Идеална експлозия в Космоса изуми астрономи. Освободила яркост колкото милиард слънца
Астрономи следиха „ идеална детонация “. Те бяха впечатлени от колосалното и изцяло сферично галактическо огнено кълбо, провокирано от сливането на две доста плътни неутронни звезди, малко преди да образуват черна дупка, съобщи Ройтерс.
Изследователите описаха за първи път в сп. „ Нейчър “
контурите на типа детонация,
наречена килонова, която поражда при сливането на неутронни звезди. Бързо разширяващото се огнено кълбо от светеща материя се разминава с техните упования.
Двете неутронни звезди с обща маса към 2,7 пъти по-голяма от тази на на Слънцето, са обикаляли една към друга милиарди години, преди да се сблъскат с висока скорост и да експлодират. Това се е развило в вселена, наречена NGC 4993, на към 140-150 милиона светлинни години от Земята в посока на съзвездието Хидра.
Съществуването на детонации на килонови е препоръчано през 1974 година и доказано през 2013 година Но по какъв начин наподобяват те, не е било известно до откриването на тази през 2017 година и интензивното й проучване.
„ Това е съвършена детонация в няколко аспекта. Тя е красива, както от естетическа позиция, в
простотата на формата,
по този начин и в своето физическо значение “, обяснява астрофизикът Алберт Снепен от Центъра „ Космическа зора “ в Копенхаген, водещ създател на на проучването.
„ От естетическа позиция цветовете, които килоновата излъчва, много безусловно наподобяват на слънце. Освен, несъмнено, че са на няколко стотици милиони пъти по-голяма повърхност. От позиция на физиката, тази сферична детонация съдържа невероятни процеси, които са в основата на това обединение “, прибавя Снепен.
Изследователите са очаквали, че детонацията може би ще наподобява като светещ сплеснат диск евентуално със бликам от материал, излизащ от него.
„ Честно казано, ние в действителност се връщаме към чертожната дъска с това “, споделя астрофизикът от Центъра „ Космическа зора “ и съавтор на проучването Дарак Уотсън.
„ Като се има поради рисковото естество на физическите условия – надалеч по-екстремни от нуклеарната детонация, да вземем за пример с компактност, по-голяма от тази на атомното ядро,
температури от милиарди градуси
и магнитни полета, задоволително мощни, с цел да изкривят формите на атомите – тук може да има фундаментална физика, която към момента не разбираме “, прибавя Уотсън.
Килоновата е изследвана благодарение на Много огромния телескоп на Европейската южната обсерватория в Чили.
Двете неутронни звезди са почнали живота си като солидни естествени звезди в бинарна система. Всяка от тях се е взривила и откакто е изчерпила заряда си, е оставила след себе си малко и компактно ядро с диаметър към 20 км, само че съдържащо повече маса от Слънцето. Много последователно те са се доближили една към друга, като са се въртели на бързи обороти. Всяка от тях се е разтягала и разкъсвала в последните секунди преди сливането заради силата на гравитационното поле на другата. Вътрешните им елементи са се сблъскали при към 25 % от скоростта на светлината, създавайки най-интензивните магнитни полета във. Експлозията е освободила бляскавост колкото към милиард слънца за няколко дни.
Двете за малко образуват една солидна неутронна звезда, която по-късно се срутва и образува черна дупка – още по-плътен обект с толкоз мощна гравитация, че даже светлината не може да се измъкне.
Междувременно външните елементи на неутронните звезди са се разтеглили на дълги струи, като част от материала е изхвърлен в пространството. По време на този развой плътността и температурата са били толкоз интензивни, че са се образували тежки детайли, в това число злато, платина, арсен, уран и йод.
Изследователите оферират няколко хипотези за пояснение на сферичната форма на детонацията. Енергията, освободена от голямото магнитно поле на краткотрайната единична неутронна звезда или ролята на загадъчните частици, наречени неутрино.
„ Това е фундаментално удивително и вълнуващо предизвикателство за всички теоретици и числени симулации “, споделя Снепен.
Изследователите описаха за първи път в сп. „ Нейчър “
контурите на типа детонация,
наречена килонова, която поражда при сливането на неутронни звезди. Бързо разширяващото се огнено кълбо от светеща материя се разминава с техните упования.
Двете неутронни звезди с обща маса към 2,7 пъти по-голяма от тази на на Слънцето, са обикаляли една към друга милиарди години, преди да се сблъскат с висока скорост и да експлодират. Това се е развило в вселена, наречена NGC 4993, на към 140-150 милиона светлинни години от Земята в посока на съзвездието Хидра.
Съществуването на детонации на килонови е препоръчано през 1974 година и доказано през 2013 година Но по какъв начин наподобяват те, не е било известно до откриването на тази през 2017 година и интензивното й проучване.
„ Това е съвършена детонация в няколко аспекта. Тя е красива, както от естетическа позиция, в
простотата на формата,
по този начин и в своето физическо значение “, обяснява астрофизикът Алберт Снепен от Центъра „ Космическа зора “ в Копенхаген, водещ създател на на проучването.
„ От естетическа позиция цветовете, които килоновата излъчва, много безусловно наподобяват на слънце. Освен, несъмнено, че са на няколко стотици милиони пъти по-голяма повърхност. От позиция на физиката, тази сферична детонация съдържа невероятни процеси, които са в основата на това обединение “, прибавя Снепен.
Изследователите са очаквали, че детонацията може би ще наподобява като светещ сплеснат диск евентуално със бликам от материал, излизащ от него.
„ Честно казано, ние в действителност се връщаме към чертожната дъска с това “, споделя астрофизикът от Центъра „ Космическа зора “ и съавтор на проучването Дарак Уотсън.
„ Като се има поради рисковото естество на физическите условия – надалеч по-екстремни от нуклеарната детонация, да вземем за пример с компактност, по-голяма от тази на атомното ядро,
температури от милиарди градуси
и магнитни полета, задоволително мощни, с цел да изкривят формите на атомите – тук може да има фундаментална физика, която към момента не разбираме “, прибавя Уотсън.
Килоновата е изследвана благодарение на Много огромния телескоп на Европейската южната обсерватория в Чили.
Двете неутронни звезди са почнали живота си като солидни естествени звезди в бинарна система. Всяка от тях се е взривила и откакто е изчерпила заряда си, е оставила след себе си малко и компактно ядро с диаметър към 20 км, само че съдържащо повече маса от Слънцето. Много последователно те са се доближили една към друга, като са се въртели на бързи обороти. Всяка от тях се е разтягала и разкъсвала в последните секунди преди сливането заради силата на гравитационното поле на другата. Вътрешните им елементи са се сблъскали при към 25 % от скоростта на светлината, създавайки най-интензивните магнитни полета във. Експлозията е освободила бляскавост колкото към милиард слънца за няколко дни.
Двете за малко образуват една солидна неутронна звезда, която по-късно се срутва и образува черна дупка – още по-плътен обект с толкоз мощна гравитация, че даже светлината не може да се измъкне.
Междувременно външните елементи на неутронните звезди са се разтеглили на дълги струи, като част от материала е изхвърлен в пространството. По време на този развой плътността и температурата са били толкоз интензивни, че са се образували тежки детайли, в това число злато, платина, арсен, уран и йод.
Изследователите оферират няколко хипотези за пояснение на сферичната форма на детонацията. Енергията, освободена от голямото магнитно поле на краткотрайната единична неутронна звезда или ролята на загадъчните частици, наречени неутрино.
„ Това е фундаментално удивително и вълнуващо предизвикателство за всички теоретици и числени симулации “, споделя Снепен.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ