Странен звезден купол опровергава Нютон и Айнщайн, според противоречиво изследване
Астрономи, наблюдаващи звездни купове в нашата вселена, са разкрили доказателства, които спорно оспорват законите на Нютон за гравитацията и биха могли да извърнат нашето схващане за Вселената. Кривостранният звезден куп може да опровергае Нютон и Айнщайн, твърди ново спорно изследване, защото може да поддържа спорна концепция, която отстранява напълно тъмната материя. Изследователите са разкрили това доказателство, като са следили отворени звездни купове или хлабаво свързани групи от до няколкостотин звезди, ситуирани в по-големи галактики.
Отворените звездни купове имат следи от звезди, известни като „ приливни опашки “, пред и зад тях. Наблюденията на откривателите демонстрират, че такива клъстери имат доста повече звезди, ситуирани в общата посока на тяхното пътешестване през космоса, в сравнение с изоставащи. Това слага под въпрос закона на Нютон за всемирното привличане, който допуска, че би трябвало да има идентичен брой звезди и в двете опашки на прилива.
„ Това е извънредно значимо “, сподели астрофизикът Павел Крупа от университета в Бон пред Live Science. „ Има голям резултат. “ Крупа е водещ създател на проучване, оповестено на 26 октомври в Месечните вести на Кралското астрономическо сдружение, което твърди, че наблюденията са доказателство за модифицирана нютонова динамичност (MOND) – различна доктрина за гравитацията на необятно признатия повсеместен закон за гравитацията на Нютон. Това неравномерно систематизиране на звездите е видимо, само че не е задоволително рисково, с цел да бъде включена каквато и да е тъмна материя – невидимо вещество, за което се счита, че упражнява мощно гравитационно привличане върху забележимата материя на Вселената – сподели Крупа. „ Това в действителност трансформира играта “, сподели той. „ Това унищожава цялата работа, осъществена върху галактиките и върху космологията [която] допуска тъмна материя и нютонова гравитация. “
Универсалният закон за гравитацията на Исак Нютон, оповестен през 1687 година, гласи, че всяка парченце във Вселената притегля всяка друга със мощ, пропорционална на техните маси и назад пропорционална на квадрата на тяхното разстояние. Алберт Айнщайн по-късно включи този закон в своята доктрина за общата доктрина на относителността, която беше оповестена през 1915 година Но Крупа сподели, че по времето както на Нютон, по този начин и на Айнщайн астрономите не са знаели, че галактиките въобще съществуват, и по тази причина MOND е създаден, с цел да се актуализира с наблюдения.
MOND, известна също като динамичност на Милгром, астрофизика Мордехай Милгром, който я създаде при започване на 80-те години на предишния век, твърди, че естествената динамичност на Нютон не се ползва в доста огромни мащаби на галактики и космически купове. Основната последица от MOND е, че тъмната материя не съществува – концепция, която множеството астрофизици отхвърлят, споделя Крупа. „ По-голямата част от учените изцяло отхвърлят МOND. „ Много съществени учени не считат, че Монд е сериозен и по тази причина не биха помислили да го прегледат. “
В своето проучване създателите оповестяват за наблюдения на пет от най-близките открити звездни купове до Земята, в това число Хиадите – почти сферична група от стотици звезди, която е единствено на към 150 светлинни години от нашето слънце. Изследователите следят, че звездите са се натрупали във водещата приливна опашка във всичките пет клъстера, до момента в който най-голямото противоречие с естествената нютонова динамичност се следи в клъстера Хиади (Hyades), където има по-добри измервания, сподели Крупа. Наблюдаваните несъответствия укрепват случая за MOND, само че те не могат да бъдат резултат от невидимото деяние на тъмната материя.
В случая с Хиадите, „ ще би трябвало да имаме бучка тъмна материя там като 10 милиона слънчеви маси “, с цел да разбираем резултатите, сподели той. „ Но това просто не е в данните. “ Бъдещите изследвания ще употребяват по-прецизни данни за позициите на звездите от нови галактически телескопи, като Gaia на Европейската галактическа организация. Въпреки това, защото MOND не се приема необятно от доста учени, констатациите на новото изследване са спорни.
Сабине Хосенфелдер, астрофизик във Франкфуртския институт за напреднали проучвания, сподели на Live Science в имейл, че е удовлетворена да види откриватели, работещи върху гравитационни симулации на MOND. Но „ както самите те признават в публикацията, те употребяват почти пресмятане, което би трябвало да бъде потвърдено… [и] не са определили какъв брой огромно е несъгласието с данните “, сподели тя. „ Така че мисля, че остава да забележим какъв брой добър в действителност е този мотив. “
