по-динамично място, в сравнение с се смяташе преди.
Бъдещата обсерватория „ Вера К. Рубин “ ще разшири мащаба на тези проучвания. Нейният свръхмощен телескоп ще оказва помощ за откриването на още планетарни конфликти. Учените чакат да засекат към 100 такива събития през идващото десетилетие. Тези данни ще разкрият какъв брой постоянно се срещат сходни катаклизми в обитаемите зони. Ако гигантските конфликти са всеобщо събитие, планетите със стабилизиращи спътници може да са постоянно срещани.
