Астрономи обявиха, че са доказали още една теория на Албърт

Астрономи оповестиха, че са потвърдили още една доктрина на Албърт Айнщайн. Учените от Института " Макс Планк " дружно благодарение на Европейската южна обсерватория (ESO) са потвърдили, че звезда, която е в орбита към свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път се движи тъкмо по този начин, както Айнщайн е планувал въз основата на неговата доктрина на относителността. Орбитата на звездата S2 към черната дупка Стрелец А* в центъра на Млечния път се оказва, че е като розетка, а не като елипса, както би следвало от теорията за гравитацията на Нютон. Заключението е реализирано след 27-годишно наблюдаване на звездата посредством " Много огромния телескоп " (VLT) на ESO. От данните се вижда, че S2 обикаля към Стрелец А* тъкмо, както теорията на относителността планува - орбитата не е затворена и статична, а се движи и напред в една низина. Този резултат е следен за пръв път в орбитата на Меркурий към Слънцето, още преди повече от 100 години. Поведението на S2 към черната дупка, поддържа и теорията на учените, че Стрелец А* е супермасивна черна дупка с маса към 4 млн. пъти по-голяма от тази на Слънцето. S2 обикаля към нея, като се приближава най-вече на към 20 млн. км. от черната дупка или 120 пъти дистанцията сред Земята и Слънцето. Това я прави една от звездите с най-близка орбита към Стрелец А* откривани до момента. S2 се движи с доста висока скорост, като при най-близката си точка към черната дупка, се движи със скорост близо 3% от тази на светлината и приключва една обиколка за 16 години. Теорията на относителността съумява да планува точното местонахождение на орбитата на S2 при всяка ротация и директните наблюдения на звездата дават отговор изцяло навръх всяко пресмятане посредством модела на Айнщайн. Ефектът на орбита като розетка е наименуван Радиус на Шварцшилд, като до момента не е бил следен при звезда, която обикаля към свръхмасивна черна дупка. Проучването разрешава на учените да схванат повече и за Стрелец А*. Чрез него учените ще могат да изчислят какъв брой невидима материя, да вземем за пример тъмна материя или по-малки черни дупки, има към Стрелец А*. Астрономите се надяват, че със идващия телескоп на ESO, който ще е още по-голям и сензитивен, ще могат да улавят звезди, които не са толкоз ярки, само че обикалят още по-близо към черната дупка. Толкова близо, че " да усетят ротацията на черната дупка ", споделя Андреас Екарт, един от ръководителите на екипа. Ако това се случи, астрономите ще могат да измерят въртенето и масата на Стрелец А* и да дефинират времето и пространството коло нея. " Това ще бъде напълно друго равнище на тестване на относителността ", споделя Екарт.